Акт от 03.06.2019, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59 / 3.6.2019г. гр. Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар

………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….………… А Н Х дело номер........96............по описа за...............2019................година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Л.Д. Вълев против наказателно постановление № 02-31 от 06.03.2019 година на Началника отдел Рибарство и контрол – Черно море гр. Бургас към Главна дирекция

Рибарство и контрол при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас скоето на същия жалбоподател за извършено административно нарушение по чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарство и аквакултури е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 70 ал.1 от същия закон.

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , като същият в жалбата си не оспорва , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , но твърди , от една страна , че извършеното от него адм. нарушение се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и затова моли съдът да отмени така обжалваното от него наказателно постановление, а от друга страна твърди

, че е извършил адм. нарушение безвиновно тъй като макар да го е извършил фактически , не е съзнавал , че има забрана за риболов , както и че адм. наказващия орган е извършил нарушения при приложението на закова – в случая Закона за рибарството и аквакултурите тъй като неправилно е квалифицирал извършеното от него адм. деяние , както и че по отношение на него са налице многобройни смегчаващи вината му обстоятелства които показват явното несъответствие между извършеното от него адм. деяние и наложеното му адм. наказание които основание също влекат до извода за отмяна на наложеното му адм. наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява лично , като същият чрез пълномощника си и процесуален представител взема становище по жалбата като я поддържа като твърди, че извършеното от него адм. нарушение е маловажно , като адм. наказващия орган с издаденото от него наказателно постановление неправилно е приложил материалния закон , тъй като за извършеното от него адм. нарушение следва да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и затова моли съдът да отмени обжалваното от него наказателното постановление .

За административнонаказващия орган редовно призован се явява негов процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя Л.Д.В. наказателно постановление № 02-31 от 06.03.2019 година на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № В 0008427 от 08.09.2018 г., затова , че на 08.09. 2018 г. в 12. 00 часа при извършване на проверка се установило , че жалбоподателят

В. извършва любителски риболов на водоем язовир Камчия местност Боровете , различен от Черно море и река Дунав с три броя въдици с макари и кукички , без да има уловена от него риба , с което жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите във връзка със Заповед №

РД 09 – 98 от 26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните и за което адм. нарушение на основание чл. 70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите му е наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 1500 лв.. и на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата на собствените на жалбоподателя Вълев – 3 броя въдици с монтирани макари .

Горепосочената така приета за установена от съда фактическа обстановка по делото се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства , така и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели О.Р. и Н.К. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние от които може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение , описано в наказателното постановление . По делото не се събраха никакви доказателства в противна насока , че жалбоподателят не е извършител на процесното адм. нарушение , нещо повече , събраха се само и единствено доказателства , че жалбоподателя е извършител на същото адм. нарушение ,нещо което и той сам признава в жалбата си , за което правилно и законосъобразно му е наложено и горепосоченото административно наказание.

Освен това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление което е издадено въз основа на постановения АУАН не нарушават процесуалните разпоредби на чл.36 и сл. от ЗАНН вкл. и чл. 42 от ЗАНН – за АУАН и чл.

57 от ЗАНН – за наказателното постановление тъй като в тях точно е посочено извършеното адм. нарушение , обстоятелствата при които то е извършено, това , че жалбоподателят е негов извършител и са приложени достатъчно доказателства , които го потвърждават и правилно е бил приложен от адм. наказващия орган материалния закон – Закона за рибарството и аквакултурите / ЗРА / и затова и съдът намира , че не е нарушена от адм. наказващия орган нито материалните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите във връзка с твърдяното от жалбоподателя неправилно приложение на материалния закон и респективно процесуалните разпоредби на ЗАНН и в случая и наказателното постановление се явява напълно законосъобразно и правилно .

Затова съдът намира, че процесния АУАН е правилно и валидно съставен при спазването на условията и сроковете на чл. 34 ал.1 от ЗАНН и чл. 36 и сл. от ЗАНН , като същото важи и за процесното наказателно постановление на основание чл. 52 и сл. от ЗАНН . В този смисъл съдът намира, че обжалваното наказателно постановление и съответния

АУАН не нарушават процесуалните разпоредби на чл.36 и сл. от ЗАНН вкл. и чл.

42 от ЗАНН и чл. 52 и сл. от ЗАНН тъй като в тях точно е посочено извършеното адм. нарушение , обстоятелствата при които то е извършено, това , че жалбоподателят е негов извършител и са приложени достатъчно доказателства , които го потвърждават и затова и съдът намира , че не е нарушена от адм. наказващия орган материалните разпоредби на ДОПК и респективно процесуалните разпоредби на

ЗАНН и в случая и наказателното постановление се явява напълно законосъобразно и правилно .Тука следва да се спомене, че адм. наказващия орган и актосъставителя на АУАН са описали точно извършеното от жалбоподателя адм. нарушение. Не се установиха никакви нарушения в същите актове- АУАН и НП и съдът намира, че същите са издадени в изпълнение на ЗАНН , като същите са издадени и в изпълнение и то точно на материалния закон- ЗРА .По този начин съдът намира, че не са налице нарушения на процесуалния закон при осъществяването на цялото адм. наказателно производство образувано срещу жалбоподателя , както и не са налице нарушения и на материалния закон – ЗРА .

Жалбоподателят твърди, че в случая за налагане на адм. наказание спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя и дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и дали понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , въпреки , че е отчел липсата й , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това същото основание да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за

„ маловажност „ по смисъла на чл.

28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо отговорност вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН понеже самото адм. нарушение е формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно процесно нарушение, респ. деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН , тъй като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите общественоопасни последици . В случая законът е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок е достатъчно само неговото наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , макар да не са увредени никакви права и съответно установения в страната правов ред , нито пък съответни конкретни права , но то по своята форма е адм. нарушение .

Затова съдът намира, че въпреки , че по делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира , че това извършено от жалбоподателя наказуемо деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание или и на другите посочени в жалбата му процесното наказателно постановление .Нещо повече тука следва да се спомене ,че наложената на жалбоподателя адм. санкция е в най- минималния й размер по закон и не съществуват и основания нито за нейната отмяна , нито за нейното намаляване .Затова в случая съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

В случая съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е извършил горепосоченото адм. нарушение и за което напълно правилно на същият жалбоподател му е наложено административно наказание за същото извършено от него административно нарушение – имуществена санкция в минималния размер предвиден в 70 ал.1 от ЗРА за такова адм. нарушение , а именно –в размер на 1500 лв. , поради което същото наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.