Решение № 127 от 10.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Провадия, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20233130100619 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от В. Ж. Д. с ЕГН **** и Д.

Г. Д. с ЕГН ********** срещу К. К. Б. с ЕГН ********** (починал в хода на процеса, заместен като с Определение № 380/17.04.2025 г. в качеството на ответник е конституиран В. Л. Г. с ЕГН ********** – наследник по завещание, а с определение от открито съдебно заседание на 07.05.2025 г. в качеството на ответник е конституиран Д. Я. Л. с ЕГН ********** – наследник по закон), С. С. Г. с ЕГН **********, Н. С. С. с ЕГН ********** и С. С. С. с ЕГН ********** положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на по ½ ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в гр. ****, а именно: ПИ с идентификатор

**** с площ 793.00 кв.м., при граници: имоти с идентификатори №№ ****, ****, ****, **** и ****, ведно с построените в поземления имот: жилищна сграда с идентификатор ****.1 на два етажа със ЗП 44 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор ****.2 на един етаж със ЗП 48 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор ****.3 на два етажа със ЗП площ 12 кв.м.; селскостопанска града с идентификатор ****.4 със ЗП от 43 кв.м.; селскостопанска града с идентификатор ****.5 със ЗП от 41 кв.м.; селскостопанска града с идентификатор ****.6 със ЗП от 14 кв.м.; гараж с идентификатор ****.7 с площ 35 кв.м. на основание придобивна давност, упражнявана за периода от 2011 г. 03.11.2023 г.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения са следните:

1

В исковата молба се твърди, че Д.Р.Д., починал на 01.10.1985 г., придобива по давност през 1970 г., за което се снабдява с констативен нотариален акт за собственост, дворно място с площ 3700 кв.м., което се състои от няколко УПИ, едно от които е с № XII-543 с площ 800 кв.м., заедно с намиращите се в това УПИ къща (понастоящем с идентификатор ****.2) и навес (понастоящем с идентификатор ****.6), като имотите се придобиват в режим на СИО със съпругата му Ж.Р.Д., починала на 13.03.1996 г. Посочва се, че след това през 1972 г. гореописаните две лица прехвърлят чрез договор за издръжка и гледане на сина си Д.Д.Р., починал на 28.07.2014 г., гореописания УПИ с площ 800 кв.м., ведно с къщата и навеса. Сочи се, че имотът се придобива в режим на СИО, тъй като Д. Р. е в граждански брак към този момент с Ц.К.Р., починала на 29.12.2020 г. Заявява се, че Д. Р. и Ц.Р. живеят в тези имоти от 1964 г. до смъртта си, както и че през около 1997 г. се построява ****.7 с площ 35 кв.м., а останалите постройки - между 1995 г. и 1997 г.

Твърди се, че Д. и Ц. нямат деца. Посочва се, че семейството на Д. и Ц. е в много близки отношения със семейството на ищцата В. Д. Ж., която е племенница на Д. Р. и че двете семейства живеят почти в едно домакинство.

Така през 2001 г., когато Д. Р. празнува 60- годишнината си, обявява пред всички, че за тях ще се грижи В. и имотът ще бъде за нея, като от този момент общо се грижат за поддръжката на постройките на имота, за зеленчуците, овошките и прочие, заедно решават проблемите си. На 27.08.2011 г., в деня на панаира на гр. **** и празнуването на седемдесетгодишнината на Д. Р., на което присъстват всички близки - семейството на ищцата В. Д. Ж., всички живи братя и сестри на домакините, други роднини и гости, вуйчо М. и вуйна Ц. съобщават, че предават владението на имотите си на В. и съпругът Д., за който ще се грижат в бъдеще и че тяхното желание е имотът да остане собственост на семейството на В. след тяхната смърт, като символично предават на ищците комплект ключове за имота. Всички присъстващи на празненството роднини и други гости одобряват решението на Д. и Ц.. Твърди се, че ищците В. Д. Ж. и съпругът Д. Г. Д. придобиват по давност имотите поради упражнявано владение върху процесните имоти за периода от 2011 г. до настоящия момент. Същите обосновават правния си интерес от предявяване на иска, поради предявения от К. К. Б., който се явява наследникплеменник на Ц.К.Р., иск за делба на процесните имоти, с което по същество оспорва правата на ищците.

Ответниците не са депозирали писмени отговори.

В първо съдебно заседание на 20.06.2024 г. ответниците С. С. Г., Н. С.

С. и С. С. С. са се явили лично и са заявили, че не оспорват иска, не оспорват, че ищците са собственици на процесните дворно място и сгради.

Производството е отложено по искане за събиране на гласни доказателства.

Ответникът К. К. Б. с ЕГН ********** починал на 31.08.2024 г., поради което производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г.

С молба вх. № 3394/16.04.2025 г. от В. Л. Г. с ЕГН ********** е 2 поискано конституирането му като правоприемник на ответника К. К. Б..

Представено е саморъчно завещание от 27.04.2024 г., което се твърди, че изхожда от ответника К. К. Б., и съгласно което той завещал на В. Л. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Съгласно представения протокол за обявяване на саморъчно завещание, на 13.09.2024 г. В. Л. Г. се е явил в кантората на нотариус Л.Ш. с рег. № ****, район на действие РС Русе и е поискал да се обяви съхраняваното извън нотариалната кантора саморъчно завещание на К. К. Б., което е извършено. С Определение № 380/17.04.2025 г. производството е било възобновено и в качеството на ответник е конституиран В. Л. Г. – наследник по завещание на К. К. Б..

В срока по чл. 230, ал. 2 от ГПК ищците са изпълнили дадените им указания и са посочили правоприемниците на починалия.

С молба вх. № 3885/07.05.2025 г. В. Л. Г. е оттеглил искането си за конституирането му като страна в процеса.

В проведеното на 07.05.2025 г. открито съдебно заседание ищците са навели твърдения, че представеното завещание е нищожно, поради което в качеството на ответник е конституиран и наследникът по закон Д. Я. Л., съгласно удостоверение за наследници изх. № СИ-ГП-19/19.03.2025 г., съставено въз основа на акт за смърт № 1701/01.09.2024 г., издаден от длъжностно лице по гражданско съС.ие при Община Варна.

В проведеното на 16.07.2025 г. открито съдебно заседание ответникът Д. Я. Л. също е направил възражение за нищожност на представеното завещание. Твърди, че завещанието не е подписано от завещателя. Освен това заявява, че към момента на съставянето завещателят не е бил способен да завещава, тъй като е страдал от заболяване и поради прием на медикаменти не е могъл да разбира извършеното. Твърди и, че завещанието противоречи на Д.те нрави.

В хода на устните състезания ищците чрез процесуален представител – адвокат, поддържат иска. В. Ж. Д. и Д. Г. Д., лично, заявяват, че поддържат заявеното с исковата молба. Претендират разноски.

Ответникът С. С. С., лично, заявява, че желае имотът да бъде на ищците като придобит от тях по давност.

Ответницата Н. С. С., лично, заявява, че ищците притежават право на собственост върху имотите, които са наследство от техните баба и дядо, заявява, че наследниците са се разбрали помежду си наследствената къща да се придобие от ищците.

Конституиран в качеството на ответник Д. Я. Л. чрез процесуален представител – адвокат, моли за отхвърляне на иска. Заявява, че ищците са държали имота със знание и съгласие на собственика и не са осъществили владение. Сочи, че ищците не са могли да придобият правото на собственост, моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, като съобрази становището на 3 страните, приема за установено следното от фактическа страна:

През 1970 г. е съставен НА за собственост на недвижим имот по давност № 51, том II, дело № 485/1970 г. на нотариус при ВНС, с който Д.Р.Д. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. **** с площ 3070 кв.м., представляващ парцел № 543 в кв. 61 и 62 по плана на гр. ****, включващо пл. № V-543 с площ 1040 кв.м., пл. № XI-543 с площ 730 кв.м. и пл. № XII-543 с площ 800 кв.м., при граници за цялото дворно място: улица, ****, ****, дере, заедно с намиращите се в дворното място къща и навес.

През 1972 г. Д.Р.Д. продава на Д.Д.Р. своя недвижим имот – дворно място, находящо се в гр. ****, цялото от 800 кв.м., при граници: ****, Н. Р., Д.

Р. и улица, съставляващо парцела XII-543 в кв. 62, заедно с построените в това дворно място една къща и навес, за което е съставен НА № 179, том I, дело № 438/1972 г. на ПРС. Купувачът се задължил да издържа продавача и съпругата му Ж.Р.Д. до смъртта им.

От Акт за женитба № 36-А, издаден от длъжностно лице по гражданско съС.ие при градски народен съвет-Варна, се установява, че Д.Д.Р., роден на 9.VIII.1941 г. и Ц.К.Б., родена на 28. I.1942 г. са сключили граждански брак на 7.I.1964 г. в гр. Варна.

От удостоверение за наследници изх. № 301/20.07.2023 г., съставено въз основа на акт за смърт № 0160/02.10.1985 г., съставен от длъжностно лице по гражданско съС.ие при Община Провадия, се установява, че Д.Р.Д. с ЕГН **********, починал на 01.10.1985 г., е оставил наследници по закон: съпруга Ж.Р.Д. с ЕГН **********, починала на 13.03.1996 г.; дъщеря Р. Д. Ж. с ЕГН **********, починала на 25.01.2023 г.; син Д.Д.Р. с ЕГН **********, починал на 28.07.2014 г.; дъщеря М. Д. Г. с ЕГН **********, починала на 27.02.2021 г.

От удостоверение за наследници изх. № 300/20.07.2023 г., съставено въз основа на акт за смърт № 0038/28.07.2014 г., издаден от длъжностно лице по гражданско съС.ие при Община ****, се установява, че Д.Д.Р. с ЕГН **********, починал на 28.07.2014 г., е оставил наследници по закон: съпруга Ц.К.Р. с ЕГН **********, починала на 29.12.2020 г.; сестра Р. Д. Ж. с ЕГН **********, починала на 25.01.2023 г.; сестра М. Д. Г. с ЕГН **********, починала на 27.02.2021 г. В удостоверението е отбелязано, че Ц.К.Р. е имала брат Кирил К.ов Б. с ЕГН **********, починал на 27.10.1985 г., който оставил наследник син К. К. Б. с ЕГН **********. Отбелязано е също, че след смъртта си М. Д. Г. е оставила наследници ответниците С. С. Г. – съпруг, С. С. С. – син и Н. С. С. – дъщеря.

От удостоверение за наследници изх. № 34094/01.02.2023 г., съставено въз основа на акт за смърт № 0077/25.01.2023 г., издаден от длъжностно лице по гражданско съС.ие при Община Варна, се установява, че Р. Д. Ж. с ЕГН **********, починала на 25.01.2023 г., е оставила наследници по закон: дъщеря В. Ж. Д. с ЕГН ********** и син Р. Ж. Ж. с ЕГН **********.

От удостоверение изх. № 3880/10.02.2023 г., издадено по ч.гр.д. № 1543/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** се е отказал от наследството, останало след смъртта на Р. Д. Ж. с 4

ЕГН **********, като отказът е вписан под № 77/2023 г. в особената книга, водена при съда.

От удостоверение за граждански брак № 004049/12.04.1987 г., издадено от ОНС-Варна, се установява, че ищците В. Ж. Д. с ЕГН ********** и Д. Г. Д. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 12.04.1987 г. в гр. Варна, за което е съставен акт № 575/12.04.1987 г.

От писмо изх. № 7359729/23.09.2025 г. от „Енерго-про продажби“ АД се установява, че за адреса на процесните недвижими имоти съответстват обекти с абонатни номера **** и **** причислени към клиентски номер **** с титуляр Д.Д.Р. с ЕГН **********.

Представени са разпечатка от Община **** на декларации по чл. 14 от ЗМДТ за процесните имоти и хронология на задължения и плащания.

По направените възражения по оспорване на представеното саморъчно завещание на осн. чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, чл. 42, б. „в“, предл. трето от ЗН и чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН е назначена съдебно-графологична експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът цени като компетентно и изчерпатено и неоспорено, се установява, че представеното завещание в полза на В. Л. Г. не е написано и не е подписано от К. К. Б. с ЕГН **********. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че се е запознал лично с оригинала на завещанието, съхраняван в нотариалната кантора.