Определение № 36308 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36308 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20261110101245 по описа за 2026 година

Производството е по реда на реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 13644/19.01.2026 г. от „ТравелРефънд АпС.“, EИК:39330571, със седалище и адрес на управление: бул. Йорестад 73, ет. 7, Копенхаген, Дания, представлявано от неговия управител Декан Салар, против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, дан. Номер 26648525-2-44, със седалище и адрес на управление No. 6, Lechner Ödön avenue, Будапеща, HU 1095, Унгария чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. – клон България КЧТ, 200830927, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника в размер на 50 евро, представляваща неплатен остатък от обезщетение за закъснение на полет по договор за въздушен превоз по направление Лондон Лутън – София, полет W64306 от 06.05.2023 г., за пътника Мартин Христов, чието вземане за обезщетение е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 09.05.2023 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 16,63 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.07.2023 г. – 04.12.2025 г. върху неплатената част от обезщетението, за които суми е издадена заповед за изъпление на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 6935/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че предявените искове са редовни, а производството по делото е допустимо.

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, 1 необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде изискано и приложено производството по ч. гр. д.

6935/2025г. по описа на Районен съд – Русе.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ производството по ч. гр. д. 6935/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026 г., 11,45 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 и чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на незаплатен остатък от вземане за обезщетение за закъснял въздушен превоз в размер на 50 евро, заедно със законната лихва и разноските, както и за установяване дължимостта на сумата от 16,63 евро, представляваща мораторна лихва.

Ищецът твърди, че Мартин Христов е сключил с ответното дружество договор за въздушен превоз по полет W64306, по направление Лондон Лутън – София, на 06.05.2023 г., като се е явил своевременно за регистрация, но полетът е пристигнал в крайната си дестинация с повече от три часа закъснение. Поради закъснението и с оглед разстоянието между началната и крайната точка на полета, ищецът поддържа, че за пътника е възникнало право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Твърди се, че с договор за цесия от 09.05.2023 г. пътникът е прехвърлил на ищеца вземането си за обезщетение, за което ответникът е бил 2 уведомен. Ищецът сочи, че след отправена извънсъдебна покана ответното дружество е заплатило на 12.07.2023 г. сумата от 350 евро, като е останал непогасен остатък от 50 евро, който според ищеца е неправомерно удържан като административна такса за разглеждане на документите по цесията.

Поради това ищецът иска да бъде установено, че ответникът му дължи сумата о т 50 евро, представляваща остатък от обезщетението по Регламент (ЕО) № 261/2004, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 16,63 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.07.2023 г. – 04.12.2025 г. , и направените разноски в заповедното и настоящото производство.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, като признава получаването на извършеното плащане в размер на 350 евро, но поддържа, че не дължи претендирания остатък от 50 евро, тъй като същият представлява начислена съгласно Общите условия на превозвача административна такса за възложен иск, свързана с разглеждането на документите по прехвърлянето на вземането. Ответникът сочи, че събирането на таксата е предвидено в т. 18.4.2 от Общите условия за превоз на пътници и багаж и че същата е дължима за покриване на разходите, свързани с възлагането и обработването на иска. Поддържа, че Общите условия са станали част от договора за въздушен превоз, тъй като са били достъпни при извършване на резервацията и са били приети от пътника чрез електронно потвърждение, като се позовава и на съдебната практика относно приемането на общи условия чрез „кликване“. Сочи, че съгласно т. 18.4.2 от Общите условия при възлагане на иск се дължи административна такса, чийто размер може да бъде посочван на интернет страницата на превозвача, и поддържа, че извършеното плащане от 350 евро представлява надлежно изпълнение на задължението за обезщетение след приспадане на дължимата административна такса от 50 евро. Оспорва твърдението на ищеца, че административната такса е незаконосъобразна, като поддържа, че тя е основана на договорните отношения между страните и е предназначена да покрие разходите за разглеждане на възложения иск; поради това моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски

Доказателствена тежест:

По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между пътника Мартин Христов и ответника е съществувало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз, че пътникът е притежавал потвърдена резервация за процесния полет и се е явил своевременно за регистрация, че полет № W64306 по направление Лондон Лутън – София е пристигнал в крайния пункт на пристигане със закъснение от три или повече часа, че за пътника е възникнало право на обезщетение в претендирания размер, както и че процесното вземане е било валидно прехвърлено на ищеца въз основа на договор за цесия, за което 3 ответникът е бил надлежно уведомен. В тежест на ищеца е и да докаже настъпването на изискуемостта на вземането, размера на претендираната мораторна лихва и периода, за който същата се претендира.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително твърдението, че сумата от 350 евро, заплатена на 12.07.2023 г., представлява пълно изпълнение на дължимото обезщетение след приспадане на административна такса в размер на 50 евро, както и че за събирането на тази такса е налице валидно договорно основание съгласно т. 18.4.2 от Общите условия за превоз на пътници и багаж, приети от пътника.

В тежест на ответника е и да установи останалите релевантни факти, на които основава възражението си за липса на задължение за заплащане на претендирания остатък от обезщетението.

Определението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4