Решение № 231 от 15.07.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Шумен, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц.В.К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20243630201014 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8198325 на ОДМВР - Шумен, с който на Б. М. М., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ, поради което жалбоподателят моли същият да бъде отменен. Оспорва фактическите констатации съдържащи се в ЕФ, че на посочената дата е управлявал процесното МПС и е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Също така счита, че нарушението не е извършено при условията на повторност. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител – адв.Марин Маринов от АК – Разград, който не поддържа искането ЕФ да бъде отменен. Оспорва единствено повторността и моли ЕФ да бъде изменен като нарушението бъде преквалифицирано по основния състав.

Процесуалният представител на АНО, редовно призован, намира жалбата за неоснователна като в същото време моли ЕФ да бъде изменен, с оглед на обстоятелството, че не е налице повторност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 03.10.2023г. в 21.14 часа в обл.Шумен, на път I - 2 км.102+409 /бензиностанция Кастрол/ с АТСС „ARH CAM S 1“, при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26, била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Ауди Ку 7 – 3.0 ТДИ“ с рег. № СВ 6937 ХМ - 78 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД и вписан ползвател Б. М. М., ЕГН **********. За заснето нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” № 8198325, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 75 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването, превишението от 15 км/ч. Посредством същия, Б. М. М., ЕГН **********, в качеството му на ползвател, на 1 основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено при условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4698073. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото свидетел, тъй като същият пресъздава това което е възприел непосредствено. Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с показанията на свидетеля.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., пътния знак, с който е въведена.

Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно видно от представения Протокол от проверка №133-СГ-ИСИС/09.11.2022г. на БИМ. С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, санкционирано с процесния електронен фиш.

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните и реквизитите, които трябва да съдържа. Процесният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа. Словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.

Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението. Процесният автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, но доколкото жалбоподателят е вписан като ползвател правилно е била ангажирана отговорността му посредством издадения Електронен фиш серия „К” № 8198325 на ОДМВР - Шумен.

Норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП установява различна максимална скорост на движение на ППС в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път, съобразно тяхната категория. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП установява възможност за въвеждане на ограничения на скоростта различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, с пътен знак. В настоящата хипотеза административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че не се е съобразил с наличието на пътен знак, установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч.,извън населено място, което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен друг начин за ограничение на скоростта - с пътен знак, когато ограничението на скоростта е различно от хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение за всички водачи на МПС, а именно скоростта, която не трябва да се превишава, независимо от категорията на ППС.

Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.2 от ЗДвП, в условията на повторност. Тази 2 приложена разпоредба предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по чл.182 ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а в случаите на извършено повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т.

6, налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Според разпоредбата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174 ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В процесния ЕФ серия „К” № 8198325 на ОДМВР - Шумен изрично е посочен ЕФ обосноваващ повторността, а именно нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4698073 на 17.01.2023г. От приложената Справка за нарушител/водач се установява, че същият е издаден от ОДМВР – Плевен за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а графа „статус“ – е отразено, че е отменен. Към жалбата е приложено и прието от съда заверено копие на Решение №20/17.01.2023г. по КАНД №859/2022г. по описа на Административен съд – Плевен, влязло в законна сила на 17.01.2023г., с което е отменен ЕФ серия К №4698073 на ОДМВР – Плевен. С оглед събраните доказателства по безспорен начин се установява, че ЕФ серия К №4698073 на ОДМВР – Плевен, обосноваващ повторността на процесното нарушение, към момента на извършването му е бил отменен, поради което нарушението на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, за което е издаден ЕФ серия „К” № 8198325 на ОДМВР - Шумен, не е извършено при условията на повторност и жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран на основание на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, предвиждащ административно наказание глоба в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч.

След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.-1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК,във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в по – малък размер, т.е. касае за по - леко наказуемо нарушение.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото, доколкото ЕФ не е отменен и е осъществено процесуално представителство по делото от В. Д. – гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, делото не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минимален размер – 80 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8198325 на 3

ОДМВР - Шумен, с който на Б. М. М., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за което му налага административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.