Решение № 2410 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2410 гр. ***, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110105769 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от ЗД "***" АД, ЕИК ***, гр. ***, бул."***" № 87 представлявано от *** и ***, против *** Й., ЕГН **********, адрес гр. ***, ул. „***“, бл. 1, вх. В, ет. 3, ап. 31, иск с правно основание чл. 500, ал.2 КЗ, за постановяване на решение, с което бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество претендираната искова сума в размер 526.31 лв., представляваща изплатеното от ЗД "***"АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се излага, че на 25.10.2022 г. в района на гр. *** на ул.

*** № 47 е реализирано ПТП с участието на МПС „***” с peг. № В***, собственост на *** Й. и управлявано от същия и МПС „***” с peг. № ***, собственост на Д***, което е било паркирано.

Според представения Протокол за ПТП № ***, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на *** Й., който при движение на заден ход удря паркираното МПС „***” с peг. № ***, след което напуска мястото на произшествието.

МПС „***” с peг. № В*** е бил застрахован по застраховка “***” в ЗД 1

”***” АД със застрахователна полица № BG/02/***, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета от собственика на пострадалото МПС под № **********. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер 501.31 лева.

Твърди се, че видно от представения Протокол за ПТП № ***, *** Й. е напуснал мястото на настъпването на местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

Приема се, че на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “***” АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.

Твърди се, че ищцовото дружество с писмо уведомило ответника да ни заплати претендиралата сума, но до момента такава не била изплатена.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез особен представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва твърденията, че ответникът е неправоспособен водач. Оспорва механизма на настъпилото ПТПи вината на ответника. Оспорва действителните разходи за отстраняване на щетите върху процесния автомобил. Счита, че посочените щети не се намират в причинноследствена връзка с твърдяното ПТП.

С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът депозира писмено становище, в което поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: протокол за ПТП № *** от 13.11.2022 г., писмо от ОД на МВР сектор ПП *** от 2023 г., НП № *** от 24.11.2022 г., свидетелство за регистрация на МПС №***, свидетелство за управление на МПС № ***, контролен талон от 04.05.2017 г., уведомление за щета по застраховка ГО от 14.11.2022 г., доклад № **********01/15.02.2023 г., опис на щета № 1 от 14.11.2022 г., опис на щета № 2 от 16.12.2022 г., калкулация на щета № **********/14.11.2022 г., платежно нареждане от 14.03.2023 г., регресна 2 покана относно щета № **********.

В издадени от служители при ОДМВР-*** протокол за ПТП №***/13.11.2022г. и Наказателно постановление № ***/24.11.2022г. е отразено, че на 25.10.2022 г. в района на гр. *** на ул. *** № 47 е при маневра на заден ход, управлявайки собственото си МПС „***” с peг. № В***, *** Й., блъска паркираното зад него МПС „***” с peг. № ***, собственост на Д*** и му нанася материални щети, след което напуска местопроизшествието, без да установи какви са последиците от него.

Лично на ответника е връчено Наказателно постановление № ***/24.11.2022г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Установеното от писмените доказателства противоправно и виновно извършено деяние се доказва и от заключението по възложената САТЕ.

Безспорно се установява не само вината на ответника за причиняване на процесното ПТП, но и факта на напускане от негова страна на местопроизшествието, преди пристигане на служители на МВР.

В заключението си вещото лице приема, че от наличните материали в делото е налична причинно следствена връзка между механизма на ПТП, описан в представения протокол за ПТП и щетите върху МПС „***” с per.

№***, описани от служителя на ЗД”***” АД. Вещото лице приема, че размера на щетите по горепосочения автомобил по средни сервизни цени на труд, части и боя с използване на камера, към датата на ПТП е 1206,30 лева, равняващи се на 616.77евро.

В проведено о.с.з. вещото лице инж.А. уточнява, че в уведомлението за щета от 14.11.2022г., описанието на щетите е на пострадалото лице и там е описано пукнато предно стъкло. След това е изготвен опис № 1 по щета от 14.11. и в него не фигурира това предно стъкло, но след това в описа от 16.12. се появява. Приема, че е възможно при първия опис да е пропуснато описването на тази щета, тъй като водача го е отразил в уведомлението, възможно е да е пропуск в първия опис да се опише, тъй като във втория опис го има.

По делото е безспорно установено, че МПС „***” с peг. № В*** е бил застрахован по застраховка “***” в ЗД ”***” АД със застрахователна полица № BG/02/***, която е валидна към момента на събитието.

Пострадалият при ПТП Д*** отправя до ищцовото дружество молба за 3 изплащане на обезщетение за имуществени вреди и на 14.03.2023г. ищцовото дружество му изплаща застрахователно обезщетение в размер на 501.31 лева На 28.03.2023г. до ответника от страна на ищцовото дружество е изпратена регресна покана за репариране на застрахователното дружество сумата от 526,31 лева, включваща: 501.31 лева стойност на щетата и 25,00 лв. ликвидационни разходи. По делото не са представени доказателства, регресната покана да е била получена от ответника към датата на завеждане на исковата претенция.

Предвид така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ , вр.с чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДв.П и във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /"Право на регрес"/ от Глава 47 "Задължителна застраховка "***" на автомобилистите" от КЗ: Освен в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Съгласно чл. 123, ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съобразно легалната дефиниция, дадена от законодателя в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Предвид нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, 4 свързани с него, те съставят двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Съгласно б. "в" на същия текст, ако между тях липсва съгласие, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР. В този последен случай на разногласие между участниците, посещаване на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е задължително - чл. 125, т. 7 ЗДвП.

Преценката налице ли е съгласие между участниците в произшествието, респ. необходимостта органите на МВР да посетят произшествието, се извършва към момента на настъпването на ПТП. Съгласието на участниците се обективира в двустранно съставен протокол - чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП, чл. 5 от Наредба № Iз41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. С арг. от последните упоменати норми, липсата на съставен двустранен констативен протокол за ПТП в законово установената писмена форма, следва да се приеме за наличие на разногласие между водачите. В този смисъл в случаите на реализирано ПТП между моторни превозни средства, водачът на едно от които не е присъствал на събитието, съставянето на двустранен констативен протокол обективно е невъзможно, респ. не е налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. В тази хипотеза е необходимо съответните служби на контрол на МВР да посетят произшествието, предвид на което и настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания казус напускането на ПТП от страна на ответника попада в хипотези на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ .

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Нормата на чл. 45 ЗЗД определя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в общия случай, за успешно провеждане на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е необходимо да се установи противоправност на извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и пряката причинна връзка между поведението на ответника, и увреждането.

5

Настоящият съдебен състав приема, че основания за регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ са налице в конкретния случай, т.к.водачът е напуснал ПТП.

Съдът приема за безспорно, че именно ответникът е управлявал л.а.

„***” с p e г. № В*** на 25.10.2022 г. и е причинил ПТП с пострадал автомобил.

Освен това протоколът за ПТП има характер на официален свидетелстващ документ в частта отразяващ констатациите на актосъставителя за наличието на валидна застрахователна полица, поради което съдът приема за установено, че към датата на ПТП – 25.10.2022 г. за управлявания от ответника автомобил е бил налице сключен договор за застраховка „***”.

По отношение на размера на регресното вземане съдът отчита, че причинителят на вредата във връзка с чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди, предвид на което и правото на регрес на застрахователя п о чл. 500 КЗ се определя от заплатения от него размер на застрахователно обезщетение, но не повече от действителния размер на причинените от делинквента вреди. Последните, съобразно константната съдебна практика, се равняват на необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е за сумата от 1206,30 лева и е по-голям от размера на изплатеното от ищецазастраховател обезщетение от 501.31 лева, поради което правото на регрес на ищеца възникнало за по-малката от двете суми, т. е. за 501.31 лева и ликвидационните разноски в размер на 25 лева, т. е. за сума в общ размер 526.31 лева.