Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 805 от 14.06.2021, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 451/2021
Вид
Решение № 805
Подписан
14.06.2021
Състав
МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА, БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ МИЛАЧКОВ, КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.303 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н

И Е

№_________/________________,гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав

На тринадесети май две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Борислав

Милачков

Членове: Кремена Данаилова

М.Иванова-Даскалова

Секретар: Галина Георгиева

Прокурор: Силвиян Иванов като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №451 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Дирекция „ИТ“-гр.Варна против Решение №260086/25.01.2021г. постановено по НАХД №2300/2020г. на РС-Варна, с което е отменено НП №03-011286/29.05.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ“-гр.Варна, с което на „Агрос-98“ООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват извода на въззивния съд, че предписанието е изпълнено, че няма нарушение, тъй като издаването на заповед, макар това да не е било отразено в правилника за вътрешния трудов ред съставлявало основание за преквалифицирането му по чл.415в, ал.1 от КТ. Намират за неправилно преценени събраните гласни доказателства и заявеното от актосъставителя, че правилникът не е бил актуализиран. Молят решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Агрос-98“ООД-гр.Варна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. В хода по същество изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно и в съответствие с доказателствата ВРС формирал извода, че дружеството не е осъществило нарушението, за което е санкционирано. Моли касационната жалбата да бъде оставена без уважение и въззивното решение да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Счита Решението на РС-Варна за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона и нямало основание за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона от ВРС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от ВРС, въз основа на фактическите установявания в ,ешението на въззивния съд съобразно чл.220 от АПК. След преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, като взел предвид твърденията и становищата на страните, въззивния съд установил от фактическа страна, че с Протокол №ПР1835524/31.10.2018г. инспектори от дирекция „Инспекция по труда“-Варна дали задължително предписание на работодателя „Агрос – 98“ ООД-гр.Варна да определи в Правилника за вътрешния трудов ред, реда за отчитане на работното време, в зависимост от създадената действителна организация на дружеството, съгласно чл.4а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (ДВ бр. 6/1987 г.) със срок на изпълнение 15.11.2018г. ВРС установил, че управителят на дружеството издал Заповед №AGR27 на 10.11.2018г., с която извършил промяна в Правилника за вътрешния трудов ред, като изменил текста на чл.15, ал.1 и ал.2 в него. На 09.05.2019г. свид. Димитър Игнатов – инспектор в Д„ИТ“-Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство в дружеството и преценил, че то не е изпълнило даденото му задължително предписание в т.3 на Протокол №ПР 1835524/31.10.2018г. Намерил, че с бездействието си дружеството е нарушило чл. 415, ал. 1 от КТ, за което на 22.05.2019г. му съставил АУАН. Срещу него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, което ВРС не установил да е било разгледано от директора на дирекция „ИТ“ – гр.Варна, който в качеството си на административнонаказващ орган възприел изложеното в акта и на 29.05.2019г. издал НП №03-011286/29.05.2019г., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че ВРС не е преценил правилно доказателствата. В съответствие с правилата той преценил събраните гласни и приетите писмени доказателства в съвкупност и установил от представената в хода на съдебното производство Заповед №AGR27 от 10.11.2018г., че с нея управителят на „Агрос – 98“ ООД-Варна въвел промени именно в чл.15, ал.1 и ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството, като съгласно чл.15, ал.1 работният ден е определен с начален час 08:00ч. и краен час 17:00ч., като работниците ползват обедна почивка от 60 минути, считано от 12:00ч. до 13:00ч., а съгласно чл.15, ал.2 работниците ползват допълнително 2 почивки от по 15 минути в рамките на работния ден от 10:15часа до 10:30часа и от 15:15часа до 15:30часа. Обосновано ВРС акцентирал на обстоятелството, че на уведомителното писмо, с което заповедта за изменение на правилника е представена в дирекцията е отразено, че са представени на този орган на 21.11.2018г., което изключва възможността заповедта да е издадена на друга по-късна дата за нуждите на оспорването на процесното НП.

Касационният състав изцяло споделя изводите в Решението на ВРС, че в самият Правилник за вътрешния трудов ред не е регламентиран конкретно и изрично реда за отчитане на работното време, но е очевидно, че в дружеството е въведено подневно отчитане на работното време и няма сумирано отчитане на работното време. Съгласно действащата правна уредба, сумираното отчитане на работното време се извършва с изричен акт на работодателя. Правилно ВРС отхвърлил като неоснователни доводите на представителя на Дирекция „ИТ“, че дружеството следва да бъде санкционирано дружеството само заради липсата на изрично посочване в Правилника за вътрешния трудов ред, че в дружеството не е въведено сумирано отчитане на работното време, а то се осъществява подневно, каквото е принципното положение.

Касационният състав намира за правилни и съответни на установеното от доказателствата крайните изводи на ВРС, че дружеството е предприело действия и е изпълнило в срок задължителното предписание №3 дадено му с Протокол №ПР1835524/31.10.2018г. на дирекция „Инспекция по труда“–гр.Варна, което е основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление № 03 – 011286 от 29.05.2019г. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“–гр.Варна като неправилно и незаконосъобразно. НП е правораздавателен акт, с който се налага наказание на физическо лице, респ. имуществена санкция на юридическо лице, поради което за него както и за присъдата са приложими основните изисквания в чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК: да не може да почива на предположения и когато обвинението не е доказано по несъмнен начин, привлеченото към отговорност лице да се оправдава и да не се ангажира отговорността му. В съответствие с тези изисквания на закона ВРС постановил отмяна на НП, поради което оплакването за неправилно приложение на материалния закон в касационната жалба е неоснователно. Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното от представителя на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение №260086/25.01.2021г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №2300/2020г.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „ИТ“-гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: