Решение № 189 от 25.08.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Враца, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2506/01.04.2025 г., подадена от Ц.

С. С., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, област Враца, чрез пълномощника му адвокат А. В. - САК, с която се обжалва решение № 42/14.02.2025г., постановено по гр. дело № 865/2024г. на РС-Оряхово в неговата цялост, с което на основание чл. 59, ал. 9 от СК, са изменени постановените с протоколно определение № 157 от 23.02.2023г. по гр. дело № 1412/2022г. по описа на РС - Козлодуй мерки относно режима на лични отношения на бащата Ц. С. С. спрямо детето К. Ц. С., ЕГН **********, отхвърлен е предявения от Ц. С. С. срещу К. В. Г. иск с правно основание чл.59, ал.1 от СК, за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето К. Ц.

С., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан, и е осъден Ц. С. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на К. В. Г. направените по делото разноски в общ размер 4965,00 лева.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че е нарушена правната норма на чл.9 ГПК, тъй като PC-Оряхово е приел всички твърдения на ищцата без да изложи мотиви защо ги приема за доказани и от кои доказателства, а не е приел представените от него доказателства. Поддържа, че не е налице изменение на обстоятелствата, съгласно чл.59 СК, поради което съдебният акт е необоснован. Посочва, че съдът е стигнал до извод, че бащата не спазва 1 режима на лични контакти, въз основа само на доказателства по наказателно дело, водено срещу него, по което няма влязъл в сила съдебен акт по чл.182 НК, както и въз основа на изложеното в социалният доклад, изготвен по данни на майката. Изтъква, че съда не е коментирал становището на вещите лица по изпълнените КСППЕ и СППЕ, че най-доброто за малолетното дете е да има споделено родителство, което е предпоставка за успешно училищно обучение.

Твърди, че определеният с решението режим на лични контакти на детето с бащата не може да се реализира поради работната му ангажираност, че с него не са охранени законните интереси на детето, което заявява желание да е повече време с баща си, както и че същият не е съобразен със становището на вещите лица за подпомагане развитието на интересите на детето от бабата и дядото по бащина линия. Счита, че районният съд е дал още по-рестриктивен режим за лични контакти между детето и бащата, който режим се дава на бащи, лишени от родителски права, а не на бащи, които обичат своите деца и желаят да реализират повече време с детето си. Поддържа, че съдът не е съобразил отсъствието на родителски и възпитателски качества у майката, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществят личните отношения на детето с другия родител и в каква степен следва да бъдат разширени. Посочва, че в обжалваното решение не е обсъдена голямата емоционална връзка между бащата и детето, и обстоятелството, че детето не може да вижда баща си води до емоционална ранимост на детето. Изтъква, че съдът не е посочил кои факти приема за доказани, чрез разпита на свидетелите по делото, както и че при обсъждане на свидетелските показания не е отчел факта, че бабата по майчина линия е с завишен коефициент за даване на неверни данни, което е установено от изготвената КСППЕ. Твърди, че не са преценени обективно и показанията на свидетеля В. В. и че не е обсъдено дали този свидетел е реализирал някакви действия, с които да помогне да се реши проблема между родителите на детето. Счита, че не може да се кредитират показанията на свидетелката Б. Г. като безпристрастни и верни с оглед, че същите следва да се изследват по реда на чл.176 ГПК както и да се съобразяват с психологическото изследване. Твърди, че съдът не е изследвал родителският капацитет на майката, което е в разрез със съдебната практика, за да може да се мотивира защо смята, че следва да определи режим, който евентуално ще натовари детето и не е в негов интерес. Въпреки становищата на вещите лица, че няма данни бащата или неговите родители да са проявявали открито психологическо насилие срещу детето си, както и че не са налице данни за възприето от детето насилие, упражнявано от бащата спрямо майката, съдът не е постановил разширен режим на лични контакти, а напротив - намалил е същия по дни и часове, с което не е охранил интересите на детето. Счита, че съдът не е обсъдил факта, че след като бащата не се е дистанцирал от родителските си отговорности, но след като детето не го вижда и прекарва повече време с неговият заместник, ще се стигне до родителско отчуждение. Поддържа, че съдът не е обсъдил също и 2 заключението на експертите, че ограниченият режим на свиждания при детето провокира инфантилния му гняв при изтичане на времето за прекарване с бащата. Счита, че по-скоро съда е защитил интересите и желанието на майката и заместникът на бащата, отколкото служебно да е защитил и охранил интересите на малолетното дете. Твърди, че съдът не е обсъдил и факта, че когато детето е в присъствието на бащата, същият му осигурява физическа и емоционална стабилност и сигурност и че прекратяването на личните контакти или намаляването им ще доведе до дисбаланс и напрежение.

Посочва, че съдът не е обсъдил факта, че високите родителски изисквания и проявената строгост от страна на майката са предпоставка за успешна личностна реализация на детето след време, но само ако няма дисбаланс, т.е. бащата компенсира със своята демократичност. Не приема доводите на съда, че бащата може да си размени графика на работа през някой от дните, тъй като същият не може да поставя на своя работодател такива условия.

Моли съда да възложи родителските права по отношение на малолетното дете К. Ц. С. на бащата Ц. С. С. като по пригоден родител и като родител с по-голям родителски капацитет; да постанови разширен режим на лични контакти между майката и детето; да постанови майката К. Г. да заплаща месечна издръжка на малолетното дете К. С., чрез неговият законен представител - Ц. С., в размер 400 лева, ведно със законната лихва. Ако съда прецени, че майката е по-пригодният родител, при който следва да остане детето и тя да продължи да упражнява родителските права, то моли съда да постанови разширен режим на лични контакти, като посочения в отговора на исковата молба. Заявява, че обжалва решението и в частта за разноските, като моли съда да го отмени в тази част.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна К. В. Г., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, област Враца, чрез пълномощника й адв. М. С. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че районният съд не е нарушил принципа на чл.9 от ГПК и изложените в тази връзка в жалбата мотиви са неоснователни.

Поддържа, че въззивника никoга не е имал намерение да спазва режима на лични контакти с детето, което е видно от обясненията му, дадени по НЧХД № 240/2024г. на PC-Козлодуй, по което е подсъдим. Не споделя становището на жалбоподателя, че не са налице основанията на чл.59 от СК и счита, че по делото е установено, че одобрената от PC - Козлодуй по гр.дело № 1421/2022г. спогодба в частта относно режима на лични контакти на бащата с детето е трудно изпълнима и създава повече проблеми между страните и не е в интерес на детето, тъй като уврежда психиката му. Като неоснователни преценява твърденията в жалбата, че графика на работа на бащата му създава трудности при срещите с детето, както и че поведението на майката е довело до настоящата ситуация. Не споделя предлагания от бащата разширен режим, тъй като същият ще затрудни и затормозява още повече детето, на което ще се 3 налага през няколко дни да носи много по-тежка от нормалното раница и да сменява жилището в което пребивава, което е неприемливо. Посочва, че в хода на делото е установено изменение на обстоятелствата, следствие поведението и държанието на Ц. С., което е наложило изменение на утвърдения режим на лични отношения, а именно: бащата не притежава нужните родителски и найвече възпитателни качества да се грижи за детето и поведението му се отразява негативно на възпитанието, психиката и поведението на детето, в каквато насока са показанията на свидетелите и заключенията на експертизите; бащата многократно е отказвал да спазва определения режим при връщането на детето, което е довело до многократни пререкания между родителите и завеждане от ищцата на изпълнително дело в PC–Козлодуй; извършен от ответника акт на домашно насилие спрямо ищцата, установен с решение на PC-Козлодуй, потвърдено от ОС-Враца. Не споделя и искането на жалбоподателя за кредитирате с доверие на показанията на свидетеля Н. С. – майка на ответника, тъй като същата не е възприела лично изложените от нея факти и е заинтересована от изхода на делото. Изтъква, че настоящият режим не е в интерес на детето с оглед обстоятелството, че вече е ученик, което е свързано с редица нови ангажименти, свързани с личностното му развитие.

Изложените до тук доводи въззиваемата посочва, че са относими и към искането на бащата за предоставяне на родителските права спрямо детето.

Счита също, че по делото не е установено, че майката е по-непригодния родител или възпитава детето неправилно, както и че в насрещния иск и жалбата няма нито едно съществено обстоятелство, което да налага промяна в начина на упражняване на правата. Твърди, че в хода на процеса е установено, че майката притежава нужните възпитателски, родителски и морални качества, което налага родителските права по отношение на детето да бъдат оставени на нея. Счита, че обжалваното решение е правилно и в частта за разноските, за което излага подробни съображения. Моли съда да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното решение на PC– Оряхово, както и да й присъди направените в процеса разноски.

Въз основа на въззивната жалба първоначално е образувано въззивно гражданско дело № 146/2025г. по описа на Окръжен съд - Враца, което е прекратено с определение № 210/07.04.2025г. и делото е върнато на Районен съд - Оряхово за произнасяне по инкорпорираното във въззивната жалба искане по чл.248 от ГПК на ответника Ц. С. за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. По това искане Районен съд - Оряхово се е произнесъл с Определение № 170/24.04.2025г., с което го е оставил без уважение.

Срещу определението по чл.248 от ГПК е постъпила частна жалба вх. № 4683/23.06.2025г. от Ц. С. С., чрез адв. А. В. – САК, с твърдения, че същото е неоснователно, незаконосъобразно и неправилно.

Частния жалбоподател се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. на ВКС, постановено на 27.06.2024 г., с което обосновава довод, че с оглед неуважаване на молбата на ищцата К. Г. за промяна на личните 4 отношения на бащата с детето, то разноски не следва да й се присъждат.

Изтъква, че към настоящия казус не може да се присъждат разходи, тъй като делото е заведено преди постановяването на това тълкувателно решение, което намира приложение само за напред. Твърди, че няма основание да му бъдат възложени разходи по делото, направени за разширената КСПЕ, тъй като не е поискал назначаването на такава, а експертизата е поискана от страна на майката. Моли съда да отмени възложените му разноски.

С писмен отговор ответницата по тази частна жалба и ищца в първата инстанция К. Г., чрез адв. М. С., оспорва същата, като неоснователна и необоснована. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Твърди, че ТР № 3/2023г. от 27.06.2024г. на ВКС е относимо към настоящия спор и не споделя становището на жалбоподателя, че същото има сила напред и е неотносимо към казуса, тъй като производството по делото не е приключило. Счита, че макар и в случая да се касае за особено производство по спорна съдебна администрация, в същото важат общите правила по чл.78 ГПК за разпределяне на отговорността за разноски според поведението на страните в процеса и причинените от техни неоснователни действия вреди за другата страна. Поддържа, че по делото е предявен насрещен иск от ответника, по който е изготвен отговор и са събирани доказателства, а делото е с висока фактическа и правна сложност и е протекло в множество съдебни заседания. Счита, че от значение е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и дали е признал или оспорил искането, като в настоящия случай с поведението си бащата Ц. С. е дал повод за завеждане на делото, а К. Г. не е дала повод за завеждане на иска за промяна на родителските права, поради което ответника дължи на общо основание сторените от ищцата по делото съдебно-деловодни разноски.