Решение № 504 от 29.08.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 503/2022
- Вид
- Решение № 504
- Подписан
- 29.08.2022
- Състав
- Надя Узунова, Миглена Йовкова, Габриела Тричкова
Цитирани разпоредби
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 5, ал.1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 504 гр. Благоевград, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Миглена Йовкова
Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20221200500503 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№2550/03.05.2022 г., подадена от адв. И.Я. като пълномощник на К.К.И. - управител на „****“ЕООД, против Решение №87 от 11.04.2022 г. по гр.д.№722/2021 г. по описа на РС гр. Петрич. Основното възражение в нея е, че изводът на съда, че праводателят на ищците А.Л.А. е бил собственик на имота, който претендират, противоречи на закона. Счита, че документите - договорът от 18.02.1939г. и договорът от 11.10.1956г. не установяват придобиването на правото на собственост, тъй като не са в предвидената от закона форма.
На следващо място поддържа, че районният съд необосновано е приел, че ответникът не е придобил правото на собственост върху спорния имот чрез добросъвестно владение.
Въз основа на изложените оплаквания срещу решението, иска отмяната му и постановяване на ново, с което ревандикационният иск да бъде отхвърлен.
1
Отговор на въззивната жалба е депозиран от ищците в производството, в който излагат съображения за правилност на съдебния акт и искане за потвърждаването му.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.
След анализ на доказателствения материал, събран от първата инстанция, решаващият състав прие за установени следните факти :
Видно е от Удостоверение за наследници с изх.№
19/13.04.2021г., издадено от кметството на с. С., общ.Петрич, че общият наследодател на страните А.Л.А., бивш жител на с.С. общ.
Петрич е починал на 02.02.1992 г. и е оставил като наследници дъщерите си В. АНГ. М., М. АНГ. ТР., В. АНГ. ИВ., С.А.Л. /починала 2009г./ и синовети си Л.А.Л. /починал 2020 г., без преки наследници/ и И.А.А..
От удостоверение за наследници № 20 от 13.04.2021 г. се установява, че след смъртта на Л.А.Л., негови наследници са сестрите му В. АНГ. М., М. АНГ. ТР., В. АНГ. ИВ., и наследниците по заместване на починалата пред и него С.А.Л. /починала 2009 г./ и брат му И.А.А..
Наследник на починалата С.А.Л. към момента на предявяване на иска е била само К. Г. СП., за което данни се извличат от удостоверение за наследници с изх.№ ГСР-874 от 13.04.2021 г.
Общият наследодател на ищците А.Л.А. е сключил писмен договор с нотариална заверка на подписите от 10.11.1939г., в който е удостоверено, че С.Г.Я. му е продал собствената си сграда, построена в държано место, находяща се в с. С., като е отразено, че местото в описаните граници при съседи Г.И., път и А.У., с площ от около половин декар е държавно и купувачът ще уреди отношенията си с надлежните власти.
В последващ писмен договор от 11.10.1956г., с нотариална 2 заверка на подписите, е удостоверено, че С.И.Н. и непълнолетните й синове са продали още през 1950г. на А.Л.А. недвижим имот в с. С., представляващ свободно дворно място от около 500кв.м. при съседи :
А.Л.А., улица, К.С. и А.Л.А..
Вещото лице е установило, че в разписния лист към плана на с.
С., процесният имот, който по плана от 1989г. е парцел VII - 40 е отразен като собственост на наследодателя А.Л.А..
Липсват твърдения и доказателства правото на собственост удостоверено в разписния лист да му е оспорвано или да се е разпореждал с него.
От приложения като писмено доказателство нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 53, том II, рег. № 6992, дело № 224 от 2020 г. на нотариус Й. е видно, че И.А.А. е признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот представляващ Урегулиран поземлен имот VII-40, в квартал 4 по действащия план на с. С., общ.Петрич, одобрен със заповед № 1027а/22.09.1989г., с площ на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м. и при съседи: от северозапад – урегулиран поземлен имот VI-39, от североизток – улица с о.т. 26 – о.т. 25, от югоизток – урегулиран поземлен имот VIII43 и от югозапад – улица с о.т. 38 – о.т. 39, ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том I, рег.№ 1253, дело № 38 от 2021 г. на нотаруис Й., И.А.А. е продал на И.К.Д. процесния недвижим имот, придобит на основание давностно владение.
Купувачът по горния договор се е разпоредил с придобитото право, като с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. № 1703, дело № 61 от 2021г. на нотариус Й., е продал 3 на Р.И. И. поземления имот, ведно с построените в него две жилищни сгради(масивна и паянтова).
Установява се от нотариален акт № 130, том I, рег.№ 2596, дело № 123 от 2021 г. на нотариус Ф.Ш., че Р.И. И. и К.К.И.(съпруг на първата) са продали на „****“ ЕООД, придобития по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот VII-40, в квартал 4 по действащия план на с. С., общ.Петрич, одобрен със заповед № 1027а/22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м. и при съседи на същия имот: от северозапад – урегулиран поземлен имот VI-39, от североизток – улица с о.т. 26 – о.т. 25, от югоизток – урегулиран поземлен имот VIII-43 и от югозапад – улица с о.т. 38 – о.т. 39, ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м.
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №124/30.01.2009г.И.А.А. е декларирал, че е собственик на 1/6 ид.ч, както и сестрите му и брат му, които също са собственици на по 1/ 6 ид.ч. от Урегулиран поземлен имот VII-40, в квартал 4 по действащия план на с. С., общ.Петрич от 1989г. и построените в него жилище и навес.
Приложенито по делото удостоверение №7/20.01.2022г. от кмета на с.С., се установява, че лицето А.И.А. е имал адресна регистрация в с. С., ул. „С.“ №21 за периода от 2004г. – 2011г. и от 2015г. до 2019г.
Видно е от удостоверение №42/08.06.2021г. от кмета на с.С., че лицето Л.А.Л. е живял до смъртта си /18.03.2020г./ на постоянния си адрес в с.С., общ.Петрич, ул. „С.“ № 21.
Свидетелите, разпитани пред ПРС твърдят, че имат преки наблюдения върху процесния имот и са категорични, че в него до смъртта си е живял постоянно един от наследниците на А.Л.А., а 4 именно Л.А.. Установяват също, че останалите наследници не са живели постоянно в имота, но са го посещавали, като И.А. е помагал на брат си Л. в поддържането му, а сестрите им са отглеждали разсад.
Свидетелят Н.Г., който е съсед на имота и го помни от дете, е категоричен, че от както помни оградите на този имот не са местени, същите са. Виждал е също в имота да идва и синът на И.А..
При разпита му като свидетел синът на И.А. – А.А. твърди, че след смъртта на баба му К. в имота е останал да живее чичо му Л. и прекарвал там по цяло лято. Сочи, че е помагал на чичо си и на лелите си в земеделската работа, а също и че е живял постоянно в имота от 2005г. до 2009г. и от 2014г. до 2019г. Твърди, че и баща му И.А. е отглеждал разсад в имота, но никога не е живял в него.
Категоричен е, че баща му никога не е демострирал с поведението си, че е едноличен собственик на имота и не е оспорвал на лелите му, че и те са наследници на този имот. Сочи, че и пред него баща му не е заявявал, че този имот е негов.
Свидетелят А.А. установява, че всички наследници са решили през 2015г. да направят ремонт на къщата, защото е започнало да капе вода в къщата.
Сочи, че поведението на баща му И.А. се е променило след смъртта на чичо му А.А., защото е станал затворен и му е сподели, че зет му и сестра му са го принудили да им прехвърли имота. След това през 2020г. зет му К.И. го е предупредил, че следва да напусне имота и да си събере вещите, които има в него. Твърди, че негови и на лелите му вещи са останали в имота.
Категоричен е, че сестра му Р. и зет му К. перди 2020г. не са посещавали процесния имот.
Съдът счита, че не следва да обсъжда показанията на свид. П., тъй като те не кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства, което създава съмнение за тяхната необективност.
5
От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот УПИ VII-40, в кв.4 по плана на с.С., е включен в строителните граници на селото в плана от 1989 г., одобрен със заповед № 1027а от 22.09.1989г. Вещото лице е констатирало, че съгласно разширението на регулационния план от 12.11.1959 г. УПИ III – 184, кв.33, представлява част от УПИ VII-40, в кв.4 по плана на с.С. към 1989 г., като същият имот към 1989 г. е бил с площ от 1070 кв.м. при съседи: от изток – УПИ VIII-43, запад – УПИ VI-39, север – проектна улица /не е изградена/ и юг – улица.
Вещото лице сочи, че от разписните листове, които се намират в кметство с.С., се установява, че собственици на процесния имот, вписани в разписните листове са: А.Л.А., И.А.А., И.К.Д., Р.И. И. и „****“ ЕООД.
Дава заключение, че описаните в договора от 1939 г. и в договор от 1956 г. имоти и УПИ VII-40, в кв.4 по плана на с.С., одобрен със Заповед № 1027а от 22.09.1989 г., с площ на УПИ от 1070 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м. не са идентични.
Останалите приобщени към доказателствения материал писмени доказателства съдът намира, че не са необходими са установяване на факти в спора, поради което не следва да ги обсъжда.
Въз основа на горните факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС :
Предявеният ревандикационен иск е за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на основание наследство от общия им наследодател А.Л.А. на общо 4/5 ид.ч. или по 1/5 ид.ч. за всяка една от тях от недвижим имот, находящ се в с. С., ул.“С.“ №21, община Петрич и представляващ УПИ VII-40, в 6 кв.4 по плана на селото, одобрен със заповед №1027а/22.09.1989г., с площ от 1070 кв.м., при съседи, от северозапад – УПИ VI-39, от северизток – улица с о.т.26-о.т.25, от югоизток – УПИ VIII-43 и от югозапад – улица с о.т. 38-о.т. 39, ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда от 28 кв.м.
За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да са налице кумулативно следните предпоставки - ищецът да е собственик на вещта – предмет на иска, вещта да се намира във владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за това.
Изцяло в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са титуляри на правото на собственост върху 4/5 ид.ч. от процесния УПИ и изградените в него масивна и паянтова жилищни сгради на основание сочения от тях придобивен способ, както и да докаже останалите две предпоставки.
Правопораждащите правото им на собственост факти са придобиване от наследодателя им на недвижимия имот и откриване на наследството на последния, както и качеството им на наследници по закон, каквито твърдят че са. Предвид това, те следва да установят, че А.Л.А. преди смъртта си е бил собственик на процесния имот.
Настоящият състав приема този факт за установен, тъй като в разписния лист по плана от 1989г., когато той за първи път е включен в строителните граници на с. С., е отразен като собственик А.Л.А..
Този факти преценен в съвкупност със сключените от него договори за покупко –продажба в писмена форма с нотариална заверка на подписите, които поставят начало на владение и установения по категоричен начин факт от свидетелите, че никой не е оспорвал собствеността и не са променяни границите на имота на А.Л.А., налагат извод, че същият е имал в патримониума си процесното УПИ и построените в него масивна и паянтова жилищни сгради.