Присъда № 63 от 15.12.2025, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Присъда рег. № 63/15.12.2025 г. по НОХД № 671 по описа на Д.кия районен съд за 2025 г.

Съдебното производство е образувано по внесен за разглеждане в Районен съд – Д. от Районна прокуратура – Д. обвинителен акт по досъдебно производство № 45/2023 г. по описа на Второ РУ на МВР – Д. срещу А.А.А., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че н а 11.12.2022 г. в гр. Д. противозаконно повредил чужда движима вещ - игрален автомат „...., собственост на „...“ .... гр. С., като счупил монитора на машината, като общата стойност на нанесените щети е в размер на 1 622 лв.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ над минималния размер на санкцията, предвидена в закона, а именно шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Също така подсъдимият да заплати направените разноски по делото на досъдебното производство на обща стойност 255,16 лв. А вещественото доказателство – СД със запис, следва да остане по делото до неговото унищожаване.

По пренията защитникът на подсъдимия също пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“, но за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК, то да бъде отложено за срок от три години.

Относно провеждането на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия: С обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е било задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на следващото съдебно заседание. Извършвайки тази преценка съдът е намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие, като съобразно изявлението на процесуалния му представител, същият се намира в чужбина, редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК за връчване на книжата по 1 делото, или т. нар. задочно производство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Около 00,30 ч. на 11.12.2022 г. подс. А. посетил хазартна игрална зала „....“, намираща се в гр. Д. на ул. „....“ № ..., до входа на хотел „....“.

Свидетелят Г. К. бил к. в търговския обект.

Подсъдимият започнал да играе на игралните автомати и за около час загубил неустановена по размер парична сума. Това в съчетание с предходна употреба на алкохол ядосало А. и той ударил с дясната си ръка със свит юмрук екрана на игралния автомат, пред който бил седнал.

В резултат на удара мониторът на машината се счупил, правейки автомата негоден за употреба. Автоматът бил марка „.... със сериен № .... и 24инчов монитор със тьчскрийн. Бил собственост на „....“ .... гр. С., ЕИК: .........

Именно посоченото търговско дружество стопанисвало хазартната зала.

Св. Кулев, който станал пряк очевидец на деянието на А., веднага сигнализирал на охранителната фирма, която отговаряла за обекта СОТ - 161.

След това К. позвънил и на свидетелката М.Г., .... на игралната зала и упълномощен представител на ощетеното юридическо лице „...“ ...., и я информирал за случилото се.

Същевременно на място отишъл екип на охранителното дружество в състав И.Д. и Р.Б.. В близост до игралната зала двамата установили и задържали извършителя А.. След това пристигнал и автопатрул от 01 РУ Д., на които той бил предаден.

В хода на разследването била назначена и изготвена Съдебнооценителна експертиза. От нейното заключение е видно, че стойността на процесното повреждане възлиза на 1 622 лв. Тази сума включва стойността на нов монитор (1 332 лв.) и тази на необходимите за отстраняване на повредата транспорт и труд, възлизащи общо на 290 лв. Така процесната щета възлиза общо на 1 622 лв.

До края на досъдебното производство подсъдимият възстановил горната сума на ощетеното ЮЛ.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Материали по пр. преписка № 171700-7402/2022 г.

Електронна справка за съдимост с рег. № 230119005000029509/19.01.2023 г.;

Протокол за комплексна експертиза № 56/20.03.2023 г. – 7 л./ 2 екз., ведно с 2

DVD „...“ 4,7 GB; Протокол за извършена съдебно-стокова експертиза от 08.04.2023 г. – 3 л.; Протокол за доброволно предаване от 24.01.2023 г.;

Справка за пътуване на лице- български гражданин от 23.03.2023 г.;

Удостоверение за промени на настоящ адрес и Справка за постоянен адрес – 5 л.; Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател; Справка за пътуване на лице български гражданин от 10.04.2025 г.; Справка за съдимост с рег. № 250613005000264565/13.12.2025 г.; Постановление за сваляне от издирване от 16.06.2025 г.; Справка за съдимост с рег. № 250805005000342967/05.08.2025 г., ведно с бюлетини – 7 л.; Приемо-предавателен протокол от 17.07.2025 г.;

Приемо-предавателен протокол от 17.07.2025 г.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 216, ал. 1 от НК, като на 11.12.2022 г. в гр. Д. противозаконно повредил чужда движима вещ - игрален автомат „...., собственост на „....“ .... гр. С., като счупил монитора на машината, като общата стойност на нанесените щети е в размер на 1 622 лв.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

Събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства по безспорен начин установяват участието на подсъдимия в процесното деяние, времето и мястото на извършването му, като логично подредени, последователни и безпротиворечиви, предвид което съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират с приложените по делото писмени и веществени доказателства, доказателствени средства и документи, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, които доказателства, ценени от съда при гореизложените съображения, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, обосновават решението на съда.

Предвид горното съдът прие, че с действията си подсъдимият, като пълнолетно и вменяемо физическо лице е осъществил състава на престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК.

От обективна страна, предмет на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК са чужди движими вещи на обща стойност 1 622 лв., които не принадлежат на подсъдимия.

Времето и мястото на извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в това деяние са категорично установени, посредством събраните по делото гласни доказателства.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в повреждане на чужда движима вещ. Подсъдимият е въздействал пряко върху субстанцията и структурата на вещта, в резултат на което същата била повредна, т. е. субстанцията и структурата й била качествено изменена и в 3 резултат на това вещта е не би могла да се използва по предназначение, ако не бъде поправена по надлежния ред.

От субективна страна, процесното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

Подсъдимият А.А.А. е ..., ЕГН **********.

Престъплението е извършено от подс. А. при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Това е така, доколкото въпреки наличието на предходно осъждане, за което е бил реабилитиран, спрямо него няма висящи наказателни производства, възстановил е причинените с деянието си имуществени вреди и е с добри характеристични данни по местоживеене.

В санкцията на правната норма на чл. 216, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до пет години.

Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.

Изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, мотивира съдът да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от А. деяние ще бъде налагането на наказание „лишаване от свобода“ много малко над минималния размер, предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма, поради това на основание чл. 54, ал. 1 от НК определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца.

Съдът намира, че наказание в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност на дееца.

Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за поправянето на 4 подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.

В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан (реабилитиран) на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.

Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив, Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода.