Решение № 862 от 11.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Варна, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И.нова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20253110202598 по описа за 2025 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Н. И. М. против НП №303/29.04.2025г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

Въззивникът оспорва фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Сочи, че автомобилът е собственост на юридическо лице –дружество с двама управители, като остава неясно как е било прието, че именно той е извършил нарушението. Счита още, че в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в наказателното постановление липсва описание на нарушението. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени наказателното постановление като поддържа и доразвИ. основанията, изложени с жалбата.

Процесуален представител на въззИ.емата страна не се явява. В молба моли съда да потвърди наказателното постановение. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.04.2025г. от св. Р.- служител на ОДМВР Варна, при обход установил паркиран автомобил на ул. „***“ №25 в гр. Варна.

Автомобила бил л.а. „Тесла“ с рег.№***, собственост на „****“ ЕООД.

Св. М. съставил фиш за паркиралия автомобил, в който вписал мястото на паркиране, както и обстоятелство, че е осъществевно паркиране срещу посоката на движение от И.йло П. М..

1

Срещу съставения фиш били депозирани възражения, след което фишът бил анулиран, а св. С. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника. В АУАН били вписани обстоятелства на извършване на нарушението – че е паркирал автомобила от лявата страна по посока на движението. Била посочена правна квалификация на нарушението. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че ще входира в срок своите възражения.

На 29.04.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е приел, че е осъществено паркиране на ул. „***“ №25 от лявата страна на посоката на движението. Било прието ,че виновно е нарушил чл.94 ал.3 от ЗДвП. За описаното нарушение административно наказващия орган е наложил наказание глоба на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по административно наказателната преписка доказателства- писмените доказателства – АУАН който е годно доказателствено средство , справка; фиш и др., както и гласните такИ. – показанията на св. С. и св. Р..

За да се произнесе по жалбата, съдът, преди всичко взе предвид основателността на наведените с жалбата възражения.

На първо място, видно от писмените доказателства по административнонаказателната преписка, дружеството – собственик на лекия автомобил „****“ ООД е с управители и представляващи лица И.йло П. М. и Н. И. М..

От съдържанието на административнонаказателната преписка не става ясно въз основа на какви доказателства е сформиран крайният извод, че именно Н. И. М. е извършил паркирането на автомобила на 01.04.2025г.

Още повече, че първоналачно фиш е бил съставен срещу И.йло П. М..

Така, при липсата на доказателства относно авторството на деянието, обвинението остава недоказано и наказателното постановление следва да бъде отменено на това основание.

Отделно от горното, в АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, а именно обстоятелствата, които сочат какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществил въззивника.

Разпоредбата на чл. 94 ал.3 от ЗДП сочи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Същата допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху 2 тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Същевременно, с чл. 94 ал.4 от ЗДП е посочено, че на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

В конкретния казус, за да се приеме, че е налице определено, забранено от закона поведение, е следвало да бъдат изяснени конкретните обективни признаци на деянието, един от които е какъв е бил конкретния пътен участък по отношение на организацията на движение, за да е възможно да бъде гарантирана възможността на нарушителя да осъществи правото си на защита.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в същите не се съдържа конкретика по отношение на организацията на движение /еднопосочно или двупосочно такова/.

С издаденото наказателно постановление наказващият орган е възприел безкритично фактологията от АУАН без да установи конкретните факти от обвинението.

От къде наказващият орган черпи доказателства административнонаказателната преписка остава неясно. за този си извод, по

Доколкото в процесните АУАН и НП е визирана фактическа обстановка, от която не може да се извлекат факти от обвинението, срещу които въззивникът да се защитава, като липсва конкретика досежно организацията на движение във визирания пътен участък, съдът намира, че правото на защита на лицето е било ограничено и по посочения начин и опорочено административно наказателното производство.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 303/29.04.2025г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което на Н. И. М. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4