Решение № 86 от 11.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Кърджали, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200823 по описа за 2025 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 852265-F845303/25.09.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „АВТОГРУП“ ООД с ЕИК 108574756, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.„България“ № 61, вх.А, ет.2, ап.8, за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 200 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „АВТОГРУП“ ООД гр.Кърджали намира наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършено процесното административно нарушение. Освен това, съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН, за нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия и организации, отговаряли работниците и служителите, които са ги извършили.

Административнонаказателната отговорност била лична и следвало да се наложи наказание на съответния работник или служител, който го е извършил. Юридическото лицежалбоподател не било допуснало в проверявания обект да се извърши нарушение.

Допуснати били и съществени нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не били конкретизирани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Излага 1 съображения, че отговорността да издава касови бележки и други платежни документи за всяка извършена продажба била на съответния работник в дружеството. В случая не следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като имало извършено нарушение от продавача на дружеството, който носел лична отговорност. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира нарушението за доказано по безспорен начин. Твърди, че неиздаването на фискален бон при осъществяване на продажби в търговската мрежа съставлявало административно нарушение с голяма степен на обществена опасност. По преписката липсвали данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Констатирана била положителна касова разлика в размер на 48.60 лв., дължаща се на неиздаване на фискални касови бележки. В ЗДДС били предвидени две санкции за нарушение на разпоредбата на чл.3 от Наредба Н-18, едната от които за юридическите лица, а втората за физическото лице, което било длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1, като в случая били реализирани и двете. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.08.2025 г. свидетелите М. Х. и И. Р. - инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, извършили оперативна проверка в гр.Кърджали. Обект на проверката бил ****, находящ се в ****, стопанисван от жалбоподателя „АВТОГРУП“ ООД гр.Кърджали. Свидетелите констатирали, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство. При извършена от свидетеля Р., преди легитимацията, контролна покупка на един брой ароматизатор с машинка за закрепване към арматурното табло на автомобил, в комплект с течен пълнител, на стойност 10.00 лв. платени в брой, не била издадена фискална касова бележка от работещото, въведено в експлоатация фискално устройство - Датекс DP-150 с ИН на ФУ DT **** и ИН на ФП ****, с рег. номер на ФУ в НАП **** Не бил издаден и ФКБ от кочан с ръчни касови бележки или друг платежен документ за приетото плащане. След легитимацията на проверяващите служители бил изведен ДФО „Х“ № **** в 11.37 часа, като под същия номер следвало да бъде издаден ФКБ за контролната покупка, която била направена по-рано в 11.26 часа. Горните констатации били описани в Протокол за извършена проверка на обект от 18.08.2025 г. По този повод на 03.09.2025 г. свидетелят М. Х. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, 2 ал.1 от ЗДДС. Актът бил връчен на същата дата на управителя на дружеството – Х.К., която го подписала и получила с възражение. Въз основа на така съставения акт, на 25.09.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на „АВТОГРУП“ ООД гр.Кърджали за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 200 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

На 25.09.2025 г. била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 25.09.2025 г., с която по повод процесното нарушение е наложена и принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект ****, находящ се в ****, стопанисван от жалбоподателя „АВТОГРУП“ ООД гр.Кърджали, и забрана за достъп до него за срок от седем дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите М. Х. и И. Р.; Акт за установяване на административно нарушение от 03.09.2025 г.; Справка Клен за период; Фискален бон-копие; Дневен отчет; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 25.09.2025 г.; Декларация от 18.08.2025 г.; Опис на парични средства в касата към момента на започване на проверката; Обяснение от 18.08.2025 г.; Протокол за извършена проверка в обект от 18.08.2025 г.; Заповед № ЗЦУ-30875 от 23.06.2025 г.; Длъжностна характеристика; Трудов договор от 12.11.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Посочената правна норма - чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Чл.118, ал.1 от ЗДДС също изисква от всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № 3

Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. В деня на проверката - 18.08.2025 г., дружеството не е регистрирало и отчело извършена в неговия търговски обект продажба на гореописаната стока (един брой ароматизатор с машинка за закрепване към арматурното табло на автомобил, в комплект с течен пълнител) на стойност 10.00 лв., като не е издало фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредбата. За същото е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 200 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Текстът на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1 000 до 4 000 лв.

Независимо от горното и събраните доказателства за извършено нарушение, настоящата инстанция намира, че атакуваното постановление подлежи на отмяна. В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на СЕС от 03.07.2025 г. по дело С-733/23, постановено по повод преюдициално запитване от АС-Бургас, отнасящо се до тълкуването на чл.325 ДФЕС, чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, чл.47, параграф 1, чл.48, първа алинея, чл.49, параграф 3 и чл.50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В решението на СЕС е прието, че чл.273 от Директива 2006/112 и чл.49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание. В посоченото решение се припомня, че съгласно чл.49, параграф 3 от Хартата тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Съгласно практиката на Съда според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел – т.48 (препращаща и към решение по дело С-655/21). Освен това, принципът на пропорционалност изисква при определянето на наказанието, както и при определянето на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая – т.49. Според т.50 от решението, за да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на по-лека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление. В решението на СЕС са обсъдени и санкциите по чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, тъй като преюдициалното запитване е било отправено в хода на производство, касаещо именно санкциониране за административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. За 4 конкретното нарушение е взето предвид съотношението между неплатения ДДС поради неиздаване на касови бележки – общо 268.02 лв., и общата наложена санкция в размер на 42 500 лв., като е прието, че същата е особено висока. С оглед на дадените разрешения в Решението на СЕС от 03.07.2025 г. по дело С-733/23, следва да се направи извод, че в настоящата хипотеза санкцията се явява непропорционална на извършеното нарушение, а липсва механизъм за определяне на санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта на установеното нарушение. Съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на извършителя. Заменяне на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска, освен в случаите по чл.15, ал.2, какъвто процесният случай не е. В ал.4 е установена забрана за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия и дейност, освен в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият казус също не е. Това означава, че е недопустимо според националната правна уредба да се определи наказание, респ. имуществена санкция, под предвидения минимален размер. От доказателствата и конкретните обстоятелства по делото се установява, че процесната продажба на стока в обекта на жалбоподателя, която не е регистрирана и отчетена чрез фискално устройство възлиза на стойност 10.00 лв. Съотношението между избегнатия с нарушението ДДС (който ще възлиза на 2.00 лв.) и наложената „имуществена санкция“ от 1 200 лв. е очевидно несъразмерно. Санкцията е в пъти по-висока и надхвърля границите на необходимото, за да се постигне легитимно преследваната от законодателството цел, а тя според чл.12 от ЗАНН е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Според решението на СЕС, строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта. На следващо място, в посоченото решение на СЕС е прието още, че чл.325 ДФЕС, чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него.