Решение № 124 от 05.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно административно наказателно дело № 20222100600373 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 378, ал.5 вр. чл.

313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Тургай Хасан от АК – Бургас, действащ като упълномощен защитник на обвиняемите М. К. Т. с ЕГН **********, З. М. Х. с ЕГН ********** и Х. З. Х. с ЕГН ********** – и тримата от гр. ****, против Решение № 23 от 22.03.2022 г., постановено по АНД № 53/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос.

С атакуваното първоинстанционно решение обвиняемите М. Т., З. Х. и Х. Х. са признати за виновни, че на 26.11.2020 г. около 18:00 ч. в с. Зайчар, общ. Руен, обл. Бургас, в съучастие помежду си като съизвършители, по хулигански подбуди причинили на M. Х. М. от същото село, лека телесна повреда, изразяваща се в нараняване на долната устна в ляво, контузия на тялото, гръдния кош, носа и устните, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – деяние, представляващо престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК тримата са освободени от наказателна отговорност, и на всеки от тях е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С обжалваното решение обвиняемите М. Т., З. Х. и Х. Х. са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 207 (двеста и седем) лева.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и становище, че същото е постановено при допуснати от първостепенния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че по делото са останали непреодолени конкретни противоречия в доказателствения материал и по-специално относно конкретното участие на всеки един от тримата подсъдими в инкриминираното деяние; относно вида и характера на причинените на пострадалия телесни увреждания и механизма на получаването им, както и относно достоверността на показанията на някои конкретни свидетели. Във въззивната жалба се съдържат и доводи срещу възприетата от съда правна квалификация на инкриминираното деяние и поконкретно – за наличието на хулигански подбуди. Защитникът изразява недоволство и от наложеното на подсъдимите административно наказание, което се преценява за явно несправедливо предвид определеният от съда размер на глобата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемите да бъдат признати за невиновни и оправдани по предявеното им обвинение. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на наказанията глоба.

В съдебно заседание, обвиняемите М. Т., З. Т. и Х. Х., редовно призовани не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Упълномощеният им защитник поддържа жалбата си на основанията, посочени в нея и моли съдът да я уважи. Твърди, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е отказал да уважи доказателствените искания на защитата и така не само, че е възпрепятствал обвиняемите да упражнят правото си на защита, но и е допуснал да останат неизяснени редица съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели – не само досежно механизма на причиняване на претендираните телесни повреди, но и относно присъствието на тези свидетели на мястото на инцидента. Моли, въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което 2 да признае обвиняемите за невиновни и да ги оправдае по предявеното им обвинение; в условията на евентуалност защитникът пледира за изменение на атакувания първоинстанционен акт като се намали размерът на наложените глоби.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според прокурора, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, относима към правния спор, тъй като е направил обективен анализ на събраната доказателствена съвкупност, явяваща си и достатъчна за изясняване на всички обстоятелства, имащи значение за наказателния процес.

Прокурорът не споделя констатациите на защитата за наличие на съществени противоречия и непълноти, които да са останали неизяснени, като сочи, че първоинстанционният съд е дал в мотивите си отговор на всички възражения, направени от защитата. Намира наказанията на обвиняемите за правилно индивидуализирани и определени по вид и размер, поради което предлага на съда да потвърди изцяло обжалваното съдебно решение.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета, и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от страна в наказателното производство и с нея се иска проверка на подлежащ на въззивен контрол, не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

След пълен анализ на доказателствената съвкупност, събрана при условията на чл. 378, ал.2 от НПК, настоящият въззивен състав намери за безспорно установена следната фактическа обстановка, възприетата почти изцяло от първоинстанционният съд (досежно основните и съставомерни факти и обстоятелства) и изложена в мотивите на обжалваното решение, а именно:

Обвиняемите М. К. Т. и З. М. Х. – Т. са съпрузи, а обвиняемият Х. З. Х. е съпруг на сестрата на обвиняемата З. Х. – Т.. Свидетелят М. Х. е баща на обвиняемата З. Х. – Т. и е ****на с. ***, общ. Руен.

През месец октомври 2020 г. св. М. Х. се разболял от „Ковид-19“ и 3 постъпил на лечение в болница. След изписването му, по време на продължилото домашно лечение, свидетелят научил от различни живущи в селото, че докато се лекувал в болницата, пострадалият М. М. разпространявал слухове за Х. – че ще умре, че М. ще стане *** на селото, че дъщеря му З. се развеждала с мъжа си и т. н. Ядосан от тази информация, на 25.11.2020 г. св. Х. се обадил по телефона на пострадалия М. и му поискал обяснение за разпространяваните слухове. Пострадалият отрекъл да има нещо общо с това като двамата се скарали по телефона.

На 26.11.2020 г. пострадалият М. подал сигнал в РУ – Руен срещу св. Х. като твърдял, че последният го заплашвал. Сигналът бил регистриран на 27.11.2020 г. с рег. № 335000-4235 в деловодството на РУ – Руен (л. 8 от ДП).

Около 18:00 ч. на 26.11.2020 г. в дома на пострадалия М. пристигнали обвиняемите – М. Т., З. Х. – Т. и Х. Х.. По това време пострадалият спял, като в дома му били още неговите баба и дядо – свидетелите М. С. Х. и Ф. М. Х..

Първоначално съпрузите – обвиняеми Т. влезли в кафенето, намиращо се в къщата на пострадалия и което било стопанисвано от неговия дядо, а обвиняемия Х. влязъл направо през входната врата. В коридора на жилището, обитавано от пострадалия, обвиняемите М. Т. и З. Т. пресрещнали излизащият от стаята си М. М., като същият веднага получил удар в лицето си, нанесен му от обвиняемия М. Т.. Пострадалият паднал на земята, след което бил ритан и удрян с крака и ръце в лицето и тялото и от тримата обвиняеми, които го извлачили и изкарали по този начин на двора.

Действията на обвиняемите били видени от св. Ф. Х., която през цялото време викала и ги молела да оставят внука й. Побоят престанал, когато в двора влязъл дядото на пострадалия – свидетелят М. С. Х..

След като тримата обвиняеми си тръгнали, пострадалият подал сигнал за нанесеният му побой на тел. 112. На място пристигнали служители на полицейското управление в с. Руен, които констатирали наранявания по лицето на пострадалия в областта на устата, както и наличието на кръв по стълбището на дома му.

Междувременно, тримата обвиняеми посетили заведението на свидетелите Н. М. и С. М., като ги разпитвали за слуховете, разпространявани за семейство Т.. Обвиняемите обяснили на свидетелите, че току-що се връщат от дома на пострадалия М. на когото нанесли побой, като обвиняемата З. Х.

4 обяснила, че не се развежда с мъжа си и изрично поискала свидетелите да обясняват това на своите посетители в заведението.

От писменото заключение на вещото лице по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е видно, че пострадалият М. е получил рана по долната устна в ляво, контузия на тялото, гръдния кош, носа и устните, като уврежданията са причинени от удари с твърди тъпи предмети.

Според експерта, получените телесни повреди са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от HK.

Гореизложената фактическа обстановка, възприета от настоящия съд за относима и достатъчна за решаването на правния спор, се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Н. М. (л. л. 65-67 от ДП), М.

С. Х. (л. л. 69 и 82 от ДП), Ф. М. Х. (л. л. 70 и 83 от ДП), С. М. (л. 74 от ДП), М. О. Х. (л. 78 от ДП), М. М. М. (л. 79 от ДП) и Х. Н. (л. 80 от ДП), Х. М. И.

(л. 86 от ДП) и Г. Ю. И. (л. 87 от ДП); от показанията на пострадалия М. Х. М.

(л. л. 63-64 от ДП); от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза (л. л. 95-96 от ДП); както и от приобщените към доказателствата по делото писмени доказателства и доказателствени средства, включително и от справка за съдимост на обвиняемите (л. л. 88-93 от ДП).

Въззивният съд сам извърши анализ оценка на доказателствените материали по делото и намери за правилно установени възприетите от първостепенния съд фактически положения. Фактическата обстановка, посочена в мотивите на обжалвания съдебен акт, която като цяло (досежно съставомерните факти и обстоятелства) се припокрива с възприетата от настоящия въззивен съдебен състав, е изведена от първоинстанционният съд от същите доказателствени източници, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателствени материали районният съд не е допуснал логически грешки. Ето защо, може да се направи категоричния извод, че обжалваният съдебен акт не е необоснован.

Неоснователно е недоволството на защитата срещу решението на първостепенният съд да откаже провеждане на съдебно следствие за разпит на разпитаните вече в досъдебното производство свидетели по делото. Преди всичко съдебната практика е константна в разбирането си, че не всякога 5 отказът на решаващият съд да бъдат събрани конкретни доказателства по искане на подсъдимото лице съставлява съществено процесуално нарушение.

Такова би било налице, ако отхвърлянето на доказателствените искания е немотивирано, или ако то е довело до не попълване на доказателствената основа или до невъзможност да се проверят събрани доказателства. В конкретният случай, първостепенният съд е изложил ясни аргументи против доказателственото искане на защитата и те напълно се споделят от настоящият въззивен състав.

Доколкото първоинстанционното съдебно производство се е развило по реда на глава ХХVІІІ от НПК, решаващият съд правилно е съобразил, че следва да преценява събраните в досъдебното производство доказателствени материали и да решава делото в рамките на фактическите положения, изложени в постановлението на прокуратурата, с което обвиняемите са предадени на съд, поради което и правилно е отказал да уважи искането на защитата. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 378, ал.2 от НПК съдът може, в рамките на това производство, да провежда съдебно следствие и събира доказателства, но същите трябва да са нови. В случая, доказателственото искане на защитата не цели събиране на нови доказателства, а извършване на преразпит на конкретни лица под предтекст, че са налице противоречия в техните показания, отразени в протоколите за разпит, изготвени в досъдебното производство и приложени по делото.

Първостепенният съд правилно е преценил, че в случая не са налице противоречия, които следва да се отстраняват, тъй като защитата се позовава на различия в сведенията, които лицата са давали в хода на полицейската проверка и при разпита им като свидетели. Както правилно е посочил районния съд, обясненията на лицата в хода на предварителна проверка, нямат характеристиката на гласно доказателствено средство, тъй като не са събрани по реда на НПК, а имат значение за полицейските органи за изграждането на първоначални версии за разследване.