Определение № 171 от 25.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500207 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 165/05.01.2024 г. от К. за о. на н.п.и.

(К...), ЕИК ..... против определение № 1462/05.12.2023 г., постановено по г. д. № 1520/2021 г. по описа на ОС – С.З., с което е допълнено определение № 1198/09.10.2023 г., постановено по г. д. № 1520/2021 г. по описа на ОС – С.З., в частта за разноските като, на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК, е осъдена К..., ЕИК ...., с адрес: гр. С. ...., пл. „С.Н.” № 6 и съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ф.К.“ № 26А да заплати на И. С. Т. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № 43, чрез еднолично адвокатско дружество „М. М.“, Булстат ...., представлявано от адвокат М. М., сумата 3 470.00 лева, представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице и осъдена К..., ЕИК ...., с адрес: гр. С. ...., пл. „С.Н.” № 6 и съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ф.К.“ № 26А да заплати на Р. М. Г.

ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С.З., ул. „Б.“ № 1, ет. 3, ап. 1 сумата 3 980.00 лева, представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени изцяло обжалваното и да не уважава искането на другите участници за присъждане на разноски.

Ответниците считат, че частната жалба е неоснователна. Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 1462/05.12.2023 г., постановено по г. д. № 1520/2021 г. по описа на ОС – С.З. е допълнено определение № 1198/09.10.2023 г., постановено по г. д. № 1520/2021 г. по описа на ОС – С.З., в частта за разноските като, на основание чл. 78, ал. 4 от 1

ГПК, е осъдена К..., ЕИК ...., с адрес: гр. С. ...., пл. „С.Н.” № 6 и съдебен адрес: гр. Б., ул.

„Ф.К.“ № 26А да заплати на И. С. Т. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № 43, чрез еднолично адвокатско дружество „М. М.“, Булстат ...., представлявано от адвокат М.

М., сумата 3 470.00 лева, представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице и осъдена К..., ЕИК ...., с адрес: гр. С. ...., пл. „С.Н.” № 6 и съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ф.К.“ № 26А да заплати на Р. М. Г. ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С.З., ул. „Б.“ № 1, ет. 3, ап. 1 сумата 3 980.00 лева, представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

За да постанови този съдебен акт, окръжният съд е приел, че посочените суми се дължат, независимо, че производството по делото е прекратено.

Този извод е законосъобразен.

Пред ОС – С.З. е депозирана искова молба вх. № 2712/04.08.2021 г. от КПК...

(сега К...) за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 74 036.06 лева, както следва: от И. С. Т. ЕГН ********** и мущество на стойност 30 626.06 лева и от Р. М. Г. ЕГН ********** имущество на стойност 43 410.00 лева.

С определение № 1198/09.10.2023 г. производството по делото е прекратено поради отказ от иск, направен от КПК... (сега К...).

Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.

Настоящата инстанция намира, че посочената норма следва да се тълкува в смисъл, че при приключване на делото с краен съдебен акт (който може и да не е решение), съдът следва да присъди държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК към който кодекс препраща чл. 159 от ЗОНПИ.

Както вече беше посочено, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Не е налице хипотезата, изключваща дължимостта - няма постигнато споразумение, а е направен отказ от иск.

При стойност на претендираното имущество от Т. в размер на 30 626.06 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 3 100.08 лева.

Настоящата инстанция намира, че се прилага тази редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е действала към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция – тогава може да бъде определена действителната правна и фактическа сложност на спора, както и броя на реално проведените заседания.

2

Видно от договор за правна защита и съдействие № 0000097859/30.09.2021 г. (л.

1491 от делото на ОС), е договорено възнаграждение в размер на 2 500.00 лева, за което е записано, че е платено по сметка. По делото не са представени доказателства за плащане на посочената сума по сметка. Следователно не може да бъде прието, че този разход е извършен. Ето защо сумата от 2 500.00 лева не следва да бъде присъждана.

Видно от договор за правна защита и съдействие № 0000042821/06.02.2023 г. (л.

1845 от делото на ОС), е договорено възнаграждение в размер на 500.00 лева, за което е записано, че е платено в брой. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на Т..

Общият размер на приетото за платено адвокатско възнаграждение от Т. е в размер на 500.00 лева, който е под минимума, както е определен по-горе.

В този смисъл направеното възражение за прекомерност не се подкрепя от нормативната база и доказателствата по делото.

Видно от платежно нареждане от 02.02.2023 г. (л. 1732 от делото на ОС), Т. е внесъл 400.00 лева като възнаграждение за назначена експертиза.

Видно от платежно нареждане от 26.06.2023 г. (л. 1852 от делото на ОС), Т. е внесъл 70.00 лева като възнаграждение за назначена експертиза.

Ето защо в полза на Т. следва да бъде присъдена сумата от 500.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 470.00 лева, представляваща платени депозити за вещи лице или общо 970.00 лева.

С обжалваното определение на Т. е присъдена сумата от 3 470.00 лева, включваща адвокатско възнаграждение в размер на 3 000.00 лева и 470.00 лева за възнаграждение на вещо лице.

Настоящата инстанция намира, че на Т. се дължи само сумата от 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Не до тези крайни прави изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която на Т. е присъдена сума над размера от 970.00 лева до размера от 3 470.00 лева, като за тази разлика следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски.

При стойност на претендираното имущество от Г. в размер на 43 410.00 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 4 122.80 лева.

Настоящата инстанция намира, че се прилага тази редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е действала към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция – тогава може да бъде определена действителната правна и фактическа сложност на спора, както и броя на реално проведените заседания.

Видно от договор за правна защита и съдействие № 0000004560/06.10.2021 г. (л.

3

1511 от делото на ОС), е договорено възнаграждение в размер на 3 000.00 лева, за което е записано, че е платено в брой.

Видно от договор за правна защита и съдействие № 0000004565/22.06.2023 г. (л.

1843 от делото на ОС), е уговорено допълнително възнаграждение в размер на 750.00 лева, за което е записано, че е платено в брой.

Общият размер на платеното адвокатско възнаграждение от Г. е в размер на 3 750.00 лева, който е под минимума, както е определен по-горе.

В този смисъл направеното възражение за прекомерност не се подкрепя от нормативната база и доказателствата по делото.

Видно от разписка № 0200017828924094/03.02.2023 г. (л. 1736 от делото на ОС), Г. е внесла 200.00 лева като възнаграждение за назначена експертиза.

Видно от разписка № 0200019099183772/28.06.2023 г. (л. 1854 от делото на ОС), Г. е внесла 30.00 лева като възнаграждение за назначена експертиза.

Ето защо в полза на Г. следва да бъде присъдена сумата от 3 750.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 230.00 лева, представляваща платени депозити за вещи лице или общо 3 980.00 лева.

До тези правни изводи е достигнал и окръжният съд, поради което обжалваното определение, в тази част, следва да бъде потвърдено.

Ответниците претендират разноски за настоящото производство. С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, такива следва да бъдат присъдени.

Ответник Т. претендира разноски в размер на 500.00 лева по договор за правна защита и съдействие № 0000056662/15.04.2024 г. (л. 38).