Решение № 13383 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13383 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110151000 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца Н. С. К., ЕГН **********, срещу ответника „Е М“ АД, ЕИК *****, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1270 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на договорно задължение по чл. 22, т. 2 от общите условия към договора, изразяващи се в разходи за диагностика, подмяна и ремонт на дефектирала платка на вътрешното тяло на термопомпена система *****, сериен № ******, с нова платка модел Loria 2010 R32 – Regulation board с парт. № *****, ведно със законната лихва от 05.11.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 94,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.04.2025 г. до датата на предяlsване на исквоата молба в съда.

Ищецът Н. С. К., ЕГН **********, твърди, че с ответника са в облигационни отношения касателно обект собственост на ищеца, находящ се в с. П, *****, по силата на които ищецът е битов клиент на електрическа енергия за собствено ползване, а ответникът, от своя страна, осигурява достъпа до електроразпределителната мрежа и преноса на електрическа енергия през нея до процесния обект. Твърди, че на 07.03.2025 г. е имало краткотрайни прекъсвания и възстановявания на електрозахранването в 1 къщата. В резултат на последното термопомпата за отопление в къщата е спряла да работи и на дисплея й е била изписана грешка. Твърди, че на 09.03.2025 г. е изпратил до ответника оплакване, като на 11.03.2025 г. служители на ответника са посетили процесния адрес. За установяване на нанесените имуществени вреди бил съставен, Констативен протокол № 8, в който бил направен опис на изгорелите уреди. На 13.03.2025 г. ищецът получил по електронен път отговор от ответника по входираната от него жалба, касаеща щетите по процесната термопомпа, в която било посочено, че „на посочената от Вас дата 07.03.2025 г. е имало непланирано изключване на ниво средно напрежение“. Поддържа, че ответникът е задължен при прекъсване на електрозахранването да възстанови същото с ниво на напрежение, което е стандартно и в рамките на стандартите за качество на електрическата енергия, приети от КЕВР. Твърди, че към 07.03.2025 г. термопомпата е била в гаранционен срок, като от дружеството, от което е било закупено устройството, е отказало да отстрани повредата за сметка на продавача, тъй като причина за щетите се дължала на повишено напрежение на електрическата мрежа / токов удар/, а не на фабричен ефект. Сочи се, че за отремонтиране на вредите по процесната термопомпа е била извършена подмяна на изгорялата платка с нова такава. Стойността на ремонта била 1270 лв. с ДДС, за което е била издадена Фактура № 0000000228/11.04.2025 г. с доставчик „А К“ ЕООД и получател ищеца. Счита процесните вреди за получени в резултат на неизпълнение на договорно отношение, уредено в чл.

22, т. 2 от Общите условия, от страна на ответното дружество за доставка на ел. енергия на ниво ниско напрежение, а не средно, поради което претендира заплащането на обезщетение, ведно с лихва за забава. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е М ЗАПАД“ АД, ЕИК *****, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните по предоставяне от ответника на електроразпределителна мрежа за ползване до обект на ищеца. Оспорва причина за процесните вреди да са краткотрайни прекъсвания на ел. захранването и получено пренапрежение / токов удар/, настъпили на 07.03.2025 г. Поддържа, че в процесния констативен протокол липсвало посочване на точната дата на настъпване на твърдените увреждания по процесната вещ. Не била установена и причината за краткотрайните 2 прекъсвания на ел. захранването. Излага твърдения, че не носи отговорност за вреди, възникнали след границата на собственост на неговите електрически съоръжения, когато вредите не се дължат на виновни негови действия/ бездействия. Оспорва твърдението, че служителите на ответника са признали, респ. – потвърдили наличието и причините за настъпилите вреди. Оспорва процесната вещ да е била собственост на ищеца, респ. – да е била монтирана в процесния обект към датата на настъпване на твърдяното увреждане. Оспорва като неоснователен и иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на действително облигационно правоотношение между страните; неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника; настъпването на твърдяните имуществени вреди по вид и размер; причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносен резултат. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже: 1.парично задължение на ответника, 2. Настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако наведе такива.

Установява се от нотариален акт за покупко-продажба № 117 от 13.07.2016 г., договор за покупко-продажба от 04.02.2023 г. между А К ООД и Н. С. К., както и от гласните доказателства, събрани посредством разпит на свидетеля К – майка на ищеца, които съдът кредитира като логични и последователни, фактура от 10.02.2023 г. и фактура от 01.03.2023 г. за доставка и монтаж на термопомпата, че климатична система "**** Loria" 6010 е закупена от ищеца на 10.02.2023 г. и е монтирана във вилна сграда, находяща се в Столична община, район "П", *****, собственост на ищеца.

Между страните не е спорно, че са в облигационни отношения за обект собственост на ищеца, находящ се в с. П, *****, по силата на които ищецът е битов клиент на електрическа енергия за собствено ползване, а ответникът, от своя страна, се задължава да осигурява достъпа до електроразпределителната мрежа и преноса на електрическа енергия през нея до процесния обект.

Установява се от справка от дневник за смущения и нарушения в ЕРМ за 07.03.2025 г., че е прекъснато електрозахранването на клиентите, присъединен към трафопост „Б“, поради повреда на въздушен електропровод Ср.Н. на Е З.

(…………..На осн. чл.12, ал. 3, т. 3 от Закона за защита на търговската тайна мотивите, съдържащи търговска тайна в тази част са частично заличени.) От съвкупната преценка на констативен протокол от 11.03.2025 г., съставен от служители на Е М Запад ЕАД, декларация за изгорели уреди от 09.03.2025 г., кореспонденция по електронен път от 09.03.2025 г. и от 10.03.2025 г., и 13.03.2025 г. се установява, че термомпена система „*****“ не 3 работи към 11.03.2025 г., което обстоятелство е било констатирано от служители на "Е З" ЕАД. На 11.04.2025 г. е извършена диагностика на термопомпа "А Р" и е подменена дефектиралата платка на вътрешното тяло, с причина на повредата – отклонение на подадената електроразпределителната мрежа напрежение спрямо номиналните стойности към термопомпата, за което по делото е представен констативен протокол от 11.04.2025 г. от „Б И“ и фактура от 11.04.2025 г. за подмяна на платката с нова платка:****, модел Regulation Board, фабричен № ***** на стойност 1270 лева, което са заплатени от ищеца съгласно платежно нареждане от 23.04.2025 г.

От заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че повредата е причинена от токов удар, в резултат на който е настъпил пробив в общо осем защитни елементи диоди, разположени в комуникационната верига между вътрешното и външното тяло на системата, като този компонент представлява управляващата електронна платка на вътрешно тяло на термопомпена система „Атлантик Лория“ 6010IR32. Границата на собственост се намира в електрическо табло, разположено на бетонен стълб на ***** в непосредствена близост до имота на ищеца. Мястото на присъединяване на обекта, находящ се в с. П, ***** към електроразпределителната мрежа представлява електрически стълб, разположен на ул. „*****“, разположен в непосредствена близост до имота на ищеца, където е разположено електрическо табло, чрез което се осъществява захранването на имота, където електрическият стълб и монтираното върху него табло са собственост на Е З АД и са част от електроразпределителната мрежа и се намират преди границата на собственост. Според извода на вещото лице, повредата е причинена от импулсно напрежение /токов удар/, което вещото лице установява от множеството повреди в T V S диодите (1 късо и 7 прекъснати), които са характерен признак за енергийно претоварване, невъзможно при нормална експлоатация. Ищецът не е имал задължение да монтира допълнителна защита от напрежения за процесния обект, тъй като за битови потребители, присъединени на ниско напрежение, не съществува нормативно или договорно изискване за задължително изграждане на защита от пренапрежения, освен ако това не е изрично предписано от оператор, каквото не е установено в процесния случай. За процесния уред не се изисква повисока категория по осигуреност на електроснабдяването. От техническа гледна точка се приема, че вътрешната електрическа инсталация на ищеца отговоря на нормативните изисквания на приложимите стандарти. Не е възможно повредените да са настъпили и в резултат от обичайно ползване, продължителна експлоатация или естествено износване.

Свидетелят М., служител при ответника, потвърждава подписа си на констативния протокол от 11.03.2025 г., а свидетелят К, майка на ищеца, си спомня, че е спрял тока на 07.03.2025 г., в периода между 10:00 часа и 14:00 часа. Към 14:30 часа токът спрял за по-дълъг интервал и дошъл към 18:00 часа. Токът идвал през 2- 3 минути и спирал в целия интервал от 10:00 ч. до 14:00 часа. Свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК са логични и последователни, подкрепят се от събрания доказателствен материал и следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът 4 намира следното:

Ответникът е оператор на Е М по смисъла на § 34б, б.“а“ от ДР на Закона за енергетиката, а ищецът – потребител. Със задължителни разяснения в Тълкувателно решение № от 06.12.2012 г. по тълк. дело № 4 от 2012 г. на ВКС е прието, че между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.

Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението – договор. В случая снабдяването с електроенергия се определя от Закона за енергетиката /ДВ, бр.107/09.12.2003г./ като услуга в обществен интерес, но доставката се осъществява по силата на индивидуален договор (чл. 95а ЗЕ).

Прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона (чл. 122 – 124 ЗЕ) и в общите условия, е неизпълнение на договора.

В разглеждания случай се установява, че на 07.03.2025 г. е прекъснато електроподаването към процесния обект, а след прекъсване на електроподаването, ответникът прави опити за възстановяването му, при които се образуват пренапрежения, т.н. „токов удар“. Съгласно чл. 89, т. 2 и т.

4 от ЗЕ, операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да осигурява непрекъснатостта на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, както и поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания. Съгласно чл. 22, т. 1 от ОУ към договора, ответникът се задължава да пренася електрическа енергия до границата за собственост на електрическите съоръжения при условията на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация на всеки клиент на територията на , обслужвана от Е З, а съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ по договора ответникът се задължава да осигурява на клиентите до границата на собственост на електрическите съоръжения електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество , приети от КЕВР и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство. Ето защо, настоящият състав приема, че в разглеждания случай е налице неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл.