Решение № 4166 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4166 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509750 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10810/22.06.2023г. по гр.д. № 38510 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 66-ти състав Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. „******* е осъдено да заплати на „Б. ІІІ” ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* сумите на основание и в размери, както следва: на основание на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2828,59лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.07.2022г. до изплащането й, представляващи цена на ползването за периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022г. на изградени от Б. ІІІ”ООД съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „******* ******* ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1195,99лв., представляващи съдебни разноски по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 194765/07.07.2023г. по регистъра на СРС, депозирана от ответника по исковете - Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че действително разпоредбата на чл. 137, ал.2 от ЗЕ предвиждала заплащане на цена за това ползване, но получавайки такава ищецът би се обогатил неоснователно защото не било депозирало необходими 1 документи за изкупуване на топлопровода. Заявление за изкипуване ведно с всички необходими документи не било отправяно, нямало покана съдържаща дата и час , място на сключване на договора, цена на изкупуване. Ищецът не се легитимирал като собственик на съоръженията, разрешението за ползване не бил такъв документ, ищецът изобщо не бил посочен в този документ.

Разрешението за строеж също не доказвало собствеността. Договорът от 1999г. бил за изграждане на външен топлопровод за сграда на бул. *******, заданието не включвало абонатна станция и допълнителни съоръжения към присъединителния топлопровод, не ставало ясно кой е възложител и кой е собственик на същите. Нямало и приемо-предавателен протокол по този договор и не можело да се приеме, че договорът е изпълнен, този договор не бил представен в цялост и не можело да се обоснове извод, че такъв изобщо е сключен. Представените фактури и платежни документи били нечетливи, не можело да докаже кой каква сума е получил, кой е наредил сумата и на какво основание. Ако абонатна станция е придобита като актив от ищеца, същото следвало да се отрази счетоводно, абонатната станция била сложно съоръжение, имащо характеристика на движима вещ, документите не сочели дори на обосновано предположение, че ищецът е неин собственик.

Разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ сочела, че при несключен договор и ли при липса на обоснован отказ за същото в срок от 3 месеца от поканата е дължи наем по методиката на комисията в зависимост от мощността на съоръжението. Доказателства че собственици са отправили покана по делото не били ангажирани. Тази норма действала за заварените отношения и била приложима в случая. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски за адвокат.

Въззиваемият-ищец „Б. ІІІ” ООД, ЕИК *******е оспорило жалбата.

Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Събраните доказателства установявали основателността на иска – че е изградил съображенията, което е негова собственост, че е поканил ответника да сключи договор за изкупуването му. Договорът от 1999г. не се съхранявал в цялост, но представените счетоводни документи, извлечения от счетоводни сметки доказвали, че съоръжението е заприходено при ищеца и е негова собственост., те доказвали и предмета на договора от 1999г., че същият е изпълнен. Този договор през 2003г. бил предаден на ответника като част от присъединителната преписка и бил негово държане Многократно канил ответника да изкупи съоръжението, затова имало и преписка пред КЗК по дело № 309 и постановено решение по него. Ако ответникът искал да изкупи съоръжението той можел да се възползва от § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗЕ съгласно която при необоснован отказ за продажба от страна на собственика тези съоръжения подлежат на отчуждаване. Съоръжението било изградено от ищеца, ползвало се от ответника, който необосновано отказвал да го изкупи.

Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 148841/18.07.2022г. на „Б. ІІІ” ООД, ЕИК ******* срещу Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, с която е поискало от съда да осъди ответника но основание на чл. 137, ал.2 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 2828,59лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.07.2022г. до изплащането й, представляващи цена на ползването за периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022г. на изградени от Б.

ІІІ”ООД съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „******* ******* . Посочило е, че ищецът е собственик на съоръжението като възложител и изпълнител на същите с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване сградата. Тези съоръжения включвали присъединителен топлопровод и съответна дължина по трасе, абонатна станция, изграждането било по предписание на ответника , проект бил съгласуван с ответника, което е присъединило съоръженията към външните топлофикационни мрежи. В последствие към процесното съоръжение били присъединени етажните собственици на сградата, един от тях бил ищецът. Владението на процесното съоръжение било предадено на ответника, той открил абонатни номера за отделните собственици на имоти в сградата за заплащане на доставяната им топлинна енергия. Така ответникът се облагодетелствал ползвайки съоръжението, което било въведено в експлоатация на 17.05.2003г. За такива вземания ищецът образувал две дела срещу ищеца за различни периоди – за периода до 20.10.2017г. и за периода от 21.10.2017г. до 23.06.2020г. , като те били уважени, но дори и към момента ответникът не закупил съоръженията. Претендирало е разноски.

Ответникът Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е оспорило исковете. Посочило е, че разпоредбата на чл. 137, ал.2 от ЗЕ предвиждала заплащане на цена за това ползване, но получавайки такава ищецът би се обогатил неоснователно защото не било депозирало заявление с необходими документи за изкупуване на топлопровода. Не било установено ищецът да е собственик на съоръжението. Поканата, разрешението за ползване, разрешението за строеж не доказвали собствеността. Поканите били само формални, не сочели място, дата и час на сключване на договора, цената.

Решенията за предходни периоди не доказвали че ищецът е собственик на съоръжението. Приложим за случая като заварен такъв била разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, изискваща покана за сключване на договора и липса на сключен такъв или на обоснован отказ за същото в срок от 3 месеца. Такава покана не била получавана от ответника. Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

По делото са приети разрешение за строеж № 403/03.12.2002г, , становище за присъединяване от 21.03.2002г., , разрешение за ползване № 574-ПК874/17.05.2003г., писмо изх. № 6800245/2002г., , удостоверение рег. № КД-0409-511/12.03.2003г., съгласно които на 03.12.2002г. СО, район Лозенец е 3 издало разрешение за строеж на абонатна станция съгласно одобрени на 03.12.2003г. инвестиционни проекти за топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда на бул. „*******, район Лозенец, гр. София, при което отклонение е доведено в парцел Х-46, инвеститор на същото е Б. ІІІ”ООД, но разрешението за строеж е издадено и на СО, с писмо от 21.03.2002г.

Топлофикация София”ЕАД е посочила на Б. ІІІ”ООД, че се разрешава включването към топлопреносната мрежа и ползване на топлинна енергия на сграда на административен адрес бул. „*******, като обект ще ползва топлинна енергия за жилищни нужди, на 17.05.2003г. , РДНСК е издала разрешение за ползване на строеж „абонатна станция и външно топлозахранване на жилищна сграда” на бул. „******* с инвеститори за външно топлозахранване – СО и за абонатна станция – етажната собственост на жилищната сграда, СО, ОП „Софийски кадастър” е посочил, че обектът е геодезически заснет, собственик му е „Б. ІІІ”ООД.

Приета е покана от Б. ІІІ”ООД до Топлофикация София”ЕАД получена от последния на 30.06.2022г., с която Б. ІІІ”ООД е поискало от Топлофикация София”ЕАД да му заплати цената за съоръженията и да сключат договор за прехвърляне на собствеността на същите, като е посочило, че е подало множество заявления за същото до момента.

Прието е писмо от 20.07.2022г. от Топлофикация София”ЕАД до „Б.

ІІІ”ООД, с което е посочено че за съоръженията на ул. ******* не е подадено заявление с необходимите документи за изкупуването им, като са посочени кои са необходимите такива.

Приети са влезли в сила 29.06.2020г. Решения по дело № 74783/2017г. на СРС, 158- състав и Решение № 8743/19.12.2019г. по въззивно дело № 4820/2019г. по описа на СГС, ІІ-Е състав, с което Топлофикация София”ЕАД е осъдено да заплати на „Б. ІІІ”ООД на основание на чл. 137, ал.2 от ЗЕ сумата от 9802,74лв. – частично от 15000лв., представляващи цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопроводна мрежа на жилищна сграда находяща се в гр. София, бул. ******* за периода от 20.10.2012г. до 20.10.2017г. В решението е коментиран договор между страните от 31.01.1999г. , като е прието че „Б. ІІІ”ООД в изпълнение на задълженията по него е изградило за собствена сметка присъединителен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда-етажна собственост на бул. *******,, гр. София, че съществува договор от 08.10. 2007г. съгласно който за присъединяване на потребителите се извършва с отделен договор, като ищецът е представил необходимите документи за сключване на окончателен договор.

Приета е първа страница на договор от 1999г., сочещ за страни ЕТ „Я. К.” , Е.-К.”ООД и Б. ІІІ”ООД, съгласно който трите страни договарят да обединят дейността си за изграждане на външен топлопровод на бул. Вапцаров” № 3, 5, която сграда е изграждана от Б. ІІІ”ООД.

Приет е работен проект за топлозахранване и абонатна станция на сграда 4 на бул. *******.

Приети са фактури от 1999г. издадени от ЕТ „Я. К.” на Б. ІІІ”ООД по договор от 31.05.1999г. за изграждане на външен топлопровод и топлозахранване на сграда на ул. *******,5, окочтален оплащане е по фактура от 17.06.1999г.

Приети са фактури , РКО от 2002г. издадени за платени от Б. ІІІ”ООД суми за доставка и монтаж на абонатна станция .

Прието е извлечение от аналитични ведомости да сиснтетична сметка на ищеца, съгласно които абонатна станция и топлопровод за обект в гр. София, ул. ******* е записана в същата към 24.06.2022г.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при страните е посочило, че в сградата на адрес бул. „ ******* ******* ******* в гр. София е изградена абонатна станция с топлинна мощност – отопление 150 кВтч и за БГВ – 75 кВтч, топлозахранването и абонатната станция са изградени съгласно работния проект, има акт за установяване годността на строежа и разрешение за ползване от 2003г. Посочило е, чу от юни 2003г. съоръжението е присъединено към централната отоплителна система в София, като се ползва от топлофикация София”ЕАД от юни 2003г., стойността за изграждането на съоръжението към момента на изграждане и присъединяването му е 16700лв. без ДДС. За периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022г. цената за ползване на съоръженията изчислена по Методиката за определяне на цените за предоставяне на достъп била в размер на 2828,59лв.