Решение № 363 от 24.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Валя Рушанова

К. Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. М.а в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от К. Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200175 по описа за 2024 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. Р. Д. срещу решение №413 от 04.12.2023 г., постановено по ВНОХД №517/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №13, постановена на 28.04.2022 г. по НОХД №408/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград, подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 17.02.2018 г. в гр. Благоевград, на кръстовище на бул. „Джеймс Баучер“ и ул. „Даме Груев“, при управление на МПС- лек автомобил „....... с ДК№ ................, нарушил чл.6, т.1, чл.16 ал.1, т.3 и чл.36, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Любен Х.в С. (починал на 02.05.2018 г.), като след деянието подсъдимият направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.

“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.343г НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, като изпълнението му е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години и е бил лишен от право да управлява МПС за две години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати и разноски по водене на делото в 1 размер на 5 343, 64 лева по сметка на ОД МВР- гр. Благоевград и в размер на 5 057, 34 лева в полза на Окръжен съд- гр. Благоевград.

С въззивното решение е изменена постановената първоинстанционна присъда, като е увеличен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от една година и осем месеца на три години, увеличена е продължителността на определения по реда на чл.66, ал.1 НК изпитателен срок от три на пет години и е увеличен размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от две години и шест месеца на пет години.

Постановената първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба се сочат всички касационни основания.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в това, че въззивната инстанция е направила погрешен доказателствен анализ и така е нарушила чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Твърди, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля Ч., обясненията на подсъдимия и огледния протокол, като съдът не установил коректно фактите по делото. Поддържа, че Д. не е осъществил състава на престъплението, защото за него удара е бил непредотвратим, тъй като произшествието е настъпило в резултат на рязката промяна на посоката на движение на пострадалия велосипедист.

В касационната жалба се оспорват и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл.6, т.1, чл.16 ал.1, т.3 и чл.36, ал.2 ЗДвП като се твърди, че тези норми не са нарушени, а и дори да са нарушени те не са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Поддържа се, че произшествието е настъпило единствено поради осъществените от пострадалия нарушения, защото последният се е ударил в автомобила на Д. и това се доказва от установените по превозното средство деформации. На тези основания се поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че наложените му наказания са явно несправедливи, като същите неправилно са определени по реда на чл.54 НПК, а не при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК. Моли да бъде отчетено, че отегчаващи отговорността обстоятелства липсват, като неправилно въззивният съд е отмерил наказанието при техен превес.

При условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а подсъдимият Д. оправдан, или след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или решението да бъде изменено, като бъде определено на подсъдимия основно наказание „пробация“ и срока на наложеното му кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде намален.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли тя да бъде уважена.

В допълнение на отразените в касационната жалба оплаквания моли да бъде отчетено това, че са изминали повече от четири години от инкриминираната дата, както и това че 2 неправилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, като не е съобразено това, че те са за непоставяне на предпазен колан, за това, че подсъдимият е карал без светлини и е бил санкциониран за неправилно паркиране.

В защитната си реч предлага при условията на алтернативност или Д. да бъде оправдан, или след отмяна на атакуваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или въззивното решение да бъде изменено, като бъдат намалени наложените наказания.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд е направил пълен и верен анализ на доказателствата, не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила и е наложил справедливо наказание.

Поверениците на частните обвинители Е. С., Х. С. и М. Х. се присъединяват към становището на прокурора. Поддържат, че механизма на настъпване на произшествието е установен по несъмнен и безспорен начин от приетите по делото многобройни комплексни автотехнически експертизи, като техните заключения се подкрепят и от свидетелски показания. Твърдят, че правилно не са били кредитирани показанията на свидетеля Ч., тъй като те се опровергават от показанията на трима свидетели, както и от това, че механизма на произшествието, описан от него е технически невъзможен.

Молят доводите на защитата, свързани с продължителността на воденото наказателно производство да не бъдат възприети, като бъде отчетено процесуалното поведение на подсъдимия, което е довело до това делото да не е приключило до момента.

Предлагат атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила защото въззивният съд е приложил правилно материалния закон и е отмерил вярно наказанието.

Подсъдимият Д. иска истината да бъде установена, като експертите определят механизма на настъпване на произшествието и скоростта на движение на пострадалия колоездач.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е частично неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва 3 да се посочи това, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При възражение, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства, доказателствени средства и приетите експертизи въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Касационният съд прецени, че законосъобразно предходните съдебни състави са ценили показанията на свидетелите С. и Д., които са били очевидци на произшествието и са дали подробни и непротиворечиви показанията за механизма на настъпването му. Вярно е преценено, че те макар и да не са възприели визуално удара между пострадалия колоездач и управлявания от подсъдимия автомобил са чули шума от сблъсъка и са възприели непосредствено след него положението на велосипеда и спрелия автомобил и поведението на подсъдимия Д.. Правилно е прието, че показанията на тези свидетели кореспондират със заключенията на изготвените комплексни авто- технически експертизи, които са установили на базата на изготвения протокол за оглед и най- вече фиксираните по автомобила на Д. следи от удара на велосипеда и тялото на пострадалия механизма на настъпване на произшествието. Правилно въззивният съд е преценил, че пострадалият С. се е движил по пешеходната пътека и е бил ударен от завиващия на ляво автомобил в задната лява част на управлявания велосипед, в резултат на което задното колело на велосипеда се е изместило на дясно, а С. е загубил равновесие, тялото му е политнало на ляво- по посока на автомобила и се е ударило в предната му лява част, засягайки лявото огледало. Въззивният съд законосъобразно е изключил възможността велосипедистът да се е движил попътно на завиващия автомобил или косо срещу посоката му на движение, като е преценил, че този механизъм на настъпване на произшествието е бил невъзможен от техническа страна.

Правилно въззивният съд е приел, че механизма на произшествието е осъществен след настъпване на инициален удар в задната част на велосипеда с предната лява част на бронята на автомобила на Д., като е изключил възможността велосипедиста да е ударил движещия се автомобил. Вярно въззивният съд не е ценил показанията на свидетеля Ч. в частта им за това, че той е възприел визуално произшествието и пострадалият се е движил срещу автомобила на Д., като е отчел, че те противоречат не само на показанията на свидетелите очевидци С. и Д., но и на заключенията на посочените по- горе експертизи. Не на последно място тези показания (дадени от свидетел, разпитан едва в хода на съдебното следствие) очертават фактическа обстановка, която категорично не съответства на 4 установените следи по автомобила, причинени от удара и закрепени в протокола за оглед.

В заключение следва да бъде посочено и това, че въззивният съд напълно вярно е приел, че какъвто и да е бил механизма на настъпване на произшествието е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Д. е предприел забранена маневра- завой на ляво, към момента на навлизане в кръстовището е имал възможност да възприеме пострадалия велосипедист, както и е могъл да спре и предотврати пътния инцидент.

Правилно е установена и причинната връзка между произшествието и настъпилия съставомерен резултат, като детайлно е изяснено увреждането на С. и това, че именно то е довело до смъртта му.

Верни са и изводите на съда, че непосредствено след произшествието подсъдимият Д. е осъществил реални действия, насочени към оказване на помощ на пострадалия, като е оказал такава на пострадалия към момент, в който той се е нуждаел от нея и е бил жив.

Предвид изложеното касационният съд прие, че въззивната инстанция е направила пълен, подробен и верен анализ на доказателствените източници, правилно е отграничила противоречията в част от показанията на разпитаните свидетели и вярно е кредитирала тези, които кореспондират с приложените по делото доказателствени средства и заключенията на приетите експертизи. Релевантните за изхода на производството факти са установени по несъмнен и категоричен начин, което е и основания да се прецени, че в доказателствената си дейност съдът не е допуснал твърдените нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, като вярно е установил фактите въз основа на разумен и верен анализ на доказателствата. Ето защо съдът приема, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен на това основание.