Решение № 262918 от 09.09.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№…………………/…………….2022 г. гр.София

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия

Тонев в.гр.д.№ 12554 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение №136548/08.06.2019г., постановено по гр. д. №15421/2017г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 127-ми състав, е признато за установено по предявените от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, срещу Н.Т. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 92, ал. 1 и чл. 33Д, че Т. дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 2057, 97 лв., представляваща непогасена главница по сключен на 05.06.2015 г. договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху сумата от 765, 71 лв. от 17.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва върху сумата от 1292, 26 лв. от 14.07.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 474, 68 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2016 г. до 06.04.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата от 17.09.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 21, 54 лв., представляващо мораторна неустойка, предвидена в чл. чл. 9, ал. 4 (9. 4) от договора, възлизаща в размер на законната лихва, начислена за периода от 05.02.2016 г. до 02.09.2016 г., върху главницата, чиито падежи са настъпили в периода от 05.02.2016 г. до 05.08.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.11.2016 г. по ч. гр. д. № 52729/2016 г. по описа на СРС, 127-ми състав, като е отхвърлен искът с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 21, 54 лв. до пълния предявен размер от 74, 24 лв. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 100,08 лв. – разноски за заповедното производство, както и сумата от 434,84 лв. – разноски за първоинстанционното производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 6,49 лв.– разноски за заповедното производство, както и сумата от 9,10 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Без разглеждане са оставени предявените от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу Т. в условията на евентуалност, осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 2057, 97 лв., представляваща непогасена главница по сключен на 05.06.2015 г. договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва върху сумата от 13.03.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 474, 68 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2016 г. до 06.04.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата от 13.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Т., в която се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Въззивникът излага, че неправилно СРС присъдил възнаградителна лихва в тежест на ответника по вноските с настъпил падеж в хода на установителното производство.

Жалбоподателят се противопоставя на становището на първоинстанционния съд относно предсрочната изискуемост в хода на установителния исков процес. Възразява срещу прилагането на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Излага, че няма как да се уважи иск за вземане, което не е било изискуемо към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което претенциите на ищеца следвало да се отхвърлят, а не да се уважават при различно основание. Твърди, че решението било немотивирано, тъй като съдът не обсъдил възраженията за недействителност на клаузите, с който е уговорено заплащане на застрахователни премии. Възразява, че съдът не е изпълнил задължението се да установява служебно недействителност на клаузи, противоречащи на ЗПК. Излага, че ГПР бил 73 %, а не 44,71 %, както приел СРС, поради което имало надхвърляне на размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Иска при отхвърляне на главния иск да бъде отхвърлен и евентуалния като недоказан по основание и размер. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба от „Т.Б.А.Б.“

ЕАД е постъпил такъв, в който се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съдебният състав намира следното:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 92, ал. 1 и чл. 33Д, и предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове се обуславя на първо място от наличието на валиден договор за предоставяне на потребителкси кредит, сключен между страните по делото, сумата по който да е предоствена от кредитора и усвоена от длъжника, като задълженията на последния за връщане на предоставената му в заем главница и заплащане на уговорената възнаградителна лихва да не са били изпълнени на уговорените падежи, в резултат на което в полза на кредитора да е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем. На следващо място следва да бъде установено надлежното упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото Договор за потребителски кредит № ********** от 05.06.2015 г., че между „Т.Б.А.Б.“

ЕАД, от една страна, и Н.Т., от друга, е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответницата кредит в общ размер от 2628,23 лв., включващ 2000 лв. главница, 171,60 лв. Застраховка „BANK КОМБО ЖИВОТ“ и 175,03 лв. застраховка „BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА“.

Страните са постигнали съгласие за възникване в тежест на ответницата на еднократна такса за оценка на риска в размер на 281, 60 лв., дължима към момента на подписване на договора, която такса е финансирана от ищеца и се възстановява от ответницата с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Между страните е договорен годишен лихвен процент за ползване на кредита в размер от 26,02 %, начисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В договора е посочен годишен процент на разходите по кредита, който страните са договорили в размер на 44,71 % (чл. 10). За обезпечаване изпълнението на задълженията на ответницата, в клаузата на чл. 9.4 от договора страните са постигнали неустоечно съглашение, реализиращо се в случай на неизпълнение на задълженията от ответницата на посочените в погасителния план падежи, при което е предвидена мораторна неустойка в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Страните са договорили получения кредит да бъде погасен на равни 25 месечни вноски с падежи на всяко 5-то число от месеца - от 05.07.2015 г. до 05.07.2017 г., всяка в размер от 133,32 лв. и една последна вноска в размер от 133,20 лв., дължима на 05.08.2017 г., като общият договорен размер на сумата, която ответницата е приела да върне на ищеца е била в размер от 3466,20 лв.

Неоснователно е възражението на въззивника ответник, че при сключване на договора за потребителски кредит ответникът не е дал съгласие за сключване на договори за застраховки по които е застрахован, след като изрично такова съгласие е обективирано с подписване на договора от 05.06.2015 год. в чл. 7.2.2, където са посочени двете застраховки и дължимата по тях сума. Такова съгласие е обективирано в т. 6 от искане-декларация за потребителски кредит, също подписано от ответника, в което изрично е заявил, че дава съгласие за сключване на застраховка живот, още повече, че не се оспорва, че договорите са сключени и е приложено застрахователно удостоверение с посочване на името на ответника като застрахован кредитополучател, като удостоверението е подписано и от кредитополучателя.

По отношение на клаузата за включване в задълженията на заемополучателя и на еднократна такса за оценка на риска в размер на 281,60 лв., съдът е длъжен и служебно и без да е направено възражение от страна на ответника да извърши преценка за наличие на нищожна клауза след като ищецът основава вземането си на нея и при преценка на същата с оглед на чл. 10а ЗПК, който е приложим намира, че същата е нищожна. Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска предхожда сключването на договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава представена от потребителя или в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие за отпускане на заема, не се касае за извършване на услуга, още повече, че не е ясно посочено еднократната такса за оценка на риска как е определена и за какво точно действие се дължи /чл. 10а, ал. 4 ЗПК/.

Поради което доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита във връзка с което обаче с оглед на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е предвидена забрана за кредитора да не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед на което настоящият състав на съда приема, че задължението за главница по договора за кредит е за сума от 2346,63 лв. без в нея да е включена сумата от 281,60 лв. - еднократна такса за оценка на риска, а възнаградителната лихва е при годишен лихвен процент от 26,02%, начисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Крайният срок на договора е 05.08.2017 год. при двадесет и шест погасителни вноски с падежи на всяко 5-то число от месеца.

Между страните по делото не се спори, а и се установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополчателя уговорения заем в размер на сумата от 2346,63 лв. по предвидения в договора начин, а именно – като е превел сумата от 2000 лв. в полза на кредитополучателя, съответно като е платил дължимите от кредитополучателя премии на застрахователите – "Застрахователна компания УНИКА Живот" АД и "Застрахователна компания УНИКА" АД. С предоставяне на сумата по кредита в тежест на кредитополучателя е възникнало задължението да върне отпуснатата му в заем сума главница, както и да заплати уговорената между страните възнаградителна лихва съгласно установения погасителния план по договора.

По делото не е спорно, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след усвояване на заема кредитополучателят е извършил шест плащания по кредита, като на 23.07.2015 г. е платил сумата от 134,70 лв., на 26.08.2015 г. е платил сумата от 134,96 лв., на 14.10.2015 г. е платил сумата от 135,55 лв., на 17.11.2015 г. е платил сумата от 136,64 лв., на 22.12.2015 г. е платил сумата от 136,80 лв., на 13.01.2016 г. е платил сумата от 284,30 лв., или общо сумата от 962,95 лв. С тази сума, съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, са погасени 570,26 лв. главница, 363,29 лв. договорна лихва и 17,40 лв. лихва за забава, както и 12,00 лв. за издаване на удостоверение, която сума не се ползва за погасяване на задълженията по кредите. От приетата във въззивното производство експертиза се установява извършването на още едно плащане, постъпило по сметка на ищеца на 06.01.2017 г., в размер на сумата от 533,77 лв.