Определение № 332 от 29.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Перник, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500271 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 1 ГПК.

С определение № 962 от 20.03.2024 г., постановено по гр.д. № 179/2023 г., Районен съд Перник е оставил без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на решение № 35 от 15.01.2024 г. по същото дело чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в размер от 1052,40 лв. с ДДС.

Срещу определението е постъпила частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която се иска неговата отмяна и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по жалбата „Файненшъл България“ ЕООД моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Гр.д. № 179/2023 г. на Районен съд Перник е образувано по искова молба на С.С.Л. срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени следните искове:

- установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че договор за поръчителство № *** от *** е недействителен;

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платеното възнаграждение по договора в размер от 1384,24 лв. (съгласно извършеното в хода на процеса изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК), ведно със законната лихва от предявяването му.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществявано от жалбоподателя ЕАД 1

„Д. М.“ по силата на договор за правна защита и съдействие, предоставени безплатно при посочено правно основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, тоест поради материални затруднения на ищеца.

С решението на първия съд и двата иска са уважени. На ЕАД „Д. М.“ обаче не е присъдено претендираното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ. Районният съд е изложил мотиви за злоупотреба с право. Конкретно е посочено в решението и в обжалваното определение, че в сравнително кратък период от време от страна на ищеца срещу същия ответник са предявени множество отделни искови молби, касаещи различни договори за кредит и поръчителство, а някои от исковите молби са с предмет отделни клаузи от един и същ договор.

Изводът на съда, че по тези съображения в конкретния случай е налице злоупотреба с право, е неправилен. Това е така, защото предявените в настоящото исково производство претенции на ищеца по процесния договор за поръчителство на пръв поглед изчерпват възможността за последващи или допълнителни спорове между същите страни по отношение на този договор. В тази връзка следва да се посочи, че макар осъдителният иск да е предявен като частичен, в хода на производството размерът му е увеличен до пълното възнаграждение по договора за поръчителство. Също така, обръщането към съда за едновременното разрешаване на множество спорове между едни и същи страни, дори и със сходен предмет, но по различни договори, не представлява злоупотреба с право. Предвид това, доколкото съгласно съдържанието на договора за правна помощ същата е била предоставена на ищеца безплатно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на процесуалния му представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение чрез ЕАД „Д. М.“. Това възнаграждение следва обаче да бъде само по осъдителния иск, доколкото за ищеца липсва практическа необходимост от предявяване на установителния иск. Установителният иск касае преюдициален въпрос – недействителността на договора, който въпрос по неизбежност би бил разгледан в производството по осъдителния иск.

Установяването със сила на пресъдено нещо на недействителността на договора не би ползвала ищеца и за в бъдеще предвид пълното заплащане на възнаграждението по договора. В този смисъл не е налице практическа необходимост от предявяване на установителен иск освен за получаване на допълнителен хонорар от страна на процесуалния представител. Тоест на жалбоподателя се следва адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, а именно – 526,20 лв. с ДДС предвид регистрацията на ЕАД по ДДС.

По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК е отхвърлена за сумата от 526,20 лв., като вместо това решението се измени чрез допълване и осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя тази сума.

В останалата част – за отхвърлянето на молбата по отношение на разликата над 526,20 лв. до пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение – 1052,40 лв., определението следва да бъде потвърдено.

В заключение следва да се посочи, че настоящият съд споделя част от мотивите на районния съд, макар същите да не са относими към този спор. Предявяването на искове, касаещи различни клаузи от един и същ договор, сочи на категоричен извод за злоупотреба с право и подобно процесуално поведение не може да води до присъждане на неоправдани адвокатски възнаграждения. Отново следва да се отбележи обаче, че процесният случай е различен.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 962 от 20.03.2024 г., постановено по гр.д. № 179/2023 г. на Районен съд Перник, в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат ***, е оставена без уважение за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 526,20 лв. с ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 35 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 179/2023 г. на Районен съд Перник, в частта за разноските, като го ДОПЪЛВА, и ОСЪЖДА на осн. чл.

38, ал. 2 ЗА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат ***, сумата от 526,20 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца С.С.Л., ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част, с която е оставена без уважение молбата за изменение по чл. 248 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 526,20 лв. до пълния претендиран размер от 1052,40 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3