Решение № 117 от 13.10.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Търговище, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. В. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500174 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищцата В.

В. Б. от с. ********, общ. ********, чрез адв. Г. Х. от САК, срещу решение № 241/22.05.2026 г. по гр.д. № 893/2025 г. на РС – Търговище.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Б. сумата 511,29 евро, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2024 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер от 1 500 евро, частичен иск от 2 556,46 евро, като неоснователен. Присъдени са разноски в полза на ищцата В. Б. в размер 235.07 евро - по компенсация и съразмерно на уважената част от иска.

Считайки решението за неправилно в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с оплаквания за неправилно приложения на разпоредбата на чл. 52 от 1

ЗЗД, с доводи за занижен размер на присъденото в полза на ищцата застрахователно обезщетение, несъответен и несъобразен с причинените увреждания и със социално-икономическите условия в страната и нормативно установените в КЗ, по подробно изложени съображения, въззивницата моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да й бъдат присъдени още 988.71 евро – застрахователно обезщетение.

Претендира разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от исковата претенция..

В отговора в срока и по реда на чл. 263 ГПК, ответното застрахователно дружество, действащо чрез пълномощник адв. Юрк. **********, счита ВЖ за неоснователна, по подробно изложени съображения в отговор на двете основни оплаквания във въззивната жалба, и моли решението, като законосъобразно, обосновано и правилно, да бъде потвърдено.

В о.с.з пред въззивната инстанция страните не се явяват, не се представляват, но от процесуалните им представители са постъпили писмени становища, с които поддържат съответно ВЖ/отговора и исканията за разноски: с възражения на адв./юрк.възнаграждения по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Въззивницата представя списък по чл. 80 ГПК за въззивната инстанция: д.такса за ВЖ – 19.78 евро и адв.хонорар с ДДС – 240 евро. Въззиваемата страна – за юрк.възнаграждение в размер 100 евро.

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определението по чл. 267 от ГПК и няма причина за промяната в становището му.

При извършената по реда на чл. 269 ГПК проверка, съдът намира, че решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество ВЖ е частично основателна. След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на въззивното производство е постановеното решение в отхвърлителната му част в размер над присъдения от 511,29 евро (1000 лв.) до претендирания 1500 евро.

Пред въззива страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на 2 застрахователно събитие.

Спорните въпроси за разрешаване от въззивната инстанция се свеждат до размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Предявената искова претенция, намираща своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ е обоснована с обстоятелствата, че вследствие на претърпяното на 06.07.2024 г. ПТП, причинено от водача на л.а., застрахован при ответника по ЗЗ „ГО“, като оплакванията за причинените травми се обосновават и с констатациите в приложеното СМЕ от 15.07.2027 г., с доводи, че ищцата се е възстановявала в домашни услови, като болките по наранените местта продължили около месец, през който била затруднена в ежедневните си дейности и имало нужда от помощ, всяко нейно движение било съпводено с болка; преживеният стрес, вследствие на процесното ПТП, се отразил и на психичното й състояние – изпитвала тревожност, нарушения на съня, често сънувала кошмари, свързани с пътния инцидент, като и към момента изпитвала страх да се качва в автомобил, притеснена, че може отново да я сполети същото. Тези свои неимущестмени вреди ищцанта е оценила в парично изражение на 5000 лв., превявайки частичен иск от 1000 лв., увеличен в хода на производството на 1500 евро (2 933,74 лв) – частичен от 2 556.46 евро (5 000 лв.).

Ответникът е оспорил иска, като в частта относно претендираното обезщетение – с възражения, че е завишено, несъответно по размер на вредите.

Предвид очертания предмет на въззивното производство, съгл. чл. 269, изр. 2 от ГПК, съдът съобрази следните факти и обстоятелства, установени по делото:

Вследствие на описания пътен инццидент на 06.07.2024 г., предвид и приложеното по делото СМУ № 200/15.07.24 г. на ОСМ при МБАЛТърговище АД, при личен преглед, 9 дни след ПТП, е констатирано, че ищцата има: По брадичката, централно повърхностно охлузване в стадий реепителизация, с диаметър 1 см и бледорозов цвят; По вътрешната страна на лявата млечна жлеза –синкаво кръвонасядес диаметър 3 см; В областта на левия хълбок, в средната му трета – кръвонасядане с продълговата форма, синкав цвят и размери 2/1см; По вътрешната страна на дясната мищница, в 3 средната й трета, има дискретно кръвонасядане с тъмносин цвят и диаметър 2 см. Съгласно приетата СМЕ, тези увреждания, описани в медицинската документация могат да бъдат получени при пътния инцидевнт и се дължат на удари в детайли от вътрешния интериор и/или конструкцията на автомобила;

По своята медико-биологична характеристика уврежданията обуславят болка и страдание. Предвид характера на травмите, според СМЕ, възстановителният период би следвало да приключи в рамките на две седмици. При извършените прегледи след ПТП не е установен функционален дефицит. Лечението на тези травми е било: локално – за третиране охлузването в брадичковата област и симптоматично – за купиране на болка.

Няма данни за последващи посещения на ищцата от ОПЛ и /или специалист/и.

От свидетелските показания на св. В.В. (дъщеря на ищцата, пътувала на задната седалка с нея при инцидента), се установява, че при удара между двата автомобила, ищцата се е ударила в предната седалка и в страничната врата, непосредствено след което се оплакала от болки в устата, която кървяла, от болки в рамото, крака, гърдите и окото (посинено). Един месец след произшествието свидетелката живяла при майка си, за да й помага в ежедневните дейности, защото същата изпитвала болки в крака и в рамото („болеше я крака, не можеше да стане, болеше я и рамото от лявата част.

Не можеше да става дори и до тоалетната“), които болки в рамките на този месец отшумели и не се наложило да търсят последващо лекарска помощ, лечението било с мехлеми и лекарства. За кратък период след ПТП-то ищцата имала страх да се качва в автомобил, впоследствие преодолян и към момента вече не изпитва такъв. От показанията на св. Айдънова (шофьор на л.а., застрахован при ответника) се установява, че след инцидента, участниците в него, в т.ч. и ищцата, са се видяли в спешното отделение, където били прегледани, направени им били рентгенови снимки, като нямало сериозни щети по нея, двете жени и шофьора на л.а., в който са пътували ищцата и дъщеря й. Показанията на св. М. не съдържат данни относно увредите, получени от ищцата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, и в частност на св. В., съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като същата има непосредствени впечатления от случилото се, от възстановяването на ищцата, за което е помагала, същите се подкрепят от писмените медицински данни, от заключението на приетата СМЕ, а и няма други доказателства, които да ги 4 оборват.

От приетите писмени доказателства, Протокол за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на св. М., е установен механизмът на процесното ПТП, предизвикано от водача на л.а.- св. М.А., приет от РСТ, предвид ВЖ и отговора – неоспорен. Оспорен е размерът на обезвредата, приет от РСТ.

Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и установената трайна съд.практика, съдът следва да съобрази всички причинени, вследствие на деликта, неимуществени вреди, техният характер, размер, интензитет, продължителност, период на възстановяване, както и отражението им върху физическото и присихическото състояние на пострадалия.

Предвид приетата СМЕ и показанията основно на св. В., се установяват и причинените на ищцата увреждания, със сравнително лек интензитет, чието възстановяване е приключило в рамките на около месец. Предвид наличието на няколкото леки травми, определени от СМЕ по своята медико-биологична характеристика като обуславящи болка и страдание, внезапността на настъпилото ПТП и получените от ищцата травми, първоначалната уплаха от случилото се, търпените болки и страдания, както и необходимостта от чужда помощ в ежедневието,психическата травма и страх от качване в автомобил от една страна, а от друга страна – отшумяването на тези оплаквания, в т.ч. и уплаха (по думите на св. В.) в рамките на един месец, предвид и времето на настъпване на ПТП – м.юли 2024 г. (също от значение за определяне на паричния еквивалент на телесната увреда) и икономическите условия към тази дата, съобразно и установената съдебна практика в подобни случаи, въззивът определя застрахователното обезщетение на 1000 евро, в какъвто смисъл следва да бъде изменено обжалваното решение. Застрахователното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 07.11.24 г. до окончателното плащане. За разликата - над 1000 евро до претендирания размер от 1500 евро въззивната жалба е неоснователна, предвид съображенията, относими към определяне на дължимото 5 обезщетение.

Неоснователно е възражението на ответника, че СМЕ е посочила пократък срок за възстановяване, а св. В. - твърди двойно по-голям. Още в СМЕ в.л. изрично е посочило, че това е обичайния възстановителен срок („би следвало да приключи в рамките на две седмицеи ), предвид и отговора на пети въпрос: „болката и страданието са субективен сетивен феномен и в медицинската наука не съществува обективен критерий за верификация на интензитета и продължителността им“. Както въззивът посочи по-горе, няма основание да не се даде вяра на показанията на св. В. относно естеството и времето на възстановителния период при ищцата.

По разноските:

За първата инстанция: Присъдените с решението на РСТ разноски следва да бъдат редуцирани, съобразно присъдения размер на обезщетението – 1000 евро: ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер 615,04 евро, а ищцата на ответника – разноски в размер 40,15 евро, в какъвто смисъл следва да бъде изменено решението на РСТ (определени съответно 314,46 евро/79.39 евро - присъдени в полза на ищцата 235.07 по компенсация).

За въззивната инстанция:

Предвид частичната основателност на въззивната жалба, въззиваемата страна следва да заплати на въззивницата разноски за пред ОСТ в размер 128.41 евро. При определяне на разноските, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцата за ІІ инстанция: 240 евро с ДДС (далеч под минимума по Наредба 1/2004г.), съобразявайки решението на СЕС по дело С-438/22 (предвид нормата на чл.

633 от ГПК), установената трайна съдебна практика след това решение, че Наредба 4/2004 г.за възнагр.за адв.работа се приема като ориентир, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото: липса на нови доказателства и обстоятелства, провеждане на едно о.с.з, в което пълномощниците на страните не са присъствали, но са представили писмени бележки (макар и лаконични), обема на защитата, предвид обхвата на въззивната проверка по реда на чл. 269 от ГПК. Основателно е възражението на въззивницата за прекомерност на претендираното юрк.възнаграждение в размер 100 евро, предвид гореизложените обстоятелства и предвидения диапазон 200 лв. - 450 лв. (102.26 – 230.08 евро), съгрласно чл. 78, ал.8 ГПК 6 вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като въззивът определя юрк.възнаграждение за настоящата инстанция в размер 70 евро, при което, съобразно отхвърлената част на ВЖ, основателни за ответника се явяват разноски в размер 35.40 евро. По компенсация ЗК „Лев Инс“ АД следва да заплати на въззивницата разноски за ІІ инстанция в размер 93,01 евро (128.41 – 35.40).