Решение № 4760 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4760 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100108007 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗП и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Г. Т. М. да заплати на „Р.Ш.Б.“ ЕАД сумата от 32 750 лева, съставляваща обезщетение за унищожен на 04.12.2020 г. лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № *******, предоставен му от ищеца за временно ползване по сключен между страните договор за наемане на превозни средства от 19.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.12.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 5000 лв. неустойка по т. 16 от Списъка на неустойките към договора за наем.

В исковата молба са изложени твърдения, че „Р.Ш.Б.“ ЕАД, действащ под търговското наименование „Спарк“, е отдал на Г. Т. М. лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № ******* на 04.12.2020 г. За целта е бил сключен по електронен път на 19.07.2019 г. договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на потребителя, чрез използването на мобилен телефон, като на 04.12.2020 г. ответникът е използвал наетото МПС и е участвал в пътнотранспортно произшествие около 21:00 ч. на бул. „Цариградско шосе“, в резултат на което то е било напълно унищожено. На ищеца е било отказано изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като застрахователната полица не покривала щети, настъпили в резултат на управление на МПС под въздействието на наркотично вещество или негов аналог. Твърди, че според констативен протокол за ПТП № К-588 резултатите от извършения полеви тест за наркотици на ответника са положителни за канабис, поради което именно последният е станал причина за настъпването на инцидента и пълната увреда на наетия автомобил. Стойността на лекия автомобил ищецът оценява на сумата от 32 750 лв., която претендира да му бъде заплатена от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и с дължимата му се неустойка от 5000 лв. по т. 16 от Списъка на 1 неустойките, представляващ Приложение №1 към договора, поради неспазване на задължението на ответника да не управлява превозното средство под въздействието на наркотични вещества.

Сочи, че е изпратил покана до ответника за плащане на неустойката на 06.01.2021 г. чрез електронна поща, впоследствие е изпратил второ уведомление до ответника (на 08.01.2021 г.) относно размера на материалните щети, а на 18.03.2021 г. е изпратена покана за изпълнение на парично задължение до длъжника, в която са обобщени двете претенции, но плащане не е последвало, поради което за дружеството се е породил правния интерес от завеждане на настоящото дело.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който не оспорва да е причинил твърдяното от ищеца ПТП, при което той е управлявал процесния автомобил. Твърди обаче, че не е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, тъй като по време на инцидента е получил шизофренен пристъп, без виновно да се е поставил в такова състояние. Твърди и, че преди ПТП е изпадал неколкократно в подобно състояние, като през 2019 г. е бил принудително лекуван за период от един месец в „ЦПЗ София“ ЕООД. В този смисъл поддържа, че няма вина за настъпването на инцидента и не следва да носи отговорност за причинените в това му състояние вреди.

Релевира и възражение за унищожаемост на сключения договор за наемане на превозно средство, тъй като при сключването му, макар и да е бил дееспособен, той не е могъл да разбира или да ръководи действията си поради получения шизофренен пристъп.

Твърди, че няма спомен да е сключил договора и не е знаел какви са били клаузите му.

Оспорва начина на получаване на щетите по наетия автомобил, тъй като след настъпването на ПТП е настъпило второ такова, при което лекият автомобил на пристигналия екип на ОПП – СДВР е блъснал управлявания от ответника автомобил.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен по електронен път договор за наемане на превозни средства от 19.07.2019 г. и че Г. Т. М. е използвал чрез услугата „Спарк“, на 04.12.2020 г., лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № ******* на 04.12.2020 г., като е реализирал пътнотранспортно произшествие около 21:00 ч. на бул. „Цариградско шосе“, при което са нанесени щети по автомобила.

Съгласно чл. 4.3 от договора, ако през периода на използване наемателя увреди или унищожи, или повреди превозното средство, в степен тотална щета по смисъла на чл. 390 от Кодекса за застраховането, той дължи заплащане на предвидените в Приложение № 1 към договора неустойки. Наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното дружество, което е застраховало превозното средство. В чл. 1.4 от договора е уговорено, че неразделна част от него са Общите условия и Приложение № 1 – Списък на неустойки, със съдържание, с което наемателят се е съгласил 2 безусловно.

По делото е представено Приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, наименувано Списък на неустойки, като в т. 16 от него е предвидена неустойка за управление на превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества в размер на 5000 лв.

Според приетия като доказателство констативен протокол № К – 588 за ПТП с пострадали лица, изготвен от СДВР „ОПП“, от 04.12.2020 г., на същата дата е настъпил удар между лек автомобил, марка „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № *******, управляван от Г. Т.

М. и лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № *******, управляван от В.С.С.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че л.а. марка „Шкода“, модел „Ситигоу“, се е движил от бул. „Брюксел“ по бул. „Цариградско шосе“, към ул.

„Околовръстен път“, в района на №135А участвал в ПТП със спрелия в аварийна лента л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № *******, управляван от В.С.С.. Видно от констативния протокол, ответникът Г. Т. М. е управлявал процесното МПС след употреба на „канабис“ – положителна проба, установена с „Drug test 5000“ № 0040 проба 223.

Във връзка с образуваната при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД преписка по щета № 44012132034789/21.12.2020 г., Застрахователното дружество е изпратило писмо, с което информира „Р.Ш.Б.“ ЕАС, че според „Общите условия на застраховка Каско+“, не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, тъй като не се предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на т. 9.1.10. управление на МПС под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.

Като доказателство по делото е представена Заключителна калкулация от 27.10.2022 г., като са установени разходи за ремонт в размер на 30 321,59 лв. и удостоверение за застрахователна стойност на МПС № 2130759/05.01.2021 г., с което е определена стойност в размер на 32 750 лв.

С уведомление от 06.01.2021 г. ищецът е информирал ответника за допуснати нарушения на договора от 19.07.2019 г., а именно неспазване на правилата за движение по пътищата, тъй като е шофирал наетото превозно средство с концентрация на наркотични вещества в кръвта и съгласно т. 16 от Приложение № 1 към Договора, дължимата неустойка е в размер на 5000 лв.

Ищецът е изпратил уведомление от 08.01.2021 г., с което е информирал ответника за допуснати нарушения на договора от 19.07.2019 г., като е посочил, че е причинил ПТП, което е довело до увреждане на предоставеното му МПС и е управлявал наетия електрически автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е установено от органите на отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Това е станало причина за отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя, при когото е бил застрахован автомобила. Ответникът е бил поканен да заплати обезщетение за причинените вреди в размер на 32 500 лв.

На 18.03.2021 г. е изпратена Покана за изпълнение на парично задължение от ищеца до Г. М., с която е поискал заплащане по посочена от него банкова сметка, на сума в размер на 37 500 лв., представляваща обезщетение за причинените от него вреди, в резултат на 3

ПТП, ведно с дължимата неустойка, описани подробно в изпратените по-рано уведомления.

По делото е приложена Епикриза, според която Г. М. е постъпил в „ЦПЗ София“ ЕООД на 09.09.2019 г. и е изписан на 24.10.2019 г. Поставени са му диагнози „Остро полиморфно психотично разтройство с шизофренни симптоми. Вредна употреба на психоактивни вещества.“, „Психични и поведенчески разстройства, предизвикани от употребата на ПАВ. Психотично разтройство.“ и „Параноидна психоза. Дебют“. Изписан е след проведено задължително стационарно лечение за срок от един месец, съгласно съдебно решение, с подобрение, като му е предписана терапия.

Като доказателство по делото е приет краен съдебен акт по НОХД № 10990/2021 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, в който е инкорпорирано сключено споразумение от 08.03.2022 г. за решаване на делото на основание чл. 384 от НПК, като Г. М. се признава за виновен, в това че на 04.12.2020 г., около 21:00 ч., по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Брюксел“ към ул. „*******, е управлявал моторно превозно средство – л. а. „Шкода Ситигоу“, с рег. № *******, след употребата на наркотични вещества – канабис и е реализирал престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Свидетелката Д.П., майка на Г. М., разказва че преди средата на 2019 г. синът й е бил здрав, учил е, изкарал книжка. За първи път в този период установила, че има сериозни обърквания в мисълта, бил нестабилен и се разстройвал без причина. Признал, че пуши марихуана. Завела го е при психоаналитик, който впоследствие разбрала, че е психиатър за лечение на зависимости. Г. го посещавал за период от около 2-3 месеца, като накрая специалистът преценил, че няма нужда повече да го посещава, защото имал подобрение.

Твърди, че първата по-сериозна проява на болестта му била през м. септември 2019 г.

В края на м. август до началото на м. септември, синът й е бил на море с баща си и когато са отишли да го вземат, забелязала, че отново не е добре. Когато се прибрали в София, станал неконтролируем и въобще не се е вслушвал в думите й. Една сутрин бил задържан от полицията, защото удрял по капака на случайна кола до блока, в който живеели. Казала на полицията, че според нея трябва да извикат психиатър. След като полицията извикала линейка и обиколили цяла София установили, че никъде няма места и го е прибрала вкъщи.

На следващия ден 09.09.2019 г., бил извикан на разпит в районното и отново изпаднал в неконтролируемо състояние. Тогава го приели в „ЦПЗ София“ ЕООД. Бил много агресивен, наложило се е да бъде връзван. Състоянието се подобрило на втората седмица. Тъй като е бил принудително задържан, се е водило дело и престоят му продължил около 40 - 45 дни, до 25.10.2019 г. След като го изписали, са му предписали лекарства, които е трябвало да пие в продължение на 6 месеца, а след последваща консултация с лекар, в края на месец април 2020 г. преустановил приема им.

Сочи, че в края на м. юли 2020 г. ответникът започнал да показва резки промени в настроението и психиката му не била добре. Тъй като е бил наплашен от престоя в „ЦПЗ София“ ЕООД, не е искал да възобнови лечението си. Свидетелката твърди, че м. октомври 2020 г. отишъл на преглед на същото място, където го лекували. Изписали му лекарства, но той не искал да ги пие.

Твърди, че около 14-15 октомври 2020 г. Г. М. се е заключил в дома им и се е 4 наложило свидетелката да извика полиция и линейка. Ответникът казал, че ако се опитат да влязат, ще се самоубие. Тъй като полицаите не са били подготвени за такава ситуация, свидетелката се е отказала да се опитват да влизат. Полицаите си тръгнали, а тя и приятеля й пренощували на друго място, защото синът й не отключил. Когато се прибрали, установили, че е бутал телевизорите на земята и е свалил лампите. Г. проявявал агресия към нея, твърдял, че тя му е сестра, а после казвал, че не е никаква.