Решение № 608 от 29.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, III въззивен състав, в публично заседание на първи февруари през две хиляди и деветнайсета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при участието на секретаря Нели Драндарова и прокурора

Анелия Неделчева, разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.а.х.д № 4837 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение, постановено на 19.09.2018 г. по н.а.х.д. №

21470/2018 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 8 състав, подсъдимият Е.В.В. е признат за виновен в това, че на 19.07.2016 г., в гр. София, бул.

„Гоце Делчев“ в района на бл. 15А, извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – счупил стъклото на задна дясна врата на полицейски автомобил марка „Опел Астра“ с peг. № *******и деформирал вратата вследствие на нанесени удари с крака – престъпление по чл.

325, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият, чието име неправилно е било записано в тази част на диспозитива като Е.Д.С., е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 193.20 лв., както и 5 лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението е депозирана жалба от защитника на подсъдимия Е.В.В., в която се твърди, че е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че не е осъществен съставът на престъплението хулиганство, тъй като няма значима и брутална демонстрация спрямо нормите на общуване в обществото и правилата на обществения ред, като се навежда, че по-ниската степен на обществената опасност е административното нарушение „дребно хулиганство“. Изтъква се, че действията спрямо полицаите от автомобила на МВР са само фрагмент от целия случай. Прави се искане да бъде отменено решението, като подсъдимият бъде признат за невинен. Не се иска събиране на доказателства.

В закрито заседание по реда на чл.327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на съществените обстоятелства от предмета на делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия и свидетелите, както и изслушване на вещи лица или ангажирането на други доказателства.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата.

Прокурорът при СГП счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено. Излага доводи, че деянието на подсъдимия осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като представлява грубо нарушение на обществения ред.

Защитникът на подсъдимия моли жалбата да бъде уважена, като поддържа, че липсва значима и брутална демонстрация на неуважение спрямо нормите на общуване и правилата на обществения ред. Изтъква, че в обвинението е включен само един фрагмент от целия случай, който не може да обоснове съставомерност за престъпление. Наред с това обръща внимание, че подсъдимият е глухоням, безработен и неграмотен, като същевременно трябва да изпълнява задълженията си на родител.

Подсъдимият Е.В.В. поддържа заявеното в жалбата, което намира за ясно и изчерпателно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Настоящото производство е второ по ред, след като с решение от 12.12.2017 по в.н.а.х.д № 3993/2017г. СГС, НО, 9-ти въззивен състав, по протест на СРП, е отменил решението на СРС, с което подс. В. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 НК и е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг състав. Въззивният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане.

За да постанови решението, предмет на настоящата въззивна проверка, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез непосредствено събраните показания в съдебно следствие на свидетелите М.С.Р., Б.К.С., К.С.П., както и чрез обсъждане на събраните в досъдебното производство показания на свидетеля Д.А.К.и В.И.В., протокол за оглед на местопроизшествие, заповед за незабавна защита от 28.04.2016 г. на СРС по гр. дело № 22160/2016 г., съдебномедицинско удостоверение № 185/2016 г., заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, които е преценил в диференцираната процедура по глава ХХVІІІ на основание чл. 378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния наказателен процес, без да е било необходимо непосредственото им събиране в съдебно следствие.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като по същество се свежда до следното.

Подсъдимият Е.В.В. е роден на *** ***, неосъждан е, със средно образование, баща е на две малолетни деца, има установени затруднения и нарушения в говора и слуха.

В.В.и св. В.В. са родители на подс. Е.В., когото като новороден (на 16 дни) осиновили.

На 19.07.2016 г. в късния следобед, преди 19 ч., свидетелите К.П.и Д.К.разхождали куче между блоковото пространство до магазин „Фантастико“ в близост до бл. 15а на бул. „Гоце Делчев“, гр. София.

Тогава срещнали подсъдимия В., когото не познавали, но той им привлякъл вниманието, защото поведението и погледът му изглеждали агресивни и заплашителни, а в ръцете си носел предмет, който свидетелите възприели като отвертка. Решили да го последват, за да видят дали не е решил да направи нещо нередно.

Междувременно, около 19.00 ч., В.В.отишла на спирката на столичния градски транспорт на бул. „Гоце Делчев“ до бл.15А. Подсъдимият пристигнал на спирката, следван от двамата свидетели П.и К.. Подс. Е.В. хванал майка си и започнал да удря главата й в ламарината на навеса на спирката, след което я повалил на земята. В този момент св. П.и св. К.се намесили и заедно с други неустановени по делото лица успели да отдръпнат подсъдимия от В.и да го задържат. В резултат на ударите и събарянето на земята В.В.получила отоци и кръвонасядания по лицето и лявата мишница, както и счупване на хирургичната шийка на дясната раменна (мишнична) кост.

За случилото се бил подаден сигнал и на място пристигнал полицейски екип на 6 РУ-СДВР, включващ полицейските служители св. Б.

С.и М. Р.. Подс. В. продължил да се дърпа, рита, буйства и да плюе. Св. С.и св. Р. разбрали, че подсъдимият има нарушения в говора и с подходящи жестове безуспешно се опитали да го успокоят. Задържали го, поставили му белезници и го въвели в патрулния автомобил. Подс. Е.В. продължил да буйства, изритал с крак задната дясна врата на полицейския автомобил „Опел“, модел „Астра“ с ДК № *******, като в резултат от ритането счупил стъклото й и я изкривил в горния й десен край.

Подс. Е.В. е неосъждан и е психично здрав. С правилно развитие е, независимо от глухонемотата и произтичащата от нея сензорна депривация.

Личността му е добре организирана и без белези за личностна дисхармония, мисловният процес протича правилно по скорост, структура и съдържание.

Отношенията на Е.В. с родителите му се влошили след 2012 г., когато започнал да проявява физическа агресия към жената, с която по това време живеел на съпружески начала и към самите тях.

Със заповед за незабавна защита от 28.04.2016 г. на СРС по гр. дело № 22160/2016 г. подсъдимият бил задължен на основание чл.

5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.В.и В.В.. На основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН В. бил отстранен от съвместнообитаваното с родителите му жилище в гр. София, ж.к. „Борово“, бл.

5. Със същата заповед подсъдимият бил задължен да не доближава родителите си, жилището, което обитават, както и местоработата (ателие) на св. В. на разстояние не по-малко от 200 метра.

В производството по реда на глава ХХVIII НПК първоинстанционният съд съгласно чл.

378, ал. 2 НПК поначало преценява събраните в досъдебното производство доказателства, без да има необходимост да бъдат приобщавани в съдебната фаза.

Ако обстоятелствата, предмет на доказване, не са установени обективно и в пълнота, за съда никога не съществува пречка да бъдат извършени повторни разпити на свидетелите или вещите лица, но без ограничения може да се ползват доказателствата от досъдебното производство, събрани по надлежния ред. Съдът обаче е длъжен да събере непосредствено гласните обвиняващи доказателства, въпреки основната специфика на тази диференцирана процедура, представляваща отклонение от общия процесуален ред за непосредствено събиране на доказателства, предвидено в чл. 378, ал. 2 НПК, по искане на подсъдимия. В тази насока въззивният съд намира, че първостепенният съд е осигурил справедлив процес на подсъдимия, като е провел непосредствен разпит на част от свидетелите, а показанията на останалите свидетели от досъдебното производство и заключението на експертите по комплексната психиатрично-психологична експертиза е обсъдил без непосредствен разпит след изричното съгласие на подсъдимия и защитника.

На следващо място въззивният съд, като обсъди всички доказателства и доказателствени средства поотделно и в съвкупност, изцяло възприе като обоснован извода на първостепенния, че комплексният им анализ категорично и недвусмислено изяснява изложената фактическа обстановка.

Първоинстанционният съд, след като обосновано е преценил, че е изчерпал всички възможности за събиране на относими доказателства, е извършил коректен анализ на събраните, като е изяснил точния им смисъл и не е допуснал превратното им тълкуване или неоснователно подценяване на едни доказателства за сметка на други. Видно от процесуалната линия на защита на подсъдимия, той и защитникът му не оспорват фактическите изводи на първоинстанционния съд, а тяхната правна оценка, като поддържат, че необосновано е завишена степента на обществена опасност на инкриминираната проява на подсъдимия. Единственият процесуален недостатък при обсъждането на доказателственият материал въззивният съд констатира в преценката на районния съд да третира В.В.като свидетел. След като в съдебно следствие тя изрично е заявила, че желае да се възползва от правото си да не дава показания по дело, образувано по обвинение срещу сина й, тя вече няма качество на свидетел, съответно не могат да бъдат обсъждани показанията й от досъдебното производство. Това обаче не се отразява на възможността правилно да бъдат изяснени относимите факти, тъй като предисторията на процесното деяние с упражненото насилие от подсъдимия върху родителите му и конкретния побой над майка му на 19.07.2016 г. се установяват от показанията на св. В. и показанията на свидетелите П.и К., както и от обективни писмени доказателства, чието съществуване не зависи от волята на участващите в конфликта лица – заповед за заповед за незабавна защита от 28.04.2016 г. на СРС по гр. дело № 22160/2016 г. и съдебномедицинско удостоверение № 185/2016 г., в което са описани уврежданията на В. В., получени на 19.07.2016 г. Същевременно от протокола за оглед се изясняват конкретните щети, причинени от подсъдимия на полицейския автомобил, които съответстват на показанията на полицейските служители.

При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

На следващо място въззивният съд намира оплакването за неправилно приложение на материалния закон за неоснователно.

Действително предмет на обвинението са само действията на подсъдимия по отношение на полицейския автомобил. С други думи – побоят, който той нанесъл на майка си на публично място и невъздържаните действия срещу хората, притекли са на помощ, както и след това срещу полицаите, не са част от обвинението, по което подсъдимият е била признат за виновен, поради което е недопустимо да бъдат включвани в него от съда. Тези факти обаче са съществени при оценката на цялостната ситуация, в която е извършено инкриминираното деяние, именно въз основа на която следва да бъде установено дали обществената му опасност е достатъчна по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, за да бъде то оценено като престъпно. Поначало обсъждането на обстоятелствата, в контекста на които е извършено деянието, е необходимо във всеки случай и по отношение на всяко инкриминирано деяние, като специално за хулиганството трябва да се държи сметка, че финото отчитане на степента на обществена опасност е възприето от законодателя освен чрез създаване на криминализацията на съответното престъпление по чл. 325 НК, но и чрез предвиждане на основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност за дребно хулигаство по Указа за борба с дребното хулиганство.

Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f4ec404-31d1-4e9b-a761-f14faace73b3