Определение № 33475 от 15.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33475 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110148754 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Постъпила е молба от *** чрез процесуалния й представител,с която формулира искане за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника като изтъква,че според нея размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен на 288 лева.

Насрещната страна *** чрез процесуалния си представител излага доводи в подадения писмен отговор за неоснователност на молбата.

Софийският районен съд приема,че молбата е допустима като подадена в срока за въззивно обжалване от страна в производството,но разгледана по същество молбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл.81 от ГПК предвижда,че съдът се произнася по дължимостта на разноските с крайния съдебен акт като отговорността за разноските се разпределя в съответствие с правилата,регламентирани съгласно чл.78 от ГПК. Когато е предявена осъдителна искова претенция за парично вземане,страната ищец има право на разноски,съответно на адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска,а страната ответник според отхвърлената част от иска. В конкретния случай съдът е отчел отхвърлената част от иска и е определил адвокатско възнаграждение в полза на ответника в съответствие с отхвърлената част от иска като съдът е взел предвид единствено изплатената част от адвокатското възнаграждение,в която насока следва да бъде отчетено,че производството по искова претенция,която погрешно е наименована насрещна искова претенция е отделено за разглеждане в друго производство. Отчитайки размера на уговореното адвокатско възнаграждение и обстоятелството,че изплатеното адвокатско възнаграждение е в размер приблизително на ½ от размера на уговореното адвокатско възнаграждение,съдът приема,че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде възприет при определяне размера на присъденото адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

Съдът намира,че доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение 1 не могат да бъдат споделени – следва да бъде отчетено,че размерите на адвокатски възнаграждения – на ищцата и на ответника са близки по размер,а минималният размер на дължимо адвокатско възнаграждение при посочената цена на иска възлиза на 1300 лева,което означава,че макар заплатеното възнаграждение да надвишава минималното възнаграждение по наредбата,разликата не е в такъв размер,съществено различен спрямо минималното дължимо възнаграждение,за да обоснове необходимост от намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Както е посочено и в съдебното решение,следва да бъде отчетено,че в производството пред първоинстанционен съд се реА.зират множество процесуални действия.

Отделно от това,съдът счита,че не се явява логична тезата на ищцата чрез процесуалния й представител,че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение за настоящото производство възлиза на 360 лева,т.е. около 3,5 пъти под минималния размер на адвокатско възнаграждение при конкретния материален интерес. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на *** за изменение на решение № 12895/29.06.2026 г.,постановено по гражд.дело № 48754/2025 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав,в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2