Решение № 600 от 13.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Велико Търново, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря К. Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500616 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на "С. П." ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от управителя К. Й. Д. и лично от К. Й. Д., чрез пълномощник за двамата адв. А.

П.- ВТАК против Решение № 801/15.06.2023 г. по Гр. д. № 2469/2022г. по описа на РС В. Т.. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил двамата жалбоподатели да заплатят на ищеца и ответник по жалбата "Т. Г." АД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. "Ц.

Ц." № ... следните суми: 1152 лв.- главница, представляваща наемна цена за периода 01.03.2022г. - 31.05.2022г. по Договор за наем от 22.07.2020г. на седлови влекач „В. 12-420” с рег. № ......., сумата от 55,46 лв. - обезщетение за забава върху горната главница за периода 11.03.2022г.- 30.09.2022г., 545,45 лв. - главница, представляваща данък по чл. 52 от ЗМДТ за периода от 01.01.2022г. до 31.05.2022г. за същия влекач, 360 лв. - неустойка по чл. 18.4 от Договора за наем, 11,90 лв. - обезщетение за забава върху неустойката за периода 04.06.2022г. – 30.09.2022г., 384 лв.- неустойка по чл. 19.1 от Договора за наем, 12,69 лв. - обезщетение за забава върху тази неустойка за периода 04.06.2022г.- 30.09.2022г., 4608 лв. - неустойка по чл. 19.2 от Договора за периода 01.06.2022г.-30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Първият жалбоподател "С. П." ЕООД е осъден на основание 1 чл. 233, ал. 1 от ЗЗД да предаде на ищеца държането на процесния влекач. С решението са отхвърлени като неоснователни иск по чл. 232, ал. 2, от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в частта относно солидарно заплащане на сумата от 777,29 лв., представляваща данък по чл. 52 от ЗМДТ за периода от 01.06.2022г. до 31.12.2022г. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 58,56 лв. - обезщетение за забава за периода 04.06.2022г.- 30.09.2022г. върху неустойка по чл. 19.2 от Договора за наем.

Въззивниците излагат доводи за наличие на пороци, обуславящи отмяна на обжалваното решение– противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържат, че съдът не се е поизнесъл по възраженията им за естеството на повредата, а именно, че е такава, засегнала съществено наетата вещ и подлежи на отстраняване от ищеца по чл.231, ал.2 от ЗЗД, като същевременно съдът приема вина за повредата да има жалбоподателя, без такива твърдения да е излагал ищецът. Съдът основавал изводите си на невъведени твърдения – за претоварване на влекача и връзка на това с повредата, за преотдаването му под наем. Счита, че по делото не е била предмет на установяване причината за повредата, на което съдът основава всички свои изводи, а прекратяването на договора е поради неплащане на наемни вноски и спорът е по дължимостта на неустойките.

Излагат съображения за наличието на допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, свързано със събирането на доказателства, с които въззивникът обосновава отправеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане на свидетел относно отказа на ищеца да получи вещта, както и писмени доказателства за ползването й от трето лице. Отправя искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, чрез пълномощника й, в който се заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неоснователност на отправените с въззивната жалба доказателствени искания. Претендира разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в сроковете по ГПК от пълномощник на лица, на които принадлежи правото на обжалване, тъй като са страни по делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Отговорът на въззивната жалба е в срок, представен от надлежно упълномощен адвокат. С определението по чл.267, ал.1 от ГПК съдът е прекратил поради недопустимост жалбата в частта, в която са отхвърлени исковете за солидарно заплащане на сумата от 777,29 лв., представляваща данък по чл. 52 от ЗМДТ за периода от 01.06.2022г. до 31.12.2022г. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 58,56 лв. - обезщетение за забава за периода 04.06.2022г.- 30.09.2022г. върху неустойка по чл. 19.2 от Договора за наем, поради липса на правен интерес.

2

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото.

Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционнното производство е образувано по искова молба на „Т. Г.” АД, който твърди, че на 22.07.2020г. е сключил с ответника „С. П.” ЕООД договор за наем, изменен с анекс от 30.12.2021г., съгласно който е предоставил на ответника за срок до 31.12.2022г. ползването на седлови влекач „В. 12-420” с рег. № ......... при договорен месечен наем в размер на 384 лв., платим до 10-то число на месеца, за който се дължи, като в тежест на наемателя били договорени разходите за данъци и такси, свързани с експлоатация на превозното средство. Твърди, че в договора има клаузи за неустойки, както следва: при забава в плащането на наем - обезщетение в размер на ОЛП на БНБ плюс десет пункта, както и възможност за наемодателя едностранно да прекрати договора; при прекратяване на правоотношението поради забава в плащането на наемателя - неустойка по чл.18.4 от договора от 360 лв.; при прекратяване на правоотношението по вина на наемателя да се дължи неустойка по чл. 19.1 от договора от 384 лв., при ползване на вещта от наемателя след прекратяване на договора неустойка по чл. 19.2 от договора от 1152 лв. месечно. По отношение на втората ответница излага, че се е задължил да отговаря солидарно с дружеството-ответник по договора. Твърди, наемателят не е платил наемната цена за месеците март, април и май 2022г. в общ размер 1152лв., поради което 3 ищецът упражнил правото си едностранно да прекрати договора сторил това с писмено уведомление, считано от 01.06.2022г., както и че наемателят не изпълнил задължението си да върне товарния автомобил, поради което възникнали задължения последният да плати и 1322,74 лв. за данъци и такси за 2022г.; 360 лв. за неустойка по чл. 18.4 от договора; 384 лв. за неустойка по чл. 19.1 от договора; 4608 лв. за неустойка по чл. 19.2 от договора; 55,46 лв. лихва за забава в размер на законната лихва върху незаплатената наемна цена за периода от 11.03.2022г. до 30.09.2022г.

Ответниците са оспорили основателността на предявените искове, като навеждат възражения, че на 28.02.2022г. наетият товарен автомобил е претърпял повреда, която направила ползването му по предназначение невъзможно и поради естеството й, подлежала на поправка от страна на наемодателя. Твърдят, че наемодателят, макар и уведомен за повредата, бездействал по отстраняването й и отказал да получи вещта, която и сега била на негово разположение на място, указано му от ответниците. Възразяват по валидността на клаузите за заплащане на неустойки от страна на наемателя, поради тяхната нищожност, произтичаща от противоречието им с добрите нрави.

В хода на първоинстанционното производство от събраните доказателства районният съд е приел за установени някои обстоятелства, които са извън предмета на делото /извън фактическите твърдения на страните/, както и такива, които не почиват на събрания доказателствен материал, което налага въззивният съда сам да установи фактическата обстановка по делото:

Видно от представения писмен договор, на 20.07.2020г. ищецът „Т. Г.” АД е отдал под наем на ответника „С. П.” ЕООД движима вещ - седлови влекач, при първоначален срок на договора от 01.08.2020г. до 31.12.2020г. и наемна цена от 300 лв. без ДДС месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи и след издадена фактура от наемодателя. Наемателят има задължение да ползва вещта по предназначение, да заплаща данъците и таксите, свързани с ползването на влекача, както и разходите за ремонт във връзка с експлоатацията му. При прекратяване на правоотношението отдадената вещ подлежащи на връщане в състоянието, в което е била получена, въведена е забрана за преотдаването й. Неустоечни клаузи са предвидени, както следва: чл. 18.4 от договора дава възможност за 4 едностранното прекратяване на договора от наемодателя при забава за плащане на наемната цена или данъците и таксите във връзка с ползването на вещта, ведно с неустойка от 360 лв. В чл. 19.1 от договора при прекратяване поради виновно неизпълнение от наемателя, е предвидена неустойка в размер на един месечен наем, а в чл. 19.2 - неустойка за времето, през което наемателят владее вещта след прекратяване на правоотношението в размер на трикратния размер на месечния наем. Възражението за нищожност касае последната неустойка. Според договора вторият ответник, явяващ се и управител на дружеството-наемател се задължил да отговаря солидарно за плащането на дължимите суми по договора. Видно от писмените анекси към договора за наем от 17.12.2020г. и 30.12.2021г., срокът на договора е продължаван два пъти, последно до 30.12.2022г., като с втория анекс е предоговорен и размерът на наема на 320 лв. без ДДС.

На 28.02.2022г. при движение на влекача от гр. Р. към гр. В. Т., в района на гр. Б., двигателят блокирал и т.а. бил изтеглен за сметка на наемателя до паркинг в гр. Р., където се намира и в момента. За настъпилата повреда наемателят изпратил писмено уведомление до наемодателя на 28.03.2022г., като предложил няколко варианта за уреждане отношенията между страните: да върне вещта на адреса на наемодателя, да извърши ремонта на влекача за сметка на наемателя, да изкупи влекача на уговорена между страните цена, отговаряща на състоянието й. В отговор на 31.03.2022г. наемодателят не приел никое от предложенията, а отправил контрапредложение – прекратяване на договора по взаимно съгласие от 01.04.2022г., съответно връщане на наетата вещ, както и заплащане на обезщетение от наемателя поради повредата в размер на 5000 лв. Тази контраоферта също не била приета от насрещната страна. Наемодателят продължил да издава фактури за месеците март-май 2022г., налични по делото, по които не се спори, че плащания не са извършени.

След падежа на третата неплатена наемна цена, наемодателят „Т. Г.” АД отправил на 31.05.2022г. писмено изявление до наемателя „С. П.” ЕООД, че прекратява едностранно договора за наем, считано от 01.06.2022г. на основание чл. 18.4. Уведомлението съдържа и покана за заплащане на трите просрочени наема и за връщане на вещта в срок до 03.06.2022г., както и за заплащане на неплатените данъци и такси и неустойки по чл. 18.4 и по чл.