Решение № 411 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. П. при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. П. Административно наказателно дело № 20251110206182 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Е. В., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 25- 4332-005433 от 18.03.2025г., издадено от Г. В. Б. , на длъжност началник група в СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя С. Е. В., ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. на МВР му се отнемат общо 1 5 точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Е. П.- упълномощен повереник на жалбоподателя. В хода на делото по същество адв. П. моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. От името на жалбоподателя претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 2050 лева по представен договор за правна защита и съдействие, разписка за получен хонорар и списък на разноските. С депозираната жалба излага конкретни аргументи защо 1 жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и впоследствие е отказал във Военна болница да даде кръвна проба за изследване. Представят се писмени бележки от адв. П.- също упълномощен процесуален представител на жолбоподателя.

Наказващият орган- началник група в СДВР, ОПП- СДВР, редовно призован не се представлява. Депозира писмени бележки чрез юрк. П., с които моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3682153 от 13.02.2025г. на Б. К. Г., на длъжност инспектор при СДВР, СДВР РУ 05 е установено, че на 13.02.2025г. около 22.11 часа в гр. София, в жк. “Левски“ „В“ жалбоподателят управлявал МПС- лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********** непосредствено пред блок 9, вх. Б с посока на движение от ул. “Поп Груйо“ към ул. “Селимица“. Автомобилът бил собственост на жалбоподателя. При извършената му полицейска проверка жалбоподателят се държал неадекватно и бил с разширени зеници. Той отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дръг Тест 5000“. На жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване № 0174859, като впоследствие във Военно- медицинска академия- гр. София отказал да даде кръв и урина за изследване.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. на МВР му се отнемат общо 15 точки.

2

Горната фактическа обстановка, включително и досежно състоянието и реакциите на жалбоподателя по време на проверката се установява от приетата от съда административно- наказателна преписка и от показанията на свидетелите- А. Х. А.- полицай в 05 РУ- СДВР, който към процесната дата е бил един от служителите в управлението, определени за работа с техническото средство „Дръг Тест 5000“. В това си качество той е поканил два -три пъти жалбоподателя да даде проба за изследване на място, но жалбоподателят отказал и не е посочил мотиви за това. Показанията на свидетелите досежно отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническото средство се потвърждават и от протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 13.02.2025г. Показанията на свидетеля Х. А. досежно отказа на жалбоподателя да бъде тестван на място за употребата на наркотични вещества и техните аналози се подкрепят и от останалите свидетели Б. Г.-актосъставител; Н. А. и Н. Я.- и двамата полицейски служители спрели за проверка жалбоподателя. Отказът на жалбоподателя да даде проби от кръв и урина се установява от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози от 14.02.2025г., съставен от д- р М. М.- медицински специалист от Военна болница- гр.

София.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В настоящото производство не се спори между страните, че:

-жалбоподателят е бил водач на МПС на процесните дата и час;

-същият е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества;

-след издаване и връчване на талон за медицинско изследване е отказал да даде проба от кръв и урина за изследване.

За това спорът по делото не е фактически, а изцяло правен, като се свежда до преценката дали изтъкнатите от жалбоподателя причини за отказа могат да бъдат квалифицирани като основателни и да изключат административнонаказателната му отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде 3 извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. ".

От горното следва, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП урежда формален състав на административно нарушение, при който за ангажиране на отговорността е достатъчно да бъде установен самият отказ от проверка или изследване, без да е необходимо да се доказва действителна употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е довършено в момента на отказа, като мотивите на водача имат значение единствено ако същите представляват обективна, непреодолима и надлежно удостоверена пречка, каквато в случая не е налице.

По отказа от проверка с техническо средство:

Изтъкнатото от жалбоподателя опасение, че поради прием на медикаменти техническото средство би могло да отчете неточен резултат, не представлява уважителна причина по смисъла на закона. Законодателят е предвидил именно медицинското изследване като последващ и контролен способ при съмнение в резултатите от техническото средство, а не възможност водачът едностранно да откаже съдействие.

Ето защо съдът приема, че отказът от проверка с техническо средство в конкретния случай е противоправен и виновен.

По отказа от медицинско изследване:

След отказа от проверка с техническо средство на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, който същият е получил лично срещу подпис, като в талона изрично е посочено, че изследването следва да се извърши чрез вземане на проба от кръв и урина. В този смисъл възражението, че жалбоподателят не е знаел, че ще му бъде взета кръв, е неоснователно, тъй като се опровергава от съдържанието на подписания и получен от него талон за медицинско изследване №0174859.

Позоваването на обстоятелството, че осем дни по- рано е дарил кръв, също не може да обоснове законосъобразен отказ, доколкото:

-липсва медицински документ за противопоказание;

4

-не е установена обективна невъзможност за вземане на кръв .

С оглед горното съдът намира, че това възражение на жалбоподателя е неоснователно и има изцяло субективен характер.

По останалите възражения:

Твърденията, че жалбоподателят никога не е употребявал наркотични вещества и че е курсант от военно училище, са правно ирелевантни, тъй като предмет на настоящото производство е отказът от съдействие, а не действителната употреба на забранени вещества или личните характеристики на жалбоподателя.

При безспорно установени откази от проверка с техническо средство и от медицинско изследване, както и при липса на обективни и доказани причини, които да оправдаят това поведение, съдът приема, че фактическият състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е изцяло осъществен.

Изтъкнатите от жалбоподателя причини са субективни, правно ирелевантни и не изключват административнонаказателната му отговорност, поради което жалбата се явява неоснователна, а издаденото наказателно постановление- правилно и законосъобразно.

Наказващият орган правилно е определил наказанието. Съгласно чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или откаже медицинско изследване, се наказва с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Разпоредбата е императивна, като не предвижда минимален и максимален размер, а точно фиксирани административни наказания.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. От приетата по делото справкакартон на водача се установява, че жалбоподателят е наказван за шест предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в управление на МПС с превишена скорост, санкционирани с фишове, влезли в законна сила.Тези данни са от съществено значение при преценката за наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Наличието на множество предходни санкции, макар и за различни по вид нарушения от сегашното, изключва 5 възможността деянието да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като сочи на системно неспазване на правилата за движение, а не на инцидентно и случайно поведение.

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление идентично и в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.

С оглед горното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал.

5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство на административно- наказващия орган чрез депозиране на писмени бележки относно законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната жалба и участие в едно съдебно заседание намира, че в полза на СД В Р следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения минимум в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно 130 лева.

Разпечатката съдържа 44 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f51e7e6-95bd-4c16-ade4-3900bc947992