Определение № 157 от 21.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора А. Г. Я. като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20265000600018 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на 452 ал.1 изр.2 НПК.

С определение от 11. 12. 2025 г. с рег. № 1869/15. 12. 2025 г. по ЧНД № 920/2024 г. Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 43а, т. 2 от НК е ЗАМЕНИЛ неизтърпяната част от наказанието ПРОБАЦИЯ в размер на ЕДНА ГОДИНА, ДЕВЕТ МЕСЕЦА и ДЕСЕТ ДНИ, наложено на К. В. Н., по НОХД 6944/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 МЕСЕЦА и 25 ДНИ, което ДА СЕ ИЗТЪРПИ, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “Б“ от ЗИНЗС, при първоначален „строг“ режим.

Недоволна от така постановеното определение е останала осъдената, която го е обжалвала, чрез служебния си защитник, с искане то да бъде отменено и се постанови друго, с което да се определи срок за лишаването от свобода, съобразно условията на чл. 43А НК и се приложи разпоредбата на чл.

39 ал. 1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Срещу въззивната жалба е подадено възражение от председателя на Пробационния съвет в РСИН – Пловдив с искане атакуваното определение да бъде потвърдено изцяло.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е основателна и определението 1 на Пловдивският окръжен съд следва да се отмени, а искането за замяна да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено, че с определение, влязло в сила на 12.11.2020 г., е одобрено споразумение по НОХД № 6944/2020 г., по описа на Районен съд - Пловдив, VІІ н.с., като за извършеното престъпление по чл. 329, ал. 1 от НК на К. Н. е наложено наказание „пробация”, включващо пробационните мерки:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ;

3. безвъзмезден труд в полза на обществото за СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ по 250 часа годишно.

Наказанието е приведено в изпълнение едва на 22. 06. 2022 г., тъй като дотогава К. Н. изтърпявала наказание „лишаване от свобода“, наложено й в резултат на замяна на неизтърпяната част от наказанието „пробация“ по НОХД № 4118/2019 г., по описа на ПРС.

В определението на първоинстанционния съд по-нататък е направен подробен анализ на поведението на осъдената при изпълнение на наложеното наказание ПРОБАЦИЯ включително и досежно конкретното изпълнение на всяка една от пробационните мерки.

Пловдивският окръжен съд, водейки се по структурата на направените предложения от председателя на Пробационния съвет, е анализирал поведението на К. Н. и за периода от 03. 10. 2022 г. до изготвяне на предложението за замяна на пробацията на 15. 08. 2023 г., което обаче е било предмет вече на разглеждане както от Пловдивския окръжен съд, който се е произнесъл с определение 1827/20. 11. 2023 г. по ЧНД 1761/2023 г., и е 2 заменил изцяло, на основание чл. 43а т. 2 НК, неизтърпяната част от приведеното в изпълнение наказание пробация, наложено на К. Н. с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това определение обаче е било отменено с Решение № 37/12. 03. 2024 г. по ВЧНД 550/2023 г., по описа на Пловдивския апелативен съд и е оставено без уважение предложението на председателя на пробационния съвет за замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация по отношение на осъденото лице.

По-нататък в атакуваното определение на Пловдивския окръжен съд е посочено, че на 19. 03. 2024 г. осъдената К. Н. се е явила за продължаване на наказанието ПРОБАЦИЯ, изпълнени са съответните процедури досежно уведомяването за правата и задълженията й, включително и възможността да поиска помилване от Президента на Република България, като е заявила, че има възможност да упълномощи адвокат, с оглед препоръчаната й процедура, но стъпки в тази насока не са били предприети. След това, в определението на Пловдивския окръжен съд отново е направен анализ на нейното поведение и неизпълнението на всяка една от пробационните й мерки, вече за периода след постановяване на цитираните по-горе съдебни актове по направеното предходно предложение от председателя на Пробационния съвет.

В тази насока няма спор, че след продължаване изпълнението на наказанието от 19. 03. 2024 г. до 16. 04. 2024 г., когато е прието настоящото предложение за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода от пробационния съвет по чл. 228 ал. 1 ЗИНЗС, съответно са били установени 6 неявявания по неуважителни причини във връзка с пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, две неявявания по неуважителни причини във връзка с изпълнение на мярката периодични срещи с пробационен служители и 16 неявявания по неуважителни причини за безвъзмезден труд в полза на обществото.

В хода на първоинстанционното производство вече е представено копие от молбата за помилване от 26. 06. 2024 г. от К. В. Н., което очевидно е било сторено след образуване на настоящото първоинстанционно производство по ЧНД 920/2024 г. В тази насока е депозирано и положително становище по отношение на подадената молба за помилване от инспектора към Пробационната служба, а така също е депозирана и молба от младши прокурора при Районна прокуратура гр. Пловдив от 10. 07. 2024 г. Това 3 всъщност е станало въз основа и на принципното становище, залегнало в мотивната част на отменителното решение на Пловдивския апелативен съд № 37/12. 03. 2024 г. по ВЧНД 550/2023 г., където изрично е споменато, че с оглед на обстоятелството, че деянието за което на осъдената К. Н. е наложено наказанието ПРОБАЦИЯ, след влизане в сила на споразумението, нормата по този текст е била обявена за противоконституционна с решение № 13 на КС от 2022 г., ДВ бр. 79/2022 г.

Пловдивският окръжен съд процесуално коректно е изчакал развитието на производството по помилване, като по този начин е защитил в максимална степен правата на осъденото лице К. Н. и очевидно е демонстрирал желание за въвеждане на справедливост по отношение на обстоятелството, че след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанеието пробация, текстът на чл. 329 ал. 1 НК е обявен за противоконстиуционен.

С писмо от 27. 11. 2025 г. на Главния секретар на Президента на Република България Пловдивският окръжен съд е бил уведомен, че по отношение молбите за помилване на К. В. Н. не са намерени основания за упражняване правото на помилване.

След това първостепенният съд е изискал актуална справка за съдимост и в следващо проведено заседание делото е разгледано и постановено атакуваното определение, с което е заменена неизтърпяната част от наказанието пробация с наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ и ПЕТ ДНИ, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Пловдивският апелативен съд намира, че видно от решението, с което посочената по-горе разпоредба е била обявена за противоконституционна, всяка наказателноправна норма така и разпоредбата на чл. 329 ал. 1 НК към момента на създаването й, съдържа социално – етична негативна ценностна оценка относно инкриминираните с нея постъпки, която е подкрепена от държавната власт. С влизането в сила на Конституцията от 1991 г. обаче, обществените отношения /обект на престъплението по чл. 329 ал. 1 НК/, от които за гражданите произтича задължението да полагат обществено полезен труд, вече не се ползват с конституционноправна релевантност, поради това и понастоящем ценностите, поставени под защита на нормата на чл. 329 ал. 1 НК не са от такъв порядък, че действащата Конституция да ги допуска като 4 основание за навлизане в индивидуалната сфера на гражданите със средствата на наказателната репресия.

В цитираното решение КС е отчел, че принципът на законността не изключва в процеса на правоприлагане съдилищата да разполагат с известна дискреционна власт. При необходимостта наказателното право да се придържа към принципа на справедливост, дискреционната власт на съдилищата е потребна, за да се постигне осъразмеряване във всеки конкретен случай на наложеното наказание с тежестта на наказанието и индивидуалната вина на дееца, което се постига в съчетание с принципа на абстрактността в наказателноправната материя. В наказателното производство принципните изисквания за определяне на индидивуална вина и индивидуална справедливост от една страна, и на законоустановеността и правната сигурност от друга, трябва да бъдат претеглени и доведени до конституционно приемлив компромис. Осмислянето на държавността през призмата на социалната справедливост е от основополагащо значение за формирането и прилагането на модерната концепция за социалната правова държава.

Социалната правова държава поема ангажимента да създаде предпоставките и да осигури – адекватни на постиженията на обществото – съобразен с човешкото достойнство живот на своите граждани.

В тази насока следва и изводът, че очевидно общественоикономическите условия, при които е била създадена нормата на чл. 329 НК коренно са се променили и обществените отношения, които тя е регулирала, в съвременното социално общество имат съвсем друг характер.

Внимателното проследяване на хронологията развитието на изпълнението на вече наложеното наказание пробация и принципно правилните действия на пробационната служба, досежно търсене на изход от създалата се ситуация, показва следното:

След първоначалното привеждане в изпълнение на наказанието пробация и констатирани обстоятелства по неговото неизпълнение, с протокол от 15. 08. 2023 г. Пробационният съвет е взел решение председателят да внесе предложение за замяна на наказанието от остатъка на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода по отношение на К. Н.. По отношение на това предложение има вече влязъл в сила съдебен акт и това е Решение № 37/12. 03. 2024 г. по ВЧНД 550/2023 г. на Пловдивския апелативен 5 съд, с което предложението е оставено без уважение.

Настоящото предложение е отправено до Пловдивския окръжен съд след взето Решение с протокол от 16. 04. 2024 г. и същото е било внесено за разглеждане в Пловдивския окръжен съд на 18. 04. 2024 г.

Внимателният прочит на разпоредбата на чл. 452 ал. 4 НПК показва, че доколкото в раздела, свързан със замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода няма особени правила, то следва да се прилагат правилата регламентирани в раздел 1 от глава 35 на НПК.

Съгласно чл. 441 НПК, който текст е включен именно в раздел I и съгласно разпоредбата на чл. 452 ал. 4 НПК следва да намери приложение когато предложението не бъде уважено от съда, ново предложение може да се направи не по-рано от ШЕСТ МЕСЕЦА от деня на влизане в сила на определението.

Следователно в конкретният случай, след като със съдебния акт по първоначално внесеното предложение по решение № 37/12. 03. 2024 г. по ВЧНД 550/2023 г. е решен въпросът с това предложение, то от тази дата следва да се изчислява шестмесечния срок, в който е допустимо ново искане от председателя на Пробационния съвет. В случая очевидно този срок не е бил спазен и следователно искането за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода е било недопустимо, поради това и същото е следвало да бъде оставено без разглеждане.

В конретния случай, поради обстоятелството, че от 16.04.2024 г. до влизане настоящият съдебен акт в сила /т.е. период от 2 години и 4 дни/, това време не попада под хипотеза на чл. 228 ал. 3 ЗИНЗС, понеже искането на председателя на пробационния съвет е било недопустимо и това обстоятелство ще следва да се има предвид, още повече, че е в полза на осъденото лице. В същото време началото на изпълнението на наказанието пробация е 20. 06. 2022 г., което е било преустановено с приемане предложението за замяна /по предходното производство/ с протокол от 15. 08.