Решение № 20 от 22.01.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Радомир, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100879 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит № **********/. г., подписан с ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 1000,00 лева, при ГПР от 49,70% и годишен лихвен процент от 40,97%.

Общата дължима сума по договора била в размер на 1033,69 лева, но впоследствие ищцата разбрала, че следва да върне сумата в размер на 1240,00 лева, като освен главница и лихва, дължала и такса за експресно разглеждане.

На .2 г. ищцата сключила с ответното дружество и анекс за допълнителна сума към договора за кредит, по силата на който ответното дружество ú предоставило в заем сумата от 200,00 лева и по този начин общият размер на главницата нараснал на 1200,00 лева. С подписания анекс страните уговорили, че размерът на договорната лихва ще бъде 39,97 лева, а на таксата за експресно разглеждане – 246,26 лева.

Според ищцата процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, тъй като съдържал неравноправни клаузи. Твърди, че посоченият в договора размер на ГЛП от 40,97% е прекомерен, тъй като надхвърлял трикратния размер на законната лихва, която към . г. била 12,82%.

На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма бил посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В сключения между страните договор за кредит ГПР бил увеличен по скрит 1 начин, тъй като в него не била включена дължимата допълнителна такса за експресно разглеждане.

Поддържа, че според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал, 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Кумулирането на такса за експресно разглеждане, съдържаща се в споразумението за предоставяне на допълнителна услуга, към погасителните вноски, водело до скрито оскъпяване на кредита, тъй като посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49,70% нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора, като въвеждал допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

С уговарянето на допълнително възнаграждение за услуга, свързана с управлението на кредита, се нарушавала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определяща максимален размер на ГПР. Допълнителната услуга „експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ и дължимата за нея „такса за експресно разглеждане на документи“ по съществото си не представлявали реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това, основното задължение на кредитора по договора за кредит било да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита било дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, имала характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК забранявала заплащането на такси. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 246,26 лева била свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, била в противоречие с повелителните норми на закона и като такава била нищожна.

Сочи, че към настоящия момент е изплатила кредита предсрочно, като е внесла сумата 2 от 1476,90 лева на 06.03.2025 г. Според ищцата по един нищожен договор заемателят следвало да се върне единствено главницата по договора, какъвто бил и настоящият случай.

Всички надвнесени суми следвало да се върнат обратно на ищцата, тъй като били дадени по един нищожен договор и представлявали неоснователно обогатяване на ответника.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за кредит № **********/. г. и анекс от .5 г. към договор за кредит № **********/. г., сключени между Л. К. Б. и „Вивус.БГ“ ЕООД.

Моли съда да осъди ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 276,90 лева, представляваща платена без основание сума по договор за кредит № **********/. г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД и Л. К. Б..

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес от предявяването им.

Наред с това, сочи, че на . г. между страните е сключен договор за кредит № **********/. г., по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищцата сумата в размер на 1000,00 лева. Начислените такси и лихви по кредита били в размер на 33,69 лева, а общата сума, която следвало да бъде върната от кредитополучателя, се равнявала на 1033,69 лева.

Според ответника в общия случай кредиторът извършвал проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставял отговор в рамките на до седем календарни дни от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена или отказана заявката за кредит дружеството извършвало оценка на кредитоспособността на заявителя, в т. ч. чрез съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и др. Още в началния етап от процеса по кандидатстване и одобрение клиентът можел да заяви желание заявката за получаване на заеманата сума да бъде разгледана в по-кратък от стандартния срок за проверка, като заяви изрично желанието си да се възползва от допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, която гарантирала проверка на искането и получаване на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на 15 минути, което ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславял начисляването на такса.

В конкретния случай ищцата е заявила получаването на допълнителната услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит и за целта между страните било сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит. Споразумението не притежавало характеристиките на анекс към договора, а на отделно правоотношение, по силата на което страните се съгласили проверката за кредитоспособност и отговор на заявката за отпускане и сключване на договор за кредит да бъде извършена в по-кратък от стандартния срок срещу заплащане.

3

Сочи, че към днешна дата задължението на кредитополучателя по договор за кредит е погасено изцяло.

Според ответника договорът за кредит отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в него ясно били посочени ГПР, ГЛП, размер на задължението, разпределено по пера и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Посочени били и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, в чийто размер не се включвали разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

Отделно от изложеното, твърди, че допълнителната незадължителна услуга, договорена индивидуално в отделно споразумение, не поставяла потребителя в по-неблагоприятно положение. Липсвало нарушение на императивни законови разпоредби, както и на принципите на добросъвестност. Сумите, заплатени от ищцата, били получени от кредитора на годно правно основание, не обогатявали кредитора неоснователно и не подлежали на възстановяване.

По изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за кредит № **********/. г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД (кредитор) и Л. К. Б. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1000,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 13.03.2025 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: лихвен процент – 40,97%; годишен процент на разходите – 49,7%; общ размер на всички плащания – 1033,69 лева.

От представеното по делото споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от . г. се установява, че кредиторът „Вивус.БГ“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя Л. Б. допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за кредит, срещу дължимо от страна на кредитополучателя възнаграждение в размер на 206,31 лева и по този начин общият размер на всички плащания по кредита е нараснал на 1240,00 лева.

По делото е представен и анекс от .5 г. към договор за кредит № **********/.5 г., по силата на който „Вивус.БГ“ ЕООД е предоставил на Л. К. Б. в заем сумата от 200,00 лева, платима в срок до 13.03.2025 г.

От представения по делото анекс към споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от . г. се установява, че кредиторът „Вивус.БГ“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя Л. Б. допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за кредит, срещу дължимо от страна на кредитополучателя възнаграждение в размер на 246,26 лева и по този начин общият размер на всички плащания по кредита е нараснал на 1486,26 лева.

4

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че ГПР по договор за паричен заем № **********/. г. и анекс към него, с включване на сумата в размер на 246,26 лева, представляваща такса по споразумение за предоставяне на допълнителна услуга, би се увеличил до 2254,00%.

Според вещото лице ищцата е извършила плащане по договора за кредит и анекс към него в общ размер на 1476,90 лева, от които 1200,00 лева - главница по договор за кредит, 30,64 лева – договорна лихва и 246,26 лева – такса за допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за кредит.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за кредит № **********/. г. и анекс към него, съгласно който на ищцата е предоставен кредит в общ размер на 1200,00 лева. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.