Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 21.09.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 376/2026
Вид
Решение № 226
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, Радостин Стоянов Радиев, Никола Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1, т.2 , б.б · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.24 · Наказателен кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Сливен, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Пенка М. Стоянова в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Въззивно частно наказателно дело № 20262200600376 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от осъдения Д. И. Р., срещу Определение № 530/04.06.2026 г. по ЧНД № 647/2026г. по описа на РС- С..

Определението е обжалвано от осъдения Р., тъй като, РС – С. е увеличил определеното му общо наказание, на основание чл.24 от НК с една година.

Иска се определяне оррезеленото общо наказание да не бъде увеличавано.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- С. пледира за неоснователност на въззивната жалба и като такава да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното определение.

Осъденият участва в съдебно заседание лично и чрез служебния си защитник , чрез която поддържа въззивната жалба. Прави се искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК.

Окръжен съд- С. след цялостна проверка на атакувания съдебен акт, пледоарията на страните, прокурора и доводите във въззината жалба намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

1

Производството по ЧНД № 647/26 год. по описа на Районен съд – С. е образувано по предложение на РП – С. за определяне на общо наказание на осъдения Д. И. Р. по влезлите му в сила присъди по НОХД №№ 77/25 г., 306/25 г., 369/25 г.; 1156/25 г.; и 428/26 г. всички по описа на РС - С..

С Определение № 530/04.06.2026 г. по ЧНД № 647/2026г. по описа на РС- С. на Р. е определено общо наказание по цитираните присъди в размер на най- тежко от тях, а именно две години лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание в размер на три години лишаване от свобода.

Съгласно чл.24 от НК, когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание наймного с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора на отделните наказания , нито максималния размер , предвиден за съответния вид наказание.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че освен цитираните пет броя присъди за които му е определено общо наказание, Р. е осъжда още петнадесет пъти за извършване на престъпления и то само срещу собствеността.

Следва да се има предвид и че осъжданията за които му е опредено общо наказание по НОХД №№77/25 год.; 306/25 г.;369/25 г.;1156/25 г. 428/26 год. са извършени в условията на опасен рецидив. Престъпленията за които са постановени цитираните присъди са извършени за много кратък период от 13.09.2024 год. до 09.12.2024 год. Наложените по тях наказания са от един вид – лишаване от свобода. Наложеното най-тежко наказание две години лишаване от свобода, което е увеличено точно с една втора , на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

При това положение правилно районният съд е приел че се касае за лице със завишена обществена опасност и трайно установени престъпни навици и е увеличил определеното най-тежко наказание с една втора.

Правилно е определен и режима на изтърпяване на наказанието – строг , на основание чл.57, ал.1, т.2 , б.б от ЗИНЗС, тъй като видно от справката за съдимост осъдения Р. е изтърпял определеното му общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, по НОХД №№ 1996/2020 год., и 892/2020 год. на 22.09.2021 год. и не са изтекли пет години от предходно наложено наказание лишаване от свобода.

По изложените мотиви, съдът намира като неоснователни доводите на защитата, че увеличеното наказание от три години лишаване от свобода е несправедливо, тъй като имал съпруга и малко дете.

По изложените съображения съдът намира, че Определение № 530/04.06.2026 г. по ЧНД № 647/2026г. по описа на РС- С. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено и РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 530/04.06.2026 г. по ЧНД № 647/2026г. по описа на РС- С.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3