Решение № 10434 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10434 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110151101 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от „Т. София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. Л. Т., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите по издадената по ч.гр.д. № 486/2025 г. по описа на РС – Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ** **** **, аб. № ** **** ** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е била собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждането на разноски.

1

Ответникът чрез назначения от съда по реда на чл. 47 ГПК особен представител адв. В. В., оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че исковата молба не е редовна и ищецът следва да бъде задължен да индивидуализира претенциите си по месеци, като не било ясно дали в задължението се включва и главницата по изравнителните сметки за двата отоплителни сезона. Заявява, че не оспорва отчетите и извършеното разпределение на топлинната енергия. Позовава се на изтекла погасителна давност. Счита, че не е изпаднала в забава, с оглед което не дължи мораторни лихви. Моли претенциите срещу представляваното лице да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от 2 сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2023 г., удостоверение за наследници от 23.04.2010 г. на Д. И.а М., нотариален акт за дарение на недвижим имот от 12.12.1997 г., удостоверение за идентичност на ** **** **), които анализирани в съвкупност водят до извода, че за периода 01.05.2022 г. – 28.06.2023 г. ответницата е била собственик на процесния недвижим имот. По изложените съображения и доколкото от доказателствата по делото не се установява противното, съдът приема, че в периода 01.05.2022 г. – 28.06.2023 г. между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от нея право на собственост върху имота. Ето защо съдът намира, че ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през периода в имота топлинна енергия. В тази връзка и за пълнота съдът следва да посочи, че ищецът не е ангажирал в производството други доводи, а и доказателства защо счита, че ответникът следва да отговаря за задължението и след датата на разпореждане с имота чрез продажбата му (28.06.2023 г.). Ето защо и съдът намира, че отговорността на ответника за процесните задължения следва да бъде ограничена до датата на продажбата на имота на трети за настоящия спор лица.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Техем Сървисис“ ЕООД. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на приобщените писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема за установено, че за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. не е бил осигурен достъп за отчет на показанията на водомера в имота и количеството топлинна енергия за подгряване на вода е начислена по нормативен път 3 на база за двама потребители (с оглед начисленото количество от 101,640 куб.м./ 140 л. х 365 дни = 51 куб.м. за 1 потребител). Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена също по нормативен път съобразно отопляемия обем на имота, а за отопление на самия имот не е начислявана топлинна енергия. Видно е на следващо място, от представените от ищеца документи и конкретно издадените през периода фактури и общата фактура от 31.07.2023 г., че за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е била начислена ТЕ на стойност 2012,19 лева с ДДС общо, от която сума 1571,88 лева без ДДС за подгряване на вода и 167,47 лева без ДДС за ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Същевременно за този период абонатът е погасил задължения на стойност 805,65 лева, а ищецът претендира остатък в размер на 1206,54 лева. Видно е също така, че за периода 01.05.2023 г. – 30.06.2023 г. е начислена ТЕ за подгряване на вода в размер на 66,34 лева с ДДС, от която сума е била погасена 56,64 лева и останал остатък от 9,70 лева.

Във връзка с неосигурения достъп за отчет на водомера в имота и начисляването на ТЕ за подгряване на вода за двама потребители, съдът приема следното:

Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. От така посочената подзаконова уредба се налага извод, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление и подгряване на вода за единия отоплителен сезон от процесния период е неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му, респ. да монтира сертифициран уред в имота си, по който са се извършва отчетът и начисляването на ТЕ по това перо. Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп). Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т.

5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.