Решение № 11 от 28.02.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ямбол, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212300600293 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба от защитника за проверка на невлязлата в сила Присъда № 14/09.11.2021г. по НОХД № 27/2021г. по описа на РС – Тополовград, с която подсъдимият И. М.

Д. от гр. *********** е осъден за две престъпления - по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, като съответно е признат за виновен в това, че:

На **.**.****г. около 12:30 часа в гр. ***********, в ж.к. „*****“, до бл.*, след употреба на алкохол, управлявал МПС – мотопед „*****“, с рама № ***-******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда – 0,93 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARDN 0086, след като с присъдата по НОХД № **/****г. на РС – Тополовград, влязла в сила на **.**.****г., е осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК; а също и в това, че

На **.**.****г. около 12:30 часа в гр. ***********, в ж.к. „*****“, до бл.*, управлявал МПС – мотопед „*****“, с рама № ***-******, което не е 1 регистрирано по надлежния ред.

При условията на чл.54, ал.1 от НК, за престъплението по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК на подсъдимия са наложени наказания от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева, а за престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК са му наложени наказания от три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК, му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и глоба в размер на 500 лева, като е постановено ефективно изтърпяване на най-тежкото наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим.

С жалбата се претендира за отмяна на присъдата и за постановяване на нова оправдателна такава. Искането се обосновава с общи доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, без да се сочат конкретни оплаквания и пороци.

В с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника подсъдим и от редовно упълномощен защитник – адвокат.

Защитата изразява общо несъгласие с възприетата от съда фактическа обстановка, без да конкретизира кои фактически положения счита за неправилно установени. От една страна навежда оплакване, че изводите на първата инстанция по фактите не отговарят на действителността, тъй като се базират главно на показанията на полицейските служители, а от друга намира, че по отношение на съставомерните обстоятелства показанията на полицаите не се разминават съществено с показанията на останалите свидетели, за които решаващият съд е приел, че са заинтересовани от изхода на делото. Застъпва и становище за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон, като счита, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно от обективна и субективна страна. По отношение обективната несъставомерност развива доводи, че в случая се касае за отремонтиране на мотопед в междублоково пространство, като счита, че това поведение не представлява управление на МПС по смисъла на закона и то по път, отворен за обществено ползване. Тезата за субективна несъставомерност се обосновава с незнанието на съставомерни обстоятелства, а именно, за необходимостта от регистрация и от свидетелство за управление по отношение на ремонтираното МПС. Със същите доводи и с оглед вида на моторното превозно средство – мотопед, се поддържа и становище за 2 малозначителна и явно незначителна обществена опасност на извършеното по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. По тези съображения защитникът пледира за отмяна на обжалваната осъдителна присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявените му обвинения.

Алтернативно претендира за изменение на акта чрез намаляване размера на наказанието към законовия минимум.

В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият излага, че не е управлявал мотопеда и не е знаел за изискването да се притежава свидетелство за управлението му. Не се счита за виновен, не прояваява критичност към извършеното и моли да бъде оправдан.

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционната присъда намира за правилна и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Макар да не споделя изцяло доказателствения анализ на първата инстанция, настоящият състав намира, че по отношение на съставомерните обстоятелства възприетата фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства.

В изпълнение на задължението си за извършване на собствен анализ на доказателствената съвкупност и с оглед правото да приема за установени и други фактически положения, ЯОС намери за доказана следната фактология:

Подсъдимият Д. притежавал СУМПС № *********/**.**.****г. за категории „*” и „**”, но поради извършени множество нарушения на правилата за движение по пътищата и изчерпване на контролните точки, към **.**.****г. бил изгубил придобитата правоспособност. Независимо от това, продължил да управлява МПС и след тази дата, за което бил наказван неколкократно по административен ред за нарушения на правилата за 3 движение по пътищата. Отделно, бил и осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за престъпления по транспорта по чл.343в, ал.2 и по чл.343б, ал.1 от НК – с присъдите по НОХД № **/****г. на ЕРС, по НОХД № **/****г. на ТРС, по НОХД № **/****г. на ТРС, по НОХД № */****г. на ТРС и по НОХД № **/****г. на ТРС.

С присъдата по последното от изброените по-горе дела – тази по НОХД № **/****г. на ТРС, влязла в сила на **.**.****г., Д. бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му били наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим, което подсъдимият изтърпял на **.**.**** г.

Три месеца след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода Д. решил да закупи мотопед „*****“, с номер на рамата ***-******, който не бил регистиран по надлежния ред. За целта на **.**.****г. около 12:30 часа, след като употребил алкохол, решил да изпробва мотопеда на улицата пред дома си в бл.* на ж.к. „*****“ в гр. ***********. В присъствието на св. З., с която живеел на семейни начала, подсъдимият привел двигателя в работен режим и потеглил, но непосредствено след това изгубил контрол над управлението и паднал. З. се притеснила и отишла да вземе медикаменти от дома им, а междувременно Д. отново потеглил с мотопеда по улицата до блока. Тогава бил установен и спрян за проверка от движещ се срещу него автопатрулен екип на РУ - Тополовград, в състав свидетелите Х. П. и Х. С..

При проверката се установило, че подсъдимият е неправоспособен и управлявания от него мотопед „*****“, с номер на рамата ***-******, не е регистриран в масивите на КАТ. Подсъдимият бил проврен и за употреба на алкохол с технически изправно средство - алкотест Дрегер 7510, № ARDN 0086, преминал успешно последваща проверка на **.**.**** г., който отчел наличие на алкохол в издишания въздух от 0,93 на хиляда. За констатираните нарушения на подсъдимия били съставени АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0051054, в който същият посочил, че приема показанията на техническото средство.

Гореизложените фактически положения не се различават съществено от тези, залегнали в мотивите на обжалваната присъда, доколкото не отразяват различно виждане за правно значимите обстоятелства, а единствено прецизират развоя на събитията до извършване на проверката.

4

Така възприетата фактология се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия от ДП, дадени в присъствието на защитник и приобщени към доказателствения материал от решаващия съд по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, отчасти от обясненията му, дадени по време на съдебното следствие, от показанията на всички разпитани по делото свидетели – Х. П., Т. З., М. Д.а и Х. С., а също и от приобщените по делото писмени доказателства – справка за съдимост рег. № ***/**.**.****г., издадена от БС при ТРС, справка за нарушител рег. № ****-****/**.**.****г., АУАН № ******/**.**.****г., № ******/**.**.****г., № ******/**.**.****г., № ******/**.**.****г., талон за изследване № *******/**.**.****г., протокол за последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха рег. № *********/**.**.****г. и др.

По отношение на авторството, времето, мястото и начина на извършване на деянието горепосочената доказателствена съвкупност е безпротиворечива, взаимнодопълваща се и в логична връзка помежду си.

Настоящият състав напълно споделя становището на защитата, че показанията на свидетелите З. и Д.а по никакъв начин не сочат за наличие на факти, различни от изнесените в показанията на полицейските служители, както неправилно е приел районният съд, тъй като е безспорно, че при установяването на подсъдимия от органите на реда първата се намирала в дома си, за да вземе лекарства, а втората била ангажирана с домакинска работа. Т.е., двете не са присъствали на мястото и не са възприели действията му при спирането за проверка, а непосредствено преди и след това. Или, в случая не е налице противоречие между доказателствените източници, налагащо извод за недостоверност на показанията на св. З. и Д.а, а напротив.

Предшестващите извършването на деянието действия на подсъдимия, установени именно от показанията на тези свидетели, кореспондират в пълна степен с по-нататъшното му поведение, установено от показанията на свидетелите П. и С.. Вярно е, че далечното родство между св. Д.а и подсъдимия и обстоятелството, че З. живее с него на семейни начала, предполага известна тенденциозност и недобросъвестност при депозиране на показанията, но в настоящия случай внимателния им прочит и съвкупната им преценката с показанията на полицейските служители, а и с обясненията на самия подсъдим, налагат категоричен извод за добросъвестност. Затова ЯОС не споделя единствено решението на първоинстанционния съд да не даде вяра 5 на показанията на свидетелите З. и Д.а, но доколкото това решение не рефлектира върху правилността на фактическите изводи за правно значимите обстоятелства, следва да се приеме, че в същината си възприетата от районния съд фактология съответства на събраните по делото доказателства.

ЯОС счита, че единственото доказателствено средство, което стои изолирано от доказателствената съвкупност, са обясненията на подсъдимия по време на съдебното следствие в частта им относно обстоятелството, че не се е движил с мотора процесния ден. Това е така, защото на първо място, в тази им част неговите обяснения влизат в противоречие с обясненията му от ДП, дадени в присъствието на защитник и приобщени по съответния ред, в които е посочил, че бил спрян за проверка след предприето управление на мотопеда и осъществено движение в рамките на около два метра – „Около 12:30 часа дойдоха полицаите, бях го запалил, за да видя дали всичко е наред, бях мръднал само два метра напред и те ме спряха.“. Освен противоречиви, обясненията му в съдебна фаза, че не е осъществил движение с превозното следство, се опровергават по категоричен начин както от показанията на полицейските служители, които последователно и безпротиворечиво сочат, че са го спрели за проверка по време на движение с мотопеда по улицата до бл. * в ж.к. „*****“ в гр. ***********, така и от показанията на св. З., според която подсъдимият не само е предприел управление на мотопеда още преди извършване на деянието, но предизвикал и леко ПТП. Показанията на свидетелите П. и С. с основание са били кредитирани изцяло и от районния съд, тъй като преценени отделно от останалия доказателствен материал, са последователни, логични и кореспондират напълно с показанията им от досъдебното производство, и наред с това, хармонизират в пълна степен както с писмените, така и с останалите гласни доказателства по делото. По тези съображения, с оглед изолираността на тази част от обясненията на подсъдимия, дадени по време на съдебното следствие, настоящият състав намери, че същите са продиктувани от желанието му да омаловажи извършеното и да избегне или смекчи очакваната санкция. Т.е., представляват отчетлив израз на защитна позиция и не следва да се кредитират.