Решение № 1803 от 27.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1803 гр. Пловдив, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20215330205490 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 21-1030-005270 от 07.06.2021 г., издадено от *** при Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Пловдив, с което С.М.М., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят, С.М.М., обжалва цитираното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено, като по същество оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, както факта на извършеното нарушение.

Въззиваемата страна, Сектор “Пътна полиция”, с депозирано писмено становище, оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

1

На 10.05.2021 г., около 11.50 часа, в град Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ настъпило ПТП между жалбоподателя М. и водач на л.а. “Мерцедес МЛ”. В 11.54 ч. Бил подаден сигнал на телефон 112 за настъпилия инцидент с пострадал жалбоподателят М.. Около 12.30 часа на мястото на инцидента пристигнали и полицейски служители, сред които актосъставителят С.П..

Същият установил, че до жалбоподателя М. има велосипед и въпреки че не бил възприел лично фактите около инцидента, същият съставил АУАН, в който отразил, че жалбоподтелят М., в качеството си на велосипедист, пресичащ по пешеходна пътека, на която няма обозначена велоалея, не е пропунал движещия се по пътя с предимство лек автомобил, в следствие на което настъпило ПТП, от което пострадал жалбоподателят. Въз основа на така съставения АУАН в последствие било издадено процесното НП, с което С.М.М. бил санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал санкционирания жалбоподател, който оспорва отразените в АУАН и НП фактически констатации, а именно, че е преминавал през пешеходна пътека като велосипедист, твърдейки, че е пресичал като пешеходец, бутайки велосипеда си, а водачката на процесния автомобил, разсеяна да гледа към намиращото се на задната седалка дете в детско столче, не видяла жалбоподателя, който пресичал на време и е връхлетяла върху него. Жалбоподателят изразява несъгласие и с отразеното в АУАН, че няма възражения, посочвайки, че текстът е бил вписан в АУАН преди същият да е изразил становище по въпроса. В депозираната жалба от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Б. и в пренията по същество са развити и формални възражения, както и такива за недоказаност.

Предвид всичко това се претендира за отмяна на обжалваното НП.

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят С.С.П., който е заявил, че е посетил инцидента след настъпването му, а фактическата обстановка установил след разговор с двамата участници в ПТП, след което преценил срещу кого да състави АУАН. По делото липсва приложен Протокол за ПТП, като от разпитана актосъставителя се установи, че такъв не е съставян.

Правни изводи:

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за това, че на посочените в НП и АУАН дата и място същият е , в качеството си на велосипедист, пресичащ по пешеходна пътека, на която няма обозначена велоалея, не е пропунал движещия се по пътя с предимство лек автомобил, в следствие на което настъпило ПТП.

По делото, обаче, не са ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на тези изводи. По преписката не са налични нито обяснения, снети от двамата участници в ПТП, нито от други очевидци (дори не е посочено има ли такива), нито е съставен Протокол за ПТП. Горното, на фона с установеното от представения лист за приемане на сигнал за ПТП на тел. 112, че същото е настъпило около 11.50 ч. (сигналът е от 11.54 ч.), а полицейският служител се е отзовал едва около 12.50 часа, внасят допълнителни съмнения в представената фактическа обстновка, доколкото е видно, че същата не е подкрепена с нито едно доказателство, а актосъставителят е бил на мястото на инцидента около 40 мин. след настъпването му, т.е. същият не е очевидец.

Въпреки, че по силата на ЗДвП АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно посочените в него фактически констатации, съдът намира, че в случая констатираната доказателствена пропаст и твърденията на жалбоподателя, опровергават тези констатации, поради което съдът не възприема същите, още повече, че актосъставителят не е очевидец на ПТП, а тези констатации отразяват предположения на актосъставителя и твърденията на другия водач в ПТП, който очевидно има интерес да твърди, че не той, а жалбоподателят има вина за ПТП. Доколкото тези твърдения не бяха възприети, няма как да се възприемат и констатациите в АУАН.

Доколкото настоящото производство е от административно-наказателен характер, същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от 3

ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно.

В конкретния случай от наличните по преписката доказателства не се установява нито каква е причината за настъпване на ПТП, нито по чия вина е настъпило то. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не се доказва да е налице виновно поведение на санкционираното лице – елемент, чието съществуване е задължително при ангажиране на административнонаказателната отговорност. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана отговорността на жалобоподателя, защото констатациите в АУАН и НП не са доказани.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 21-1030-005270 от 07.06.2021 г., издадено от *** при Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Пловдив, с което С.М.М., с ЕГН:

********** е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4