Определение № 406 от 13.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. П., 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № ***, бл. ***, вх. В, чрез юрисконсулт Т., срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 9749 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.12.2024 г., постановени по ч. гр. д. № 18668/2024 г. по описа на Районен съд- П., X гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу К. К. Т., ЕГН:

********** от гр. П., ул.***, вх. ***, ет. **, ап.***, за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 467.19 лева, дължимо за периода от 25,03,2020 г. до 03,04,2021г., 235.17 лева лихва за забава от 26,12,2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03,04,2021 г., лихва за забава в размер на 1247.20 лева, дължима от 03,04,2021г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото н а PC-П. с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Окръжен съд – П., след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за неплатено договорно възнаграждение в размер на 467.19 лева, дължимо за периода от 25,03,2020 г. до 03,04,2021г., 235.17 лева лихва за забава от 26,12,2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03,04,2021 г., лихва за забава в размер на 1247.20 лева, дължима от 03,04,2021г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г., съдът е приел, че клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, допълнителни услуги са неравноправни клаузи. Поради това е присъдил само главница.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. К. Т., с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 3****** от 09.12.2019 г., сключен при Общи условия, както следва: 1342,93 лв., дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит № 3****** от 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2024г., до окончателното й изплащане, неплатено договорно възнаграждение в размер на 467.19 лева, дължимо за периода от 25,03,2020 г. до 03,04,2021г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 390.2 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 813.75 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 15,07,2020г., 235.17 лева лихва за забава от 26,12,2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03,04,2021 г. 1247.20 лева, дължима от 03,04,2021г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г., и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането върху тези суми, съд.

В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на посоченото заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски кредит № 3****** от 09.12.2019 г. е посочено: сума по кредита - 1500 лева; срок на кредита: 24 месеца; ГПР – 48.82%; годишен лихвен процент – 41%; размер на погасителна вноска – 90,67 лева, дължима сума по кредита -2175,52 лева. Посочено е, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги е както следва: „Фаст“ (приоритетно разглеждане) -450 лева, а „Флекси“ (гъвкав погасителен план) – 930 лева, като размерът на вноската за тях е 57,50 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Отразено е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 3555,52 лева, а месечната погасителна вноска, съответно 148,17 лева.

Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ (съответно т.

2

15.1 и т. 15.2 от приложените Общи условия към договора за потребителски кредит) и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“ (съответно приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за промяна на погасителния план), за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и обосновава съмнение за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи пък съгласно чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за вземанията извън непогасената главница/ чистата стойност на кредита /, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, П.ският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10642 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.12.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 18668/2024 г. по описа на Районен съд- П., X гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Профи Кредит Б.“ ЕООД, ЕИК: 175074752 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу К.

К. Т., ЕГН: ********** от гр. П., ул.***, вх. ***, ет. **, ап.***, за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 467.19 лева, дължимо за периода от 25,03,2020 г. до 03,04,2021г., 235.17 лева лихва за забава от 26,12,2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03,04,2021 г., лихва за забава в размер на 1247.20 лева, дължима от 03,04,2021г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4