Решение № 1835 от 23.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1835 гр. Варна , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Иванка Д. Дрингова мл.с. Лазар К. Василев

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503415 по описа за 2020 година

Производството е въззивно, образувано по жалбата вх.рег.№ 274894/21.12.2020г на „БУЛМАРКЕТ РЕЙЛ КАРГО“ ЕИК 203336022, със седалище и адрес на управление: гр.Русе бул.“Тутра кан“ № 100 офис „Булмаркет“ ет.6 офис 3, срещу решението на ВРС– ХVІс-в № 260545/6.10.2020г по гр.д.№ 5203/2020г, с което са уважени исковете по чл.344 т.1 и т.2 от КТ, като Е ПРИЗНАТО уволнението на К. З. И. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Б. ул.“Б.“№ 16 и съд.адрес: гр.Варна бул.“Мария Луиза“ № 26 ет.2-адв.Асен Димов от ВАК, за незаконосъобразно и Е ОТМЕНЕНА Заповед № 13/19.05.2020г на представляващия „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на осн.чл.330 ал.2 т.6 КТ; ВЪЗСТАНОВЕН Е К. З. И. на заеманата преди уволнението длъжност „маневрен стрелочник”, на осн.чл.344 ал.1 т.2 КТ; ОСЪДЕНО Е ответното дружество да заплати на ищеца К. З. И. сумата от 700лв – разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и да заплати сумата от 1 0 0 л в по сметка на ВРС, представляваща държавни такси, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Излага доводи за неговата незаконосъобразност и затова моли за отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на предявените искове.

Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 282633/18.11.2020г от КРАСЕН ЗЛАТЕВ И. , в който оспорва основателността на въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото 1 потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

В исковата си молба К. З. И. излага, че с ответното дружество са в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на 1.02.2017г за заеманата от него длъжност „маневрен стрелочник".

Твръди, че по време на работата си винаги спазвал трудовата дисциплина, вършил си задълженията точно и коректно.

На 19.05.2020г получил Заповед за дисциплинарно уволнение с мотивите, че е уронвал престижа на фирмата. По сигнал на пазач на фирма „Варна Сторидж" ЕООД и представена от същия докладна записка бил дисциплинарно уволнен.

Ответникът, без да събере доказателства, без да обсъди неговите обяснения, единствено и само въз основа на думите на лице, работещо в друга фирма, решил да го уволни дисциплинарно на основание, че се бил движил с чувал, в който се очертавала туба. Затова счита уволнението му за незаконно

В своите обяснения ищецът изрично посочил, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а се е върнал да си вземе лекарствата. Неоснователно в мотивите на заповедта за уволнение ответникът не бил взел под внимание обясненията му, тъй като не били подкрепени с доказателства, а се съобразил единствено с обясненията на пазача на фирма „Варна Сторидж"ЕООД, които също не били подкрепени с други доказателства.

Счита уволнителната заповед за незаконосъобразна и поради липсата на мотиви, както и че дисциплинарното производство не било проведено при спазване на разпоредбите на КТ. Съгласно чл.195 ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, което означава, че мотивите трябвало да са изложени към момента на налагане на наказанието, а това, съгл.чл.195 ал.3 КТ, ставало с връчването на заповедта. Именно това давало възможност на работника или служителя да се защити в производството по чл.344 ал.1 т.1 КТ, от каквато възможност той бил лишен при липсата на мотиви. Освен това, нямало да може да бъде извършена преценка дали нарушенията, за които са искани обясненията по чл.193 ал.1 КТ, били същите, за които е наложено дисциплинарното наказание. От съществено значение били фактическите основания, изложени в заповедта.

Ако същите не били посочени, то заповедта не отговаряла на изискванията на чл.195 ал.1 КТ, като този порок не подлежал на саниране впоследствие, т.е. след налагането на дисц.наказание, вкл. и в хода на съд.производство по оспорване на заповедта.

Не става ясно как точно ищецът бил злоупотребил с доверието на работодателя си, за да му бъде посочено в заповедта като основание за уволнение чл.190 ал.1 КТ.

2

Поради изложеното предявява в условията на обективно кумулативно съединяване искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 13/19.05.2020г, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ, за възстановяване на заеманат преди увлонението длъжност „маневрен стрелочник“, на оснчл. чл.344 ал.1 т.2 КТ.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който счита исковата молба за неоснователна, а издадената уволнителна заповед–за законосъобразна. Същата съдържа всички необходими реквизити и е била спазена процедура по налаане на дисц.наказание уволнение п

Моли да се имат предвид следните аргументи:

Действително, на 1.02.2017г, на осн.чл.67 ал.1 т.1КТ във вр.чл.70 КТ между „Булмаркет Рейл Карго"ЕООД като работодател и ищеца К. Зл.И. е бил сключен трудов договор, по силата на който последният заемал длъжността „маневрен стрелочник".

Впоследствие на служителя била връчена Заповед № 13/19.05. 2020г на управителя на дружеството-работодател за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн.чл.190 ал.1 т.4 вр.чл.187 ал.1 т.8 КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение поради налагане на дисц. наказание „уволнение“ поради злоупотреба с доверието на работодателя, довело до наличие на допълнително нарушение, изразяващо се в уронване доброто име на дружеството.

Съобразно длъжностната характеристика на К. Зл.И., представена с ПО, функциите и дейността, упражнявани от него в качеството на „маневрен стрелочник" се изразявали в изпълнение разпорежданията на началник-влак с цел отстраняване на хора преди маневра, своевременно композиране и разкомпозиране на влаковете, навременно подаване на вагоните за извършване на товаро-разтоварни, ремонтни или др.операции и изваждането им след извършване на такива операции и др. Следователно, функциите и задачите, които ищецът следвало да изпълнява били пряко и непосредствено свързани с извършване на маневри и наличие на влакове, локомотиви и/или вагони по задание на началник-влак.

Възразява, че ищецът невярно е посочил фактическата обстановка, която обосновавала мотивите за уволнителната заповед за ангажиране на дисциплинарната му отговорност предвид следното:

По силата на Договор за наем от 1.10.2017г между „Варна Сторидж"ЕООД и „Булмаркет Рейл Карго"ЕООД, в петролната база /данъчен склад за съхранение на нефтопродукти/ на първия са поставени 2бр.фургони, разположени в близост до портала вход/изход на обекта.

3

На 9.04.2020г от ръководител-превози К.К. уведомил, че при пристигането му на смяна при ответника, от „Варна Сторидж"ЕООД го уведомили за извършени злоумишлени действия от служител на ответника на територията на разтоварище за съхранение на нефтопродукти в обекта на наемодателя, след което му била предоставена Заповед от управителя за ограничен достъп за служители и/или работници на „Булмаркет Рейл Карго" ЕООД.

В тази връзка до посоченото лице К.К. била изпратена изрична докладна записка, съставена от П.Д.П., заемащ длъжност „пазач" при дружеството-наемодател„Варна Сторидж" ЕООД, която е приложена по делото. От същата било видно, че било забелязано лице непосредствено до старото товарище, като при близък контакт бил разпознат служителят К. З. И. с черен чувал очертаващ наличие на туба. Изложеното било потвърдено от записи от камерите за видеонаблюдение на наемодателя „Варна Сторидж" ЕООД и снимков материал, както и от кореспонденцията с дружеството.

Съгл.разпоредбата на чл.126 т.9 КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 ал.1 т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.

Нарушението можело да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика била злепоставяне доверителните отношения между работник и работодател.

Несъмнено, злоупотреба с доверието е налице винаги, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане имотна облага.

Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче, е налице и когато, без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие. При това е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието /действие или бездействие/ е било извършено умишлено.

Извършените от К. Зл.И. действия рефлектират върху отношенията на ответното дружество с дружеството-наемодател „Варна Сторидж" ЕООД, което води до уронване престижа на ответника, злоупотреба с доверието на наемодателя и съмнение за тяхното некоректно отношение – обстоятелства, които допълнително утежнявали вината на служителя.

В резултат на горното отв-.дружество-работодател „Варна Сторидж" ЕООД с уведомление от 1.04.2020г и вх.№ 159/13.04.2020г е посочило, че, считано от 1.05.2020г прекратява сключения с ответника Договор за наем от 1.10.2017г и до датата на 4 прекратяването налага мониторинг върху служилите им в обекта.Това довело до затруднения в работата на отв. дружество, а впоследствие и до цялостно преустановяване търговските им отношения и занапред. По този начин отв.дружество било обременено с допълнителни разходи на паричен и времеви ресурс за осигуряване на нова площ за поставяне на фургоните.

В допълнение на излага и това, че получил писмо и вх.№ 173/24.04.2020г от Управителя на „Варна Сторидж" ЕООД, изразяващ своето възмущение от ситуацията и постъпката на служителя К. Зл.И., което било поредният довод в подкрепа извършеното от последния нарушение. Това било доказателство за злоупотребата с доверието на ответното дружество, насочено и към доверието на трето лице - контрагент на работодателя-ответник, спрямо което работникът К. И. го е злепоставил.

В тази връзка неоснователно е твърдяното от ищеца, че дисциплинарното производство, не било проведено при спазване на разпоредбите на КТ поради сл.съображения:

Във връзка с гореизложената фактическа обстановка и на осн.чл.186 КТ, предвид наличието на виновното неизпълнение на трудовите задължения от К. И. и нарушение на трудовата дисциплина довели, до злоупотреба с доверието на дружеството, както и уронване на доброто име, срещу същия ответник работодателят-ответник упражнил правото си да наложи дисциплинарно наказание.

В хода на процедурата по определяне на дисциплинарното наказание, до К. Зл.И. било отправено искане за даване на обяснения и изслушване на същия по реда на чл.193 ал.1 КТ с изх.№ 169/14.04.2020г.

В обясненията си, вх.№ 175/27.04.2020г по чл.193, ал 1 КТ, К. И. е дал уклончиви, непълни и ирелевантни за фактологията твърдения, без да представи доказателства в подкрепа на изложеното от него; други факти не изяснява или затаява причината за тях. Пак там е споменал, че бил закусил и отишъл да си вземе лекарствата, но не било налице по-ясна индивидуализация какви били лекарствата, в каква връзка било необходимо тяхното приемане, тъй като не било известно същият да страдал от заболявания. Приемът на лекарства не обяснява защо работникът се движил в района на старото товарище, където се съхранявали горива и нефтопродукти, при това се е движил с черен чувал, ясно очертаващ наличието на туба. Нямало обяснение и за това, какво е наложило неговото присъствие на територията на старото товарище след като там не е имало влак, а дейността на ищеца е била обвързана непосредствено от наличието на влак, вагон или локомотив. Такъв към него момента е нямало.

Фактическото извършване на дисциплинарно нарушение напълно се подкрепяло от фактите и обстоятелствата, изложени подробно от служителя на „Варна Сторидж" ЕООД трето лице, незаинтересовано от изхода на дисц.производство.