Решение № 21845 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21845 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110123935 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Р. Ц. М., В. Ц. М. и М. Д. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 1 197,99 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 125,53 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 68,11 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 12,95 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на Р. Ц. М. – 1/4, а именно: 299,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 31,38 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 17,03 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 1

30.04.2022 г.; 3,24 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане; по отношение на В. Ц. М. – 1/4, а именно:

299,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 31,38 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 17,03 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 3,24 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане; по отношение на М. Д. Г. – 2/4, а именно: 598,99 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 62,77 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 34,05 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 6,47 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане (съгласно уточнителна молба с вх. № 284156/09.09.2024 г. (л. 115 от делото)). Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Ц. М., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. З. Н. - К., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не се явява пасивно легитимирана да отговаря по тях.

Счита, че призоваването е следвало да се извърши чрез майка й Д. Р. Б., явяваща се нейн законен представител. Сочи, че липсват представени доказателства за приемане на наследството на починалия си родител, което съгласно чл. 61, ал. 2 СК следва да е прието изрично по опис, поради което са налице предпоставките за прекратяване на делото по отношение на нея. Не оспорва да е носител на 1/4 идеална част от собствеността върху процесния апартамент № 9, доколкото се явява наследник на Цв. Д. М., починал на 20.04.2015 г., който от своя страна се явява наследник на Д. Ц. М., починал на 06.09.1983 г. и В. М. М., починала на 30.06.2019 г. Поддържа, че до смъртта на баща си тя заедно с майка си и брат си са били адресно регистрирани в ***, а след това на адрес в *** оспорвайки да е ползвала процесния имот, тъй като никога не е живяла в него. Заявява, че от 2016 г. партидата за него се води открита на името на М. Д. Г., която се явява единствен реален ползвател на имота, респ. има качеството на потребител на топлинна енергия по отношение на него, позовавайки се на представеното заявление – декларация с вх. № 614/04.04.2016 г. до „***, с което тя е поискала откриване на партидата на нейно име, декларирайки съгласието на останалите съсобственици. Оспорва действието на договор № 4364/27.09.2002 г., сключен между „*** и етажната собственост, тъй като е подписан от лице, различно от упълномощените с протокол от 09.09.2002 г., т. е. от лице без представителна власт, а освен това е с изтекъл срок, без да са представени доказателства за подновяването му. Предвид изложеното оспорва относимостта на представените от „*** данни, които нямат доказателствена стойност. Счита, че не се доказва изборът на фирмата за извършване на услугата дялово разпределение да е в съответствие с чл. 139б ЗЕ, поради което отчитането на топлинна енергия е ненадлежно извършено. Оспорва количеството топлинна енергия, която се твърди да е доставена, тъй като представените съобщения към фактури и кредитни известия не са годни да установят тези обстоятелства, тъй като са частни свидетелстващи документи и не са годни да установят удостоверените в тях правнорелевантни факти.

Оспорва редовността на счетоводните записвания на ищеца, което счита за допълнително основание да се приеме, че съобщенията към фактури не са годни да докажат доставката и 2 количеството топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представеното извлечение от сметки, отнасящо се за аб. № 145202, тъй като не отговаря на изискванията за документ, а освен това отразените в него суми отразяват само прогнозни данни, но не и реално потребено количество топлинна енергия. Оспорва да е доказано публикуване на фактурите на интернет – страницата на ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Ответниците М. Д. Г. и В. Ц. М. не са подали отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост на недвижим имот № 102, том IV, нот. дело № 710/1976 г., 3 броя удостоверения за наследници съответно на Л. Т.

М., Д. Ц. М. и В. М. М., заявление - декларация за откриване на партида с вх. № 614/04.04.2016 г., удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено от „*** и др., съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответницата М. Д. Г. се легитимира като потребител на топлинна енергия не само с оглед качеството си на 3 собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, на колкото принципно се равнява и посочената от ищеца с исковата молба квота – 2/4, но също така и с оглед данните по делото, че именно тя се явява негов реален ползвател, с оглед подаденото от нейно име заявление - декларация за откриване на партида с вх. № 614/04.04.2016 г., поради което именно тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 23.09.1976 г. (л.

10-11 от делото) се установява, че Л. Т. М. и Д. Ц. М. са признати за собственици на апартамент (жилище) № 9, находящ се в жилищна сграда – бл. 27, вх. А, ет. 4, комплекс „*** заедно с избено помещение № 12, както и 1,162 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена, като с оглед представеното удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено от „*** (л. 20 от делото), същият изцяло съответства на процесния недвижим имот, за който се отнасят и заявените с исковата молба претенции. Доколкото изрично не е предвидено нещо друго, съдът приема, че апартаментът, предмет на придобивната сделка от 23.09.1976 г., е придобит от Л. Т. М. и Д. Ц. М. при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № РНД16-УГ01-2823/16.03.2016 г., издадено от Столична община, р-н „Надежда“ (л. 13 от делото) става ясно, че Л. Т. М. е починала на 08.03.1977 г., оставяйки за свой единствен наследник по закон Д. Ц. М. – син, при което може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство след смъртта на майка си той е придобил и притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота, респ. е станал негов изключителен собственик, доколкото на самостоятелно основание е бил носител на останалата такава, легитимирайки се като такъв въз основа на придобивната сделка от 23.09.1976 г., в която той лично е участвал. По-нататък по делото се установява, че Д. Ц. М. е починал на 06.09.1983 г., за което свидетелства представеното удостоверение за наследници с изх. № УГ01-2494/09.03.2016 г., издадено от Столична община, р-н „Надежда“ (л. 14 от делото), като при липсата на данни относно осъществяването в периода от смъртта на майка му през 1977 г. до настъпване на собствената му смърт през 2016 г. да са се осъществили юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът приема, че процесният апартамент № 9 е бил част от наследствената му маса, а това означава, че на основание наследствено правоприемство като негови собственици се легитимират наследниците му по закон, а именно: В. М. М. – съпруга, М. Д. Г. – дъщеря и Цв. Д.в М. – син, всеки от които е станал носител на по 1/3 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН. Нещо повече, видно от удостоверение за наследници с изх. № 766/07.10.2021 г., издадено от община Радомир (л. 16 от делото), на 30.06.2019 г. е починала и В. М. М., оставяйки за свои наследници по закон М. Д. Г. – дъщеря, В. Ц. М. и Р. Ц. М., последните двама низходящи на починалия преди наследодателката техен баща – Цв. Д.в М. – арг. чл. 10, ал. 1 ЗН, при което притежаваната от нея 1/3 идеална част от съсобствеността също е преминала в патримониума наследниците й по закон, част от които е ответницата М. Д. Г., при което може да се направи извод, че след смъртта на майка си тя е придобила съответната част от притежаваната от нея общо 1/3 идеална част, т. е. 1/6 идеална част, като на самостоятелно основание, в качеството на наследник на баща си Д. Ц. М., тя вече е била носител на 1/3 идеална част от правото на собственост върху имота, което означава, че обемът от притежаваните от нея права се равнява на общо 3/6 идеални части, или 1/2 идеална част, колкото се поддържа и от ищеца. Това е така, доколкото по делото не се твърди преди или по време на исковия период да са се осъществили юридически факти, довели до промяна в притежавания от нея обем от права, поради което съдът приема, че това е било така 4 включително и в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за който се отнасят исковите претенции, още повече, че по делото изобщо не е релевирано оспорване в тази насока. Нещо повече, както се посочи по-горе, ответницата М. Д. Г. е декларирала този факт пред топлофикационното дружество, подавайки до него заявление с вх. № 614/04.04.2016 г. за откриване на партида на нейно име, което на отделно основание легитимира посоченото лице като потребител на топлинна енергия. В тази връзка следва да се отбележи, че според т.

Разпечатката съдържа 23 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f488215-b002-4ec3-baf4-d54df0d275c7