Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 20.05.2022, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 1456/2021
Вид
Решение № 123
Подписан
20.05.2022
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. П., 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101456 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 30 ЗЗД.

Ищцата М. Ж. Н., с постоянен адрес в с. Р., общ. П., ***, ЕГН **********, твърди, че между нея (като прехвърлител) и ответника (като приобретател) е бил сключен договор за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение, материализиран в нотариален акт с № 152/21.10.2020 г., том II, рег. № 6496, издаден по нот. д. № 329/20 г. на нотариус Фани Шутова (с рег. № 511 на Нотариалната камара). Поддържа, че този договор касае прехвърлянето на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда (жилище/апартамент) с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, ведно с прилежащите му избено помещение № 12 и 4,8218 % от общите части на сградата, както и върху урегулиран поземлен имот II-177 в кв. 31 по плана на с. Р., общ. П., одобрен през 1960 г., ведно с изградената в неговата южна лицева част едноетажна масивна жилищна сграда.

Заявява, че е взела участие в сделката поради заплашване, извършено от ответника и изразяващо се в системното възбуждане на основателен страх, че в противен случай поставя в опасност своя живот и този на дъщеря си. Смята, че по този причина същата се явява унищожаема и иска да бъде унищожена. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът П. М. Х., с постоянен адрес в гр. Р., ***, ЕГН 1

**********, оспорва ищцовата претенция, моли за нейното отхвърляне и за присъждане на направените съдебно-деловодни разходи. Излага съображения, насочени към обосноваване на позицията, че не е упражнявал соченото от ищцата психическо въздействие спрямо нея, а тя доброволно е сключила атакувания договор.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

1 . 1 . ) В принципен порядък фактическият състав на заплашването, като основание за унищожаемост на правните сделки, е налице, когато: 1/ едната страна по сделката я сключва под въздействието на основателни страхови представи за предстояща злина, причиняването на която зависи от заплашващия, и 2/ възбуждането на тези представи е предизвикано от другата страна или от трето лице (вж. проф. В.

Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 536). Съгласно правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), лицето, позоваващо се на подобен порок на сделката, е длъжно да докаже визираните изисквания.

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по съдебния спор, поставен за решаване, се извлича от анализа на относимите доказателства и е следната:

1.2.1.) С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделен за безспорен и съответно за ненуждаещ се от доказване фактът на сключването на оспорвания договор между страните.

1.2.2.) Самият нотариален, който обективира договора, е приобщен към събраната доказателствена съвкупност и от неговото съдържание допълнително става ясно, че:

- поводът за сключването му е задължение от 15 000 лв., което ищцата е имала към ответника от запис на заповед, издаден на 01.10.2016 г.;

- прехвърлянето на имотите, до които се отнася сделката, е с цел цялостното погасяване на този дълг;

- общата данъчна оценка на вещните права е 13 215,50 лв.

1.2.3.) Ищцата е била собственик на имотите, предмет на договора, чиято унищожаемост сега търси, съобразно:

- нотариален акт за продажба с № 181/31.10.2018 г., том II, рег. № 6496, издаден по нот. д. № 347/18 г. на нотариус Ф. Шутова – за урегулирания имот и жилищната сграда в с. Р., общ. П., и

- нотариален акт за продажба с № 117/14.08.2019 г., том I, рег. № 2788, издаден по нот. д. № 110/19 г. на нотариус Елена Василева (с рег. № 287 на Нотариалната камара) – за апартамента в гр. П..

1.2.4.) От жалбите, обясненията, показанията и другите писмени изявления 2 на ищцата и на ответника, съдържащи се в материалите, изискани от Районна прокуратура – гр. Благоевград, Териториално отделение – гр. П. (прокурорска преписка № ТОП-1793/20 г., прокурорска преписка № ТОП-1574/20 г. и ДП № 53/21 г.), както и от копието на протокола от открито заседание, проведено на 19.02.2021 г. по гр. д. № 1027/20 г. на Районен съд – гр. П., се изяснява, че:

- ищцата е живяла на семейни начала с лицето В.К.В. около 20 години, като двамата имат и общо дете (дъщеря, родена през 2009 г.), но от 2020 г. са разделени;

- след като са се разделили, отношенията между ищцата и В.В. силно са се влошили, по повод на което тя е депозирала многократни жалби срещу него за извършени престъпления от общ характер, както и молба за защита от домашно насилие;

- прокурорските проверки по тези жалби не са установили данни за извършено престъпление от общ характер, но делото по ЗЗДН е приключило с уважаването на молбата;

- ищцата и ответникът са се запознали около 2016 г., по повод работата им, която е била свързана с търговия с плодове и зеленчуци, скоро след което са установили съвместна такава стопанска дейност и приятелски отношения;

- ищцата изрично е признала в писмен отговор на искова молба от 12.03.2021 г., подаден във връзка с гр. д. № 1270/20 г. на Районен съд – гр. П., че във връзка с търговските си взаимоотношения с ответника е получила от него на 01.10.2016 г. заем от 15 000 лв., за което е подписала запис на заповед;

- към момента на прехвърлянето, което е направила в полза на ответника на 21.10.2020 г., ищцата не е разполагала с никакви други жилищни имоти;

- ответникът е бил свидетел, ангажиран от ищцата, при режим на довеждане, в делото за домашно насилие, което тя е водила срещу В.В. и е свидетелствал в нейна полза.

1.2.5.) Признанието на тези факти, които страните са направили в изявления пред държавни органи, е извънсъдебно и има доказателствена сила, идентична с тази на съдебното признание, поради което подлежи на съобразяване (вж.

Решение № 119/26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/13 г., I г. о. на ВКС и Определение № 92/26.01.2012 г. по гр. д. № 881/11 г., IV г. о. на ВКС).

1.2.6.) От разпита на свидетелите В.К. и В.С., ангажирани от ищцовата страна, се констатира, че: през есента на 2020 г. е настъпила осезаема промяна в поведението и външния вид на ищцата; същата често е била емоционално разстроена (с унило лицеизражение, притеснена и разплакана); имала е синини около очите си; първоначално е отказвала да споделя за причините, на които се дължи състоянието й; впоследствие обаче – към началото на 2021 г., неколкократно е казвала и пред двамата свидетели, че е имала неуредени взаимоотношения с ответника, който по този повод е 3 извършвал върху нея физически посегателства и е поискал тя да му прехвърли имотите си в гр. П. и в с. Р.; заплашвал я е също, че иначе може да загуби детето си, поради което е изпълнила искането му. Гласните доказателствени средства, създадени с участието на тези свидетели, подлежат на цялостно кредитиране. Те са логични, безпротиворечиви и последователни, базират се на впечатления, които са формирани случайно и във време, съвпадащо с онова на изясняваните факти. Никой от тях не е заинтересован от изхода от съдебното производство.

1.2.7.) От показанията на свидетелите П.Х. и Т.М., доведени от ответната страна, които в тази им част няма причини да не бъдат възприети, се потвърждават обстоятелствата за: познанството между страните по делото; общите им търговски отношения и предоставянето на заема от ответника на ищцата. Допълнително се установява, че след прехвърлянето на процесните имоти в полза на ответника той не е влизал в тяхно владение, а в жилището в гр. П. и понастоящем продължава да живее ищцата, заедно с нейната дъщеря. Казаното от свидетелката Х., че ищцата сама е предложила на ответника да му прехвърли недвижимите имоти не заслужава кредит на доверие по няколко причини. Първо, свидетелката е съпруга на ответника, което предполага показанията й да бъдат преценявани, с оглед възможната й заинтересованост (чл. 172 ГПК). Второ, в тази част от нейния разпит се наблюдава липса на спомен за времето, в което е направено това предложението, както и дори за конкретния вид, местонахождение и стойност на самите недвижими имоти. Трето, тази позиция по никакъв начин не кореспондира с фактите за емоционалното и физическото състояние на ищцата, променило се в отрицателна насока около времето на прехвърлянето на имотите.

1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби, приложими към конкретния казус, създават опора за юридическите заключения, че:

1.3.1.) При заплашването по чл. 30 ЗЗД категоризирането на действията, с които заплашващият си служи, се извършва обективно, но критерият относно предизвикването или не на основателен страх трябва да е конкретен и субективен, като се преценява дали и без формираните страхови представи заплашваният би сключил сделката (вж. Решение № 222/07.12.2017 г. по гр. д. № 4594/16 г., IV г. о. на ВКС).

1.3.2.) В случая са налице категорични сведения, че волята на ищцата при встъпването в процесния договор е била опорочена посредством заплашване, извършено от ответника. Те се съдържат в показанията на свидетелите К. и С. и представляват преки доказателства, макар и да са с производен (вторичен) характер.

Независимо, че става дума за информация, която е била споделена от самата ищца, от особено значение е, че това е станало съвсем случайно и то няколко месеца след сключването на сделката, съответно повече от половин година преди образуването на делото.

4

1.3.3.) Същевременно се установяват и допълнителни данни, които въпреки че са от косвено естество, преценени комплексно, напълно подкрепят ищцовата теза за заплашването, а именно:

- Промененото психоемоционално и физическо състояние на ищцата към момента на сделката.

- Уязвимостта й, продиктувана от раздялата с мъжа, с когото е съжителствала дълги години, и съпътстващите проблеми помежду им, наложили многократна намеса на органите на прокуратурата и на съда.

- Въпреки че ищцата и ответникът са имали приятелски и търговски отношения от близо 5 години, тя му е прехвърлила единствените си жилищни имоти за погасяването на сума, която е получила още в началото на съвместната им дейност.

- Сумата, за чието издължаване са били прехвърлени имотите, е приблизително равна на данъчната им оценка, което означава, че не кореспондира с тяхната пазарна цена.

- Ответникът не само не е установил никаква фактическа власт върху имотите, макар да разполага с титул за собственост, а ищцата дори е продължила да ползва жилището в гр. П..

1.3.3.) След като заплашването при сключването на договора е установено, обстоятелствата, че по-късно ищцата е посочвала ответника за неин свидетел по дела, водени спрямо лицето, с което е била във фактическо съпружеско съжителство, не води до основателност на ответната позиция. Не следва в тази връзка да се абсолютизира и фактът, че ищцата и след подписването на договора, който сега оспорва, е заявявала, че с ответника са в приятелски отношения, тъй като по този начин не се опровергава по-рано извършеното от него заплашване.

1 . 4 . ) В обобщение на казаното се налага финалният извод, че ищцовата претенция подлежи на уважаване.

2. По съдебните разноски:

2.1.) Изходът от спора предоставя право на съдени разноски само на ищцовата страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).

2.2.) Техният размер възлиза на 1 127,51 лв. и е формиран от: заплатено адвокатско възнаграждение (1 000 лв.), внесена държавна такса, която е дължима за образуването на делото (117,51 лв.), и платена държавна такса за вписването на исковата молба (10 лв.).

2.3.) Размерът на таксата, която ищцата е внесла при започването на исковото производство е по-голям (529 лв.), но е неправилно определен от самата нея. Тук приложими се явяват правилата на чл. 71, ал. 2 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 ГПК във вр. с чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по 5