Решение № 227 от 24.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Варна, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100502306 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по:

1.Въззивна жалба вх. № 291609/21.06.2021г. от М. ИЛ. М., чрез процесуален представител –адв.В.С. – ВАК срещу Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д. № 8501/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. В., ЕГН **********, ***

- сумата от 939, 09 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и девет ст./, представляваща 1/3 идеална част от общо задължение в размер на 2 817, 26 лв. по изп. дело № 20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д., образувано въз основа на влязла в сила заповед № 2916/10.04.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна, обективираща следните задължения към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от 1 488, 17 лв. незаплатени В и К услуги за съсобствения обект, находящ се в *** за периода от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 234, 09 лв. за периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и сторените съдебно – деловодни разноски от 134, 45 лв., от която 1 488, 17 лв. главница, 383, 17 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2013г. до деня на плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за забава за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за заповедното 1 производство, 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв. такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 99, 30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.

- сумата от 46, 79 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и девет ст./ , представляваща 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., представляваща сбор от данък върху съсобствен недвижим имот, находящ се в ***, придобит с договор за покупко – продажба от 13.05.2005г., за който е съставен НА № 79, том II, рег. № 2319, дело № 233/2016г., такса „битови отпадъци” и законни лихви върху всяка една от главниците, дължими от 2011г. до 2015г., както и припадащата се част от дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. /триста седемдесет и пет лева и двадесет и осем ст./ от общо 511, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.

61 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени,като неоснователни. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на събрания по делото доказателствен материал, довело в последствие и до необоснованост на постановения съдебен акт. Излага се, че съда неправилно е кредитирал събраните по дело гласни доказателства, както и, че е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като не е допуснал до разпит втори свидетел в поза на ответника, заявен още с отговора на исковата молба, с който да докаже възраженията си, че сумата е платена от ищеца с дарствено намерение към ответницата и бившия и съпруг. Оспорва се,че ищеца е предявил иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, каквато квалификация е дал съда,доколкото в исковата молба е заявен такъв с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

Твърди се противоречие в мотивите на съда, доколкото е приел, че по отношение на сумата за заплатени от ищеца данъци за притежавани от ответника и бившия й съпруг МПС е налице договор за заем, а иска е квалифициран и отхвърлен като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.

2. Насрещна въззивна жалба вх. № 295689/03.08.2021г. от ИВ. ИВ. В. , чрез процесуялен представител –адв. З.С. –ВАК срещу Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д.

№ 8501/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззвиника ИВ. ИВ. В. срещу М. ИЛ. М., ЕГН *********, *** иск за заплащане на сумата от 918, 46 лв.

/деветстотин и осемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща половината от заплатени от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв. по изпълнително дело № 2

20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка „Ауди 80”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.06.2005г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от общо 393, 53 лв., представляваща законни лихви върху двете главници за времето от 14.05.2016г. до 15.10.2019г., с които се е обогатила М.М., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 61 от ЗЗД.

Въззивникът излага твърдения, че неправилно съда е приел,тълкувайки волята на страните, че по отхвърления иск, че платената сума е предадена по договор за заем, сключен между заемодателя И.В. и заематели Г. Г. и М.М..Твърди се, че този извод на съда противоречи на събраните по делото доказателства. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго , с което иска да бъда уважен. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който се поддържа възражението на жалбоподателя, че неправилно ВРС е приел, че между страните е налице заемно правоотношение относно сумата от 918.46 лева. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, но на друго основание – чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и доказване от страна на ответника,че сумата от 918.46 лева е получена от нея основателно.Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат въззивните и частна жалба, съответно отговорите към тях и молят да им се присъдят направените по делото разноски , съобразно приложените списъци. Съгласно предоставената и възможност М.М., чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на И.В. срещу М.М., с която са предявени искове, както следва:

1./ с правно осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 340, 96 евро, претендирана като припадаща се част от заплатени анюитетни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 1634/13.05.2005г., сключен между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД и И.В., в качеството на кредитоискател и М. Г.а /М./ и Г. Г., явяващи се съкредитоискатели, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 939, 09 лв., претендирана като 1/3 идеална част от общо задължение в размер на 2 817, 26 лв. по изп. дело № 20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист по влязла в сила заповед № 2916/10.04.2 013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна, 3 обективираща следните задължения към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от 1 488, 17 лв. незаплатени В и К услуги за съсобствения обект, находящ се в *** за периода от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 234, 09 лв. за периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и сторените съдебно – деловодни разноски от 134, 45 лв., от която 1 488, 17 лв. главница, 383, 17 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2013г. до деня на плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за забава за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за заповедното производство, 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв. такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 99, 30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

3./ с правно осн. чл. 61 вр.чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 46, 79 лв., претендирана като 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., представляваща сбор от данък върху съсобствен недвижим имот, находящ се в ***, придобит с договор за покупко – продажба от 13.05.2005г., за който е съставен НА № 79, том II, рег. № 2319, дело № 233/2016г., такса „битови отпадъци” и законни лихви върху всяка една от главниците, дължими от 2011г. до 2015г., както и припадащата се част от дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. от общо 511, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

4./ с правно осн. чл. 61 вр.чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 918, 46 лв.

/деветстотин и осемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща половината от заплатени от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка „Ауди 80”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.06.2005г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от общо 393, 53 лв., представляваща законни лихви върху двете главници за времето от 14.05.2016г. до 15.10.2019г., с които се е обогатила М.М., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

В исковата молба ищецът твърди, че сина й Г. Г. и ответницата М.М. са бивши съпрузи /брака им, прекратен с развод с решение по гр.д. № 2961/2020г. на ВРС/, като по време на брака им 13.05.2005г. тримата са придобили правото на собственост върху ап. 159, находящ се в *** при равни права от по 1/3 идеална част, като за това е съставен договор за 4 покупко – продажба, обективиран в НА № 79, том II, рег. № 2319, дело № 233/2016г.