Решение № 83 от 27.05.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Свищов, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20244150100125 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид:

Искове с правно основание чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

Ищците М. М. Н., със съглА.то на своята майка А. Ф. И. и Н. М. Н., със съглА.то на своята майка А. Ф. И. твърдят, че ответника М. Н. М. е техен бащ. Заявяват, че са родени по време фактическото съжителство на родителите им, които от началото на месец май 2023 година живеели разделени- баща им в гр. Д, а те с майка си А. И. на посочения адрес, заедно с нейните родители. Твърдят, че от началото на май 2023г. грижите за отглеждането им се полагали единствено от майка им и тя осигурявала издръжката им, а възможностите и били силно ограничени, тъй като доходите и били около минималната за страната заплата, не разполагала с други източници на доходи. Заявяват, че баща им не участвал в тяхната издръжка, въпреки добрите му материални възможности. Твърдят, че били ученици, като се нуждаели от средства за дрехи, обувки, учебни помагала, достъп до образователни програми, а детето Н. имал разходи и във връзка с посещавания футболен клуб. Посочват, че баща им бил трудово ангажиран, извършвал частна строителна дейност, не дължал издръжка на други лица, живеел в жилище, собственост на неговите родители, имал наличност по банкова сметка в ОББ АД, като бил в състояние да им заплаща претендирания размер от по 300 лева за всеки от тях. Считат, че издръжката в този размер, както и издръжката за минало време в претендиран размер 270 лева месечно няма да наруши стандарта на живот на ответника. Затова предявяват исковете, с които желаят ответника да 1 бъде осъден да им заплаща със съглА.то на майка им и законен представител ежемесечна издръжка в размер на по 300 лева за всеки от тях, считано от завеждане на делото до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие, както и да бъде осъден ответника да им заплати, със съглА.то на майката и законен представител сумата от по 2430,00 лева за всеки от тях, представляваща издръжка за период от 01.05.2023г. до 31.01.2024г.. , ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното плащане. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Претендира разноски. В хода на устните състезания, чрез процесуалният си представител молят да бъде осъден ответникът да заплаща претендираните размери на издръжката, тъй като ответникът бил в трудоспособна възраст и полагал труд, който не бил обвързан от условностите на КТ и не бил регистриран в НАП и НОИ, но от свидетелските показания се доказвало, че той демонстрирал имуществена възможност, изпращайки видеоклипове, с послание до тяхната майка, която полагала ежедневните грижи за тях. Считат за безспорно доказано, че ответникът е техен родител, както и че родителите им са разделени от началото на месец май 2023г., като до тогава всички живеели в общо домакинство в гр. Д. Заявяват, че към момента, обитават общинско жилище предоставено за ползване от Община Свищов. Излагат, че са редовни ученици в свищовски учебни заведения и А. И. ги издържала, подпомагана единствено от нейните родители. Уточняват, че ответникът, в периода на раздялата, е изпратил общо 900 лева на четири транша, като последните два от тях били подарък за рождените им дни.

Поддържат, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК претендираната издръжка имала безусловен характер. Безспорно доказано било, че след раздялата баща им отказал да участва в тяхната издръжка. Двамата били във възраст не само на активно физическо израстване, но и на психологичеко съзряване, активно общуване с деца на тяхната възраст не само в рамките на учебното заведение, но и извън това. Дрехите и обувките, които им се закупуват били около минималните цени на тези стоки на пазара, телефоните им, които също са въпрос на необходимост, а не предмет на лукса, били на възможно най-ниските цени. Затова не можело да се счита, че имат нужди механично приравнени към минималния размер на издръжката по закон, дължима на нивото на ¼ от минималната работна заплата.

Доказано било от свидетелските показания, че извън случаите, които по пощенски път ответникът е превел пари, същият един единствен път е дал на децата по 20 лева и ги е проклел за това нещо, поради което оспорват изложеното в отговора на исковата молба, че ответникът - длъжник по издръжката, бил обективно възпрепятстван да я заплаща. Относно възражението на ответника за недължимост на издръжката за минало време, намира, че ответната страна нито твърди, нито е представила доказателства да е плащала такава издръжка считано от май месец 2023 година насетне, поради което намира същото за неоснователно и недоказано. Относно представените по делото медицински документи относно здравното състояние на ответника, взимат становище, че същите нямат характера на документи с обвързваща съда доказателствената сила, тъй като липсвал изходящ номер, какъвто би следвало да има, предвид на това, че се заявявало, че издателят е бил медицинско заведение. Не били посочени в този декларативно заявен издател също и име, 2 идентификационен номер по регистър Булстат и прочие, типични за удостоверителните документи реквизити. Като издател на документа бил отразен лекар със специалност от образната диагностика или рентгенолог. Липсвала реквизитната същност на истории на заболяването и дори за диагностицирането на лице, което не можело категорично да се идентифицира като ответника. Излагат, че съгласно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, в частност чл. 12 и сл., българските граждани се именуват с три имена, а елемент от тяхното гражданско състояние е ЕГН, предвид на неговата уникалност. Считат, че двата документа не спомагали на ответника да реализира вменената му доказателствената тежест да проведе главно и пълно доказване на възражения с правоизключващ характер.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща издръжка, както на основание чл. 143, ал. 2 от СК, така и на основание чл. 149 от СК по отношение на тях двамата, със съглА.то на тяхната майка и законен представител в размерите, в които са заявени исковите претенции с датата на падежа на издръжката за бъдеще време, като допусне предварително изпълнение на решението и им присъди сторените от тях разноски, за което представят списък на разноските по чл. 78 от СК в минималния предвиден от закона размер, удостоверени с представения договор за правна помощ.

Ответникът М. Н. М. е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за частична основателност на исковете по чл.143 от СК и за неоснователност на исковете за издръжка за минало време. Оспорва като абсолютно невярно твърдение, че само майката А. И полага грижи за двете им деца.

Твърди, че откакто са разделени изпращал различна сума пари, които да покрият нуждите и да задоволят интересите на децата. Заявява, че още при напускане на дома им, се опитал да и изпрати определена сума пари с паричен запис по ЕКОНТ, но майката на децата ги върнала.

С паричен запис посредством Български поще на 15.02.2024, 19.02.2024г. и на 11.03.2024г. бил изпратил пари в размер на 700 лева., за което прилагал и копие от пощенския запис.

Счита за абсолютно невярно твърдението, че е трудово ангажиран, за което представя по делото копие и от служебна бележка от Бюро по труда - Д. Относно иска по чл. 149 от СК намира, че няма никакви фактически твърдения и доказателства относно нуждите и потребностите на всяко едно от децата. Счита, че ако същите са имали нужда от същата, нямало майка им да връща паричните суми, изпратени с паричен запис чрез куриерска фирма. Заявява, че всеки родител бил длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите дължал издръжка съобразно възможностите му да я плаща или нямало формула, според която при определен доход да се дължало точно определен размер, преценката била свободна за съда, но законоустановените критерии били нуждите на правоимащото лице (детето) и възможностите на задълженото лице (родителя). Счита, че възможност да дава издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след задоволяване на собствената си необходима издръжка. Относно размерът на издръжката, същият го оспорва, тъй като бил безработен и не реализирал доходи, за което ще представял бележка, поради 3 което моли съда да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на минималната за страната, а исковете по чл. 149 от СК, като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител взема становище да присъдени издръжка в минималните размери на децата М. М. Н. и Н. М. Н., а именно ¼ от минималната работна заплата, продиктувано от съображението, че към настоящия момент не реализирал доходи по трудово правоотношение, както и че е заявил пред Дирекция „Социално подпомагане“ - Д, че желае да участва в отглеждането и възпитанието на своите деца. Оспорва факта, че до настоящия момент не е полагал такива грижи. По отношение на иска по чл. 149 от СК, счита го за напълно неоснователен и недоказан нито по основание, нито по размер, тъй като в съдебно заседание не били представени никакви доказателства за дължимия размер на тази издръжка. На следващо място, основанието, на което е посочено и размерът на издръжката за периода 01.05.2023г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва, същата не била изчислена, което представлявала пречка за съда, който трябва да излезе с акт с посочена точна сума претендирана от ищците. На следващо място оспорва и обстоятелството, че са се разделили с А. И. на 01.05.2023 г., тъй като събитието било настъпило след 10.05.2023 г . Позовава се, че по делото не били представени доказателства, в това число касов бон или фактура за закупуване на дрехи и консумативи необходими за отглеждането и възпитанието на децата, които със сигурност били извършени, поради което самата претенция по чл. 149 за издръжка за период за минало време се явявала напълно недоказана. Моли, ако бъде прието, че такава издръжка се дължи, същата да бъде за периода след 10.05.2023 г. и размерът й да бъде съобразен с минималната издръжка за страната.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Съгласно приложените удостоверение за раждане по акт за раждане № 0447/21.03.2008г. на Община Русе и удостоверение за раждане по акт за раждане № 0610/23.04.2009г. на Община Русе, ищците са М. М. Н. и Н. М. Н. са родени от майка А. Ф.

И. и баща – М. Н. М..

Според уверение № 492 от 22.01.2024г. на СПГ „Алеко Константинов“ гр.

Свищов непълнолетният ищец Н. М. Н. за учебната 2023/2024г. е записан в VIII клас, дневна форма на обучение.

Видно от служебна бележка изх. № 244/19.01.2024г. на СУ „Димитър Благоев“ гр. Свищов ищцата М. М. Н. за учебната 2023/2024г. е записана в IХ клас, дневна форма на обучение.

Видно от Заповед №839РД-01-03/14.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов, ищците са настанени в общинско жилище на ул. „*, заедно с майка си А. И и прародителите си майчина линия – С.А., Ф.А., като и техния син И.И..

Видно от удостоверение изх. № 2/22.01.2024г. на „А“ ЕООД, гр. Свищов А. Ф.

И. е получила брутно трудово възнаграждение за периода от 20.06.2023г. до 30.09.2023г. вкл. в общ размер на 3217,12 лева.

4

Установи се от удостоверение изх. № 003/19.01.2024г. на „Р“ ЕООД, гр.

Свищов, че А. Ф. И. е получила брутно трудово възнаграждение за периода от август 2023 до 30.09.2023г. вкл. в общ размер на 438,12 лева.

Видно от представените по дело 3 бр. системни бонове ответникът на дати 15.02.2024 г., 19.02.2024г. и 11.03.2024 г. е изпратил до А. И. чрез „Български пощи“ ЕАД сума в общ размер на 700,00 лева.

Според служебна бележка изх.№ 60-07-01-10293/09.05.2024 г. на Агенция по заетостта, ответникът М. е безработен, не получава парично обезщетение и е регистриран в дирекция „Бюро по труда“ Бяла, Филиал – Д, като търсещо работа лице.