Решение № 208 от 14.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от В. Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330201207 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2400004/15.02.2024 год., издадено от на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Аесби груп” ЕООД, ЕИК 205825193, гр. Асеновград, бул.

„България“ № 84 е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин/ на основание чл.

416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда за извършено административно нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004г за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят „Аесби груп“ ЕООД, редовно призован, чрез пълномощникът си адв. С., не се явява. В последното съдебно заседание не се явява и адв. С.. С депозираната жалба, се излагат възражения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

Въззиваемата страна Административнонаказващия орган – Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, редовно призован, изпраща представител, юрк. Б., който взема становище за неоснователност на подадената жалба, поддържа се НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Според договорните отношения на сключен за строителство договор между дружествата - жалбоподателя „Аесби груп“ ЕООД като изпълнител и „Герт груп“ ЕООД в качеството му на възложител - „Герт груп“ ЕООД възложил, а жалбоподателят изпълнител приел срещу възнаграждение да извърши строително-монтажни работи на обект „Ново ниско и високо дву-, пет и осеметажно застрояване с височини съответно Н = 7,20 м, Н = 15,60 м и Н = 25,00 м, с подземен гараж на две нива. Строителният обект се намирал в УПИ-II-518.1714 с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Петко Каравелов“.

На обекта дейност се извършвала от работници и служители както на дружеството жалбоподател, така и на възложителя по договора за строителство „Герт груп“ ЕООД. Въпреки че обектът се използвал и от двамата работодатели, преди започването на дейността те не постигнали съвместно писмена договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за взаимно информиране за рисковете при работа и за координиране на дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.

На 26.10.2023 г. около 10:15 часа по време на работа на обекта се случил инцидент, при който настъпила смъртта на работника А. Д., командирован специалист в „Аесби груп“ ЕООД от Република Турция. По повод на този инцидент на същата дата на процесния строителен обект била извършена проверка от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив за спазване на трудовото законодателство. В проверката участвал и свид. Ж. Д.

Н. – главен инспектор в Д„ИТ“ гр. Пловдив. Свидетелят Н. установил, че на 26.10.2023 г. работници на „Аесби груп“ ЕООД работят съвместно на обекта с работници от „Герт груп“ ЕООД.

По тази причина свид. Н. поискал да му бъде представен екземпляр от писмена договореност по чл. 18 от ЗЗБУТ между работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и за координиране дейностите за предпазване на работещите от тези рискове. Такова не било представено от дружеството жалбоподател, а само от страна на „Герт груп“ ЕООД бил представен документ, именуван Споразумение от 19.12.2022 г. по чл. 18 от ЗЗБУТ и с посочени страни по него „Герт груп“ ЕООД и „Аесби груп“ ЕООД, който обаче бил подписан и подпечатан единствено от представляващия „Герт груп“ ЕООД. Проектът на споразумение не бил подписан от „Аесби груп“ ЕООД, а причината била несъгласие от „Аесби груп“ ЕООД с предложените в него клаузи. До момента на съставянето на акта не било представено писмено споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ.

На 25.01.2024 г. свид. Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-2400004 срещу жалбоподателя „Аесби груп“ ЕООД в присъствието на управителя на дружеството и на двама 2 свидетели. Препис от акта бил връчен на управителя срещу разписка. На 01.02.2024 г. жалбоподателят подал писмено възражение срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Ж. Д. Н., както и писмените доказателства, в това число АУАН № 16-2400004/24.01.2024г., АУАН № 162300314/28.11.2023г., Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ от 19.12.2022г., възражение, 2бр. известие за доставяне, Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, писмо с вх. № 40538/12.04.2024г. на Д“ИТ“ Пловдив, писмо с вх. № 69529/01.07.2024г. на Д“ИТ“ Пловдив както и , които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя Ж. Д. Н., който потвърждава авторството на АУАН и констатациите в него. От показанията на свид. Н. се изяснява още, че установените на обекта лица са били работници на двете дружества, като по време на проверката при поискване на писмена информираност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е било представено само Споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ, което обаче е било подписано само от страна на „Герт груп“ ЕООД.

При предявяване в съдебно заседание на АУАН № 162300314/28.11.2023г., съставен на дружеството жалбоподател от свид. Н., същият уточнява, че посоченият АУАН е издаден от него, но е прекратен, като на негово място е издаден настоящият АУАН № 16-2400004/24.01.2024г. като допълва, че АУАН за същото нарушение е съставен и на възложителя по договора за строителство „Герт груп“ ЕООД.

Твърденията на свид. Н. изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация и в този смисъл свидетелските показания се приемат и за проверени с оглед своята достоверност.

При тази фактическа установеност съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. Наведеното в съдебно заседание възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя във връзка с издадени два броя АУАН за едно и също нарушение – първият 28.11.2023г. с № 16-2300314, вторият от 24.01.2024г. с № 16-2400004, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. От изисканите и приобщени в хода на съдебното производство по делото писма с вх. № 40538/12.04.2024г. и писмо с вх. № 69529/01.07.2024г., и двете на Д“ИТ“ 3

Пловдив, както и известие за доставяне с обратна разписка и подпис от получател „Аесби груп“ ЕООД от 10.01.2024г. , категорично се установява, че АУАН № 16-2300314, издаден на 28.11.2023г. е прекратен с резолюция на директора на Д“ИТ“-Пловдив от 08.01.2024г. на основание чл. 54, ал.1, т.7 от ЗАНН. Като резолюцията за прекратяване на горепосочения АУАН от 08.01.2024г., е била изпратена чрез Български пощи с писмо с обратна разписка на адреса по седалище и управление на „Аесби груп“ ЕООД в гр.

Асеновград, бул. „Българи“ № 84. Писмото било получено от „Аесби груп“ ЕООД срещу подпис на 11.01.2024г. в 10:30 часа – видно от отразеното в известието за доставяне. В законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН не била подадена жалба срещу резолюцията за прекратяване на АУАН № 16-2300314/28.11.2023г., при което същият влязъл в сила. От всичко гореизложено и при съставяне на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, видно от Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, предявен е на представител на нарушителя, на когото е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

От обективна страна по делото се доказва по несъмнен начин, че процесният строителен обект, находящ се на административен адрес гр.

Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 29, се е използвал от няколко работодатели, а именно от жалбоподателя „Аесби груп“ ЕООД и от „Герт груп“ ЕООД. От показанията на свид. Н., който е очевидец и на чиито твърдения съдът изцяло дава вяра, се установява, че по време на проверката на обекта са се намирали работници и на двете дружества. По делото не се и спори, че строителният обект се е използвал и от двете дружества, като същото се доказва и от показанията на свид. Н.. Следователно осъществени са фактите от хипотезата на чл. 18 от ЗЗБУТ, при които за всеки от работодателите, ползващи обекта, е възникнало правното задължение да постигнат писмена договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците, за взаимно информиране за рисковете при работа и за координиране на дейностите за предпазване на работещите от тези рискове. Правната рамка на това задължение на работодателя се съдържа в разпоредбата на чл. 18 от ЗЗБУТ, като тя определя и формата на дължимото поведение.

По делото е приложен проект на споразумение с „Герт груп“ ЕООД по чл.

18 от ЗЗБУТ, който е подписан единствено от представител на дружеството „Герт груп“ ЕООД. От показанията на свид. Н. също се установява, че този документ така и не е подписан от дружеството жалбоподател, ползващ същия обект. Причината „Аесби груп“ ЕООД да не е подписало споразумението, видно от наведените в жалбата аргументи, е несъгласие с клаузите на същото.

Следователно липсата на подпис не е просто технически пропуск, а реално отсъстваща взаимна договореност по дължимите въпроси. Според нормативната уредба на чл. 18 от ЗЗБУТ, се изисква както постигането на 4 съгласие между предприятията, съвместно ползващи обекта, така и то да бъде оформено с писмена договореност. Представеният при проверката документ, носещ подписа само на едната страна, не изпълнява това изискване.

Дружеството Жалбоподателят „Аесби груп“ ЕООД не оспорва факта, че е отказало да подпише и така да приеме предложеното му споразумение по чл.18 от ЗЗБУТ, като мотивира възражението си, че не следва да понася отговорност за чуждо поведение. Отговорността на жалбоподателя „Аесби груп“ ЕООД е ангажирана не заради отказа си да се съгласи с клаузите на споразумението, а поради това че въпреки, че е отказал и не е подписал споразумението по чл. 18 ЗЗБУТ, въпреки това е допуснал и пристъпил към съвместно използване на общия обект. Както е изяснено в Решение № 1758 от 16.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1838/2018 г. на Административен съд - Бургас:

„след като законодателят е посочил, че е необходима писмена договореност, следва, че това може да стане само при съгласие на двамата работодатели. А ако такова не се постигне, както явно е в настоящата хипотеза, очевидно не бива да се допуска съвместна работа на един и същ обект“. Задължение и за двамата работодатели е било да постигнат дължимите договорености за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за заетите лица на обекта. Всеки от работодателите на самостоятелно основание носи отговорност за своето решение да допусне работниците и служителите си да извършват дейност на обекта, след като знае, че няма постигната задължителната договореност по чл. 18 от ЗЗБУТ, т.е. няма правила за взаимно информиране за рисковете при работа и за координиране на дейностите за предпазване на работещите от тези рискове. По делото се доказва, че при проверката на обекта е имало работници на „Аесби груп“ ЕООД, с което е налице съставомерно поведение именно на жалбоподателя.