Решение № 611 от 31.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Ловеч, 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20254310100812 по описа за 2025 година

Отрицателен установителен и ск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Р. Д. Б. от ***, чрез пълномощник адвокат Д. Н., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, в която се твърди, че на ищеца е връчена ПДИ изх.№ 27865/04.10.2023 г. по изп.дело № 1371/2023 г. по описа на ЧСИ В.П., с която му се съобщава, че по силата на изпълнителен лист от 08.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 948/2009 г. по описа на Районен съд – Ловеч е осъден да заплати в полза на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите в размер от: 6261.79 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 03.07.2009 г., която към 04.10.2023 г. възлиза в размер от 9279.96 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 1252.74 лева – съдебни разноски.

При запознаване с изпълнителното дело, ищецът установил, че същото е било образувано на основание описания в ПДИ изпълнителен лист, като преди това на негово основание е имало образувано предходно изпълнително дело № 473/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч, което е било прекратено по искане на взискателя на 04.05.2020 г., на основание чл. 433 ал. 1, т. 2 от ГПК.

При запознаване с изпълнително дело № 473/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч ищецът твърди, че установил, че настоящият взискател по изпълнителното производство е станал такъв по силата на цесионен договор, за което е уведомил ДСИ на 16.08.2018 г., а през месец април 2020 г. по молба на взискателя, изп.дело № 473/2009 г. е било прекратено. Последното изпълнително действие по посоченото изп.дело, се твърди, че е било от 21.11.2016 г., когато на длъжника били наложени запори в различни банкови институции, а с прекратяване на делото през 2020 г. запорите били вдигнати. Ищецът счита, че от последното изпълнително действие на 21.11.2016 г., е започнала да тече нова давност за погасяване на вземанията по изпълнителния лист, която е изтекла на 21.11.2021 г., като до тогава от ответника – цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е било предприето изпълнително действие, прекъсващо давността.

Ищецът посочва, че подал молба до ЧСИ В.П. за прекратяване на изпълнително дело № 1

1371/2023 г., тъй като изпълнителното основание е погасено по давност. Същият изпратил уведомление до взискателя за така направеното от ищеца искане, но до момента на завеждане на настоящата искова молба делото не било прекратено, по него се събирали суми от получаваното от ищеца трудово възнаграждение, поради което последният счита, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящия иск.

Ищецът посочва още, че завел гр.дело № 1740/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч, по което предявил частичен иск в размер на 1250.00 лева от пълния размер на вземането по изпълнителното дело, възлизало към 04.10.2023 г. в размер на сумата от 16794.49 лева.

С Решение № 95/01.05.2025 г., постановено по въззивно гр.дело № 659/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, решаващият съдебен състав приел за установено по предявения от ищеца Р.

Д. Б. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 439 от ГПК, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, ищецът не дължи на ответника сумата 1250 лв., отричана като част от общия размер от 16794.49 лв., представляваща сбора от вземанията по изпълнителен лист от 08.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 948/2009 г. по описа на Районен съд – Ловеч, за главница /6261.79 лв./, за съдебни разноски /1252.74 лв./ и за законна лихва, начислена към 04.10.2023 г. /9279.96 лв./.

Това съдебно решение влязло в сила на 01.05.2025 г., но изп.дело № 1371/2023 г. по описа на ЧСИ В.П. не било прекратено.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия отрицателен установителен иск, като моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че той не дължи на ответника сумата в размер на 15544.49 лева, представляваща горницата от 1250.00 лева до 16794.49 лева, представляваща сбора от 6261.79 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 03.07.2009 г., която към 04.10.2023 г. възлизала в размер от 9279.96 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 1252.74 лева – съдебни разноски по изпълнителен лист от 08.07.2009 г. по ч.гр.дело № 948/2009 г. по описа на Районен съд – Ловеч, като погасени по давност.

Ищецът моли за присъждане и на направените по делото разноски, а в полза на адвоката му да се присъди полагащият се адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник гл. юрисконсулт М.М., с който е заявено признание на иска като основателен, но моли разноските да останат в тежест на ищеца на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на иска. В случай, че разноските бъдат присъдени в негова тежест, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА и моли същото да се присъди в минимален размер. Ответникът моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат Д. Н., който моли за постановяване на решение при признание на иска.

Поддържа искането и за присъждане на направените разноски по делото, както и за присъждане в негова полза на адвокатски хонорар по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не е изразил друго становище по делото.

Съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, тъй като с отговора си ответникът е признал иска, а ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

2

Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

В съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да укаже в мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като по аргумент от тази разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви по въпроса съществува ли спорното право по същество.

С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск съобразно признанието му.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се поставят направените от ищеца разноски по делото. Съдът намира за неоснователни доводите в отговора на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като независимо че признава иска, същият се явява взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, като е поискал прекратяване на изпълнителното дело едва след завеждане на настоящия иск /същият е заведен на 09.05.2025 г., а молбата на ответника за прекратяване на изп.дело № 1371/2023 г. по описа на ЧСИ В.П. е с вх.№ 78426/03.06.2025 г./.

Ищецът претендира с представения списък по чл. 80 от ГПК и доказва направени разноски за държавна такса в размер на 621.78 лева, които следва да му бъдат заплатени от ответника.

От представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023 г. между ищеца и адвокат Д. Н., е видно, че между тях е постигнато съгласие адвокатът да осъществява процесуално представителство на ищеца по настоящото дело безплатно, на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА. В представения списък на разноски е претендирано адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. Н. в размер от 1800.00 лева по чл. 7 ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 2 ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Следва да се отбележи, че съгласно постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, което има задължителен характер, националният съд не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, т.е. същите не са задължителни за съда при определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА.

Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде преценен от съда с оглед материалния интерес /цената на предявения иск/, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При съобразяване на тези критерии, съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА, в размер на 1800.00 лева.

В случая производството е протекло в едно съдебно заседание и не се касае за фактическа и правна сложност на делото, тъй като фактическата обстановка вече е била изяснена при първоначалния иск, заведен като частичен по гр.дело № 1740/2023 г. на РС-Ловеч, при което в 3 исковата молба, инициирала настоящото производство, е налице преповтаряне хронологията на извършените изпълнителни действия и поддържане на същите правни доводи за изтекла погасителна давност на вземанията.

Ето защо, предвид горните данни, които не обосновават завишена фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА, в по-нисък размер от претендирания, а именно в размер на 1000.00 лева, което следва да се заплати от ответника, а искането в частта до пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение от 1800.00 лева следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След справка в търговския регистър, съдът установи, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заличен търговец от 02.12.2025 г., като негов правоприемник е „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, поради което решението следва да бъде постановено по отношение на него.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, Р. Д. Б. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211 /в качеството на правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375/, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сграда 15, вх. „А“, ет. 4, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев, сумата в размер на 15544.49 лв. /петнадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща горницата от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ до 16794.49 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, формирана от сбора от вземанията по изпълнителен лист от 08.07.2009 г. по ч.гр.дело № 948/2009 г. по описа на Районен съд – Ловеч, за главница в размер на 6261.79 лева, законната лихва върху нея от 03.07.2009 г., начислена към 04.10.2023 г. в размер на 9279.96 лева, и 1252.74 лева – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211 /в качеството на правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375/, с горните данни, да заплати на Р. Д. Б., с горните данни, сумата 621.78 лв. /шестстотин двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски по делото за държавна такса.