Определение № 2042 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1101/2023
- Вид
- Определение № 2042
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 3 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2042 гр. Варна, 29.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501101 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 250, ал. 3 от ГПК.
Образувано е след протоколно определение от п.с.з. от 22.05.2023г. по в.гр.д. № 514/2023г. по описа на ВОС, IV състав, с което е разделено посредством отделяне за разглеждане в самостоятелно производство на въззивна жалба с вх. № 63/03.01.2023г. по регистъра на ВРС, подадена от К. Г. К. срещу Решение № 3065/14.12.2022г. постановено по гр.д. № 15216/2021г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което на основание чл. 250 от ГПК е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за допълване на основното Решение № 3065 от 13.10.2022г. по гр.д. № 15216/2021г. по описа на ВРС.
Т.е. предмет на настоящото производство е частна жалба, съдържаща се във въззивна жалба вх. № 12851/23.05.2023г. срещу определение, съдържащо се в Решение № 3065/14.12.2022г., с което е оставена без уважение молба за допълване на решение по реда на чл. 250 от ГПК.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като противоречащо на закона и на съдебната практика.
Поддържан е аргумент, извлечен от ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се прогласи нищожността на брачен договор от 13.11.2020г.
В отговор на жалбата Е. В. К. оспорила доводите в нея с аргумент, че в разглежданият случай не е била налице хипотезата на служебно задължение на съда да 1 следи за нищожността на брачния договор, поради което и доколкото не е предявен нарочен иск, в обжалваното определение ВРС правилно е отхвърлил искането за допълване на решението. Отправила искане поради това за потвърждаване на решението.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в указан от съда срок срещу обжалваем акт – решение, имащо характер на определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. Г. К. срещу Е. В. К. съединени в условията на първоначално обективно евентуално съединяване на искове за прогласяване недействителността на брачен договор, сключен на 13.11.2020г. между наследодателя й Г.К.К., п. на 25.11.2020г. и ответницата Е. К. в частта, с която е осъществено разпореждане с 11/24 ид.ч. от недвижим имот представляващ апартамент № 80, представляващ самостоятелен обект с ид. ***, находящ се в гр. Варна, ул.
„Царевец“ № 11, вх. В, ет. 7, както и в частта, с която е осъществено разпореждане с ¼ ид.ч. от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, рег. № В7341РТ, както и иск за собственост, в следната поредност: иск за прогласяване нищожността на брачния договор с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал. 3 от СК поради противоречие на договора на закона; евентуален иск за с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на закона; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за нищожност поради противоречие с добрите нрави; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие; евентуален иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД за унищожаване на договора поради невъзможност на Г.К.К., б.ж. на гр. Варна към момента на сключване на договора да разбира и ръководи действията си; осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че К. Г. К. е собственик по наследство останало след смъртта на баща й Г.К.К., б.ж. на гр. Варна на 11/24 ид.ч. от описания недвижим имот представляващ апартамент № 80, както на ¼ ид.ч. от описания лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, рег. № В7341РТ и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението на процесните идеални части от недвижимия имот и от лекия автомобил.
В първото съдебно заседание проведено на 15.04.2022г. съдът докладвал предявените искове, като страните заявили, че нямат възражения по доклада относно характера и броя на предявените и приети за разглеждане искове съгласно определение по чл. 140 от ГПК от 26.01.2022г.
2
С постановеното Решение № 3065 от 13.10.2022г., ВРС отхвърлил предявените искове, произнасяйки се в поредността, в която същите са били предявени, с извод за неоснователност.
Решението е връчено на ищцата на 17.10.2022г. /л. 354 от делото на ВРС/.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 74180/28.10.2022г. от К. Г. К., обективирища съображения, че ВРС не е разгледал изцяло предявените искове, конкретно предявен в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на брачния договор като относително симулативен, прикриващ договор за дарение с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.
След дадени от съда указания, с молба от 14.11.2022г. ищцата К. К. уточнила, че отправя искане за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2022г. посредством произнасяне по предявените искове, в изброяването на които посочила и иск за прогласяване нищожността на брачния договор като относително симулативен, прикриващ действителен договор за дарение с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.
В отговор на искането Е. К. оспорила същото като неоснователно.
В обжалваното решение, имащо характер на определение ВРС приел, че се е произнесъл в диспозитива на решението по всички предявени искове, а иск за прогласяване нищожността на брачния договор като относително симулативен и прикриващ действителен договор за дарение по делото не е бил предявен, не е бил разглеждан и съдът не е бил надлежно сезиран с такъв. Ето защо приел, че не са налице предпоставки за допълване на решението и оставил искането без уважение.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. Липсата на удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. От друга страна, произнасянето на допълнително решение по чл. 250 от ГПК не може да доведе до промяна на вече постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение по претенция /главна или акцесорна/, по която до този момент липсва произнасяне въобще. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания.
В случая не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по всички предявени съединени в условията на евентуалност искове за прогласяване недействителността на брачния договор от 13.11.2020г., които приел за неоснователни и отхвърлил. Това произнасяне обхваща целия спорен предмет.
3
Иск за прогласяване нищожността на брачния договор като относително симулативен и прикриващ действителен договор за дарение по делото пред ВРС не е бил предявен нито с исковата молба, нито с последваща уточняваща молба. Ответникът не се е защитавал срещу такъв иск, като процесуалното поведение на страните и доказването в процеса е било концентрирано в рамките на предявените искове. Процесуално недопустимо и в разрез с основното положение за добросъвестност при упражняване на процесуални права /чл. 3 от ГПК/ е посредством твърдения за непълнота във възизвна жалба страна в процеса да въвежда нов спорен предмет, който до този момент не е бил включен в предмета на делото.
Несъстоятелно е и позоваването във въззивната жалба на разрешението дадено с ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, доколко съгласно цитата от съдържанието му, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Именно защото произнасянето в тази хипотеза следва да се обективира в мотивите на решението, дори и да се приеме, че е налице служебно задължение на съда да се произнесе по нищожността на брачния договор в случая, то отново не е налице непълнота на решението, доколкото както съдът вече посочи непълнотата на мотивите на съдебния акт не е основание за допълване на решението по реда на чл. 250, ал.
1 от ГПК и по този ред е недопустимо да се променят, изменят или допълват мотиви във вече постановено решение. Процесуално недопустимо е по пътя на допълване на решението, с което предявените в условията на евентуалност искове за нищожност са отхвърлени, да се подменя по същество съдебното решение. Тези доводи евентуално биха били относими към въззивната проверка на решението, но не могат да обосноват основание за допълване на решение по реда на чл. 250 от ГПК.
По тези съображения, съставът на ВОС приема, че обжалваното определение, с което искането за допълване на решението посредством произнасяне по непредявен иск е оставено без уважение, е правилно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, съдържаща се във въззивна жалба вх. № 63/03.01.2023г. по регистъра на ВРС, подадена от К. Г. К. срещу Решение № 3065/14.12.2022г. постановено по гр.д. № 15216/2021г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, имащо характер на определение, с което на основание чл. 250 от ГПК е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за допълване на основното Решение № 3065 от 13.10.2022г. по гр.д. № 15216/2021г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен 4 касационен съд в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5