Решение № 186 от 14.12.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Ихтиман, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20221840200369 по описа за 2022 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №4588313 на ОДМВР София, с който на И. В. И., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като не са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2011г. на МВР, водачът не е имал реално възможност да намали скоростта и е налице маловажен случай.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В конкретния случай ЕФ е получен на 30.06.2022г. (видно от отбелязване на л. 43 от делото), като жалбата е подадена на 13.07.2022г. (видно от отбелязване на л. 2 от делото)), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

1

На 13.03.2021 г. в 15,52 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+200 с посока гр. Бургас, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ДЖИП *** с рег. №*** със скорост от 94 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв.

От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че собственик на МПС е жалбоподателят.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се установява, че на 13.03.2021 г. в 15,52 часа лек автомобил с рег. № *** е засечен със скорост от 97 км/ч. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 94 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 24 км/ч.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От протокол №63-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 25.09.2020г. до 28.09.2020г..

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са и з д а в а н и Заповед

№РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед

№РД-111065/27.10.2017г.; Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-576/26.06.2020г.; Заповед №РД-111328/22.12.2020г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. .Действително по делото не са представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите 2 доказателства по делото. В тази връзка от представената по делото Заповед №РД-11-1328/22.12.2020г. се установява, че изменението, направено със същата, касае единствено периодът на действие, като същият е удължен до 30.06.2021г..

Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в.

Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед.

Това е видно и при проследяване на хронологията на представените по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди удължават периода на ограничението. На следващо място от самия Протокол за ВОД (л. 79 от делото) се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г.. На последно място от представената по делото схема на знаковото стопанство (л. 83 от делото) се установява, че на км 45+700 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за ограничение на скоростта от 70 км/ч., като в самата схема е отбелязано, че същата е съставена във връзка именно със Заповед №РД-11-1328/22.12.2020г..

Следователно твърдяното нарушение попада в периода на действие на цитираната заповед.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното заплащане. В случая разпоредбата начл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП , а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл.

189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото 3 нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1.

В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. , където също са индивидуализирани видът и номерът на автоматизираното средство.

Следователно е налице индивидуализация на радара.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото. Дори тази снимка да не беше представена, то това би било нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. С оглед изложеното дори да беше налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не би било съществено, тъй като не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.

Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на знаковото стопанство.

Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак В26.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата ясно посочва, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен- ползвателят. В конкретния случай жалбоподателят е собственик на МПС

4

По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния автомобил. На представената от АНО снимка са видни всички необходими реквизити.

Действително автомобилът с рег. № *** не е единственият на снимката, но методът, по който се извършва измерването на скоростта с това техническо средство дава възможност да се измери скоростта на конкретно движещ се автомобил сред други такива. Съображенията за това са следните:

На първо място от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Наред с това от извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост: лазерен скоростомер. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на това превозно средство.