Определение № 1438 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Н. Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900533 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от А. Б. Х., Д. Т. Х. и В. А. Б., чрез адв. Н. Д. от ШАК и адв. Г. Р. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, касационна жалба срещу решение № 194/12.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 492/2025 г. по описа на Апелативен съд-Варна, І състав, в частта, в която, след частична отмяна и потвърждаване на решение № 77/14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 82/2024 г. по описа на Окръжен съд-Шумен, са отхвърлени предявените от А. Б. Х., Д. Т. Х. и В. А. Б. срещу Гаранционен фонд кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва:

1) за А. Б. Х. и за Д. Т. Х. - в частта над присъдената сума от по 100000 лв. (за всеки един от тях) до пълния им предявен размер от по 200000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 12.04.2023 г. до окончателното им заплащане и 2) за В. А. Б. – изцяло за заплащане на сумата от 50000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 12.04.2023 г. до окончателното му заплащане, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпило на 09.04.2023 г. ПТП (смърт на техния син и брат Б.

А. Б.).

Касаторите А. Б. Х. и Д. Т. Х. (родители на починалия) навеждат правни 1 доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, а именно при определяне на обезщетението за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. Считат, че при присъждане на законната лихва върху главните парични притезания апелативният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че тази акцесорна претенция се дължи не от уведомяването за процесното увреждащо събитие от други увредени лица (първото уведомяване), а от уведомяването за настъпване на вредоносните последици от ищците в настоящото съдебно производство (последващото уведомяване). Касаторът В.

А. Б. (брат на починалия) поддържа, че необосновано и в противоречие с материалния закон, както и със задължителните за съдилищата тълкувателния разяснения по ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК въззивният съд е достигнал до неправилния правен извод, че този ищец не притежава активна материалноправна легитимация да получи обезщетение за причинените вследствие на смъртта на неговия брат неимуществени вреди.

Твърди, че между двамата братя е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, поради което съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетение.

Касаторите А. Б. Х. и Д. Т. Х. (родители на починалия) обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставят следните материалноправни въпроси: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения принцип за справедливост? Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?“ (твърди се противоречие както със 2 задължителната практика – тълкувателните разяснения по ППВС № 4/1968 г., така и с казуалната практика - решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о.; решение № 151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 486/2012 г., II т. о.; решение № 205/16.11. 2010 г. на ВКС по т. д. № 218/2010 г., II т. о.; решение № 178 по т. д. № 458/2012 г. на ВКС, І т. о. и решение № 130/09.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІI т. о.); 2. „Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната, включващ развиващите се инфлационни процеси и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната? Следва ли при постановяване на своето решение решаващият състав да преценя справедливия размер на обезвреда по чл. 52 ЗЗД, редуцирайки размера, поради обстоятелството, че ответникът по делото е специално уреденото и учредено юридическо лице Гаранционен фонд, а не търговско дружество-застраховател?“; 3. „Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?“ (твърди се противоречие с решение № 196/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о.; решение № 526/3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о.; решение № 31/25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1203/2013 г., II т. о.; решение № 217/20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 990/2017 г., II т. о. и решение № 15/12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1423/2017 г., II т. о.) и 4. „Има ли значение от кого изхожда уведомяването за настъпилото застрахователно събитие за началния момент на дължимост на лихвата за забава по чл. 492, ал. 2, т. 2 КЗ?“ (не се твърди противоречие нито със задължителна практика, нито с казуална практика на ВКС, респ. че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото).

Касаторът В. А. Б. (брат на починалия) обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следния материалноправен въпрос: „Между братя може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят 3 морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че братът е материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС?“ (твърди се противоречие именно с това тълкувателно решение).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежни страни, чрез пълномощници - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е съобразил, че съгласно правната норма, уредена в чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, Гаранционният фонд е длъжен да заплати на увредените лица обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България и за което няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Приел е за установени в процеса на доказване всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи пораждането на предявеното спорно материално право: 1) липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, управлявано от виновния за настъпилото ПТП водач и 2) извършен от него деликт - настъпили неимуществени вреди, вина у водача на МПС, причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и причинените неимуществени вреди на ищците.

Анализирайки събраните по делото доказателства (свидетелските показания и СППЕ) апелативният съд е обосновал фактическия извод, че 4 починалият Б. Б. е бил лъчезарен, добър, работлив, отзивчив човек и приятел.

Отношенията му с родителите и брат му били отлични - били добро и сплотено семейство, помежду им съществувала много силна връзка, били пример в социалното им обкръжение, перфектно семейство. Братята живеели в една къща, а родителите им обитавали друга къща в същия квартал. Б. посещавал дома на родителите си всекидневно, помагал им във всичко и се грижел за тях и имота им. Заедно се трудели и заедно празнували всички празници. С брат си също били много задружни, между тях имало много силна връзка, винаги „ръка за ръка вървели“. Семейството разчитало на Б., защото той бил много грижовен съпруг, баща, син и брат. Посещавал родителите си ежедневно, грижел се за тях, интересувал се дори и от най-елементарните им нужди, помагал им във всичко, пазарувал, занимавал се с градинската работа на село, никога не им отказвал помощ и винаги се отзовавал. Преди загубата на Б. животът на всички бил весел, те били задружни, помагали си, събирали се на празници и във всичко били заедно. След загубата на Б. родители му били разбити, спрели да излизат, престанали да участват в кварталните мероприятия, затворили се в себе си, в мъката си, вече не се усмихвали.

Продължавали да изпитват болка и тъга. Майка му ежедневно посещавала гроба.

Внезапната смърт на Б. Б. е била стресово събитие с голяма тежест за неговите близки А. Х., Д. Х. и В. Б., което е разгърнало у тримата „остра стресова реакция“. Това кратковременно психично разстройство е било последвано от състояние с по-голяма продължителност от групата „разстройства в адаптацията“, по-конкретно „протрахирана депресивна реакция“. Тримата са посещавали лекар и са провели медикаментозно лечение с препарати от групите на антидепресантите, атарактиците и меките невролептици. Според експертите актуалното състояние към датата на освидетелстването на тримата ищци обаче не носи признаци на психично разстройство. Поведението им е подредено, съзвучно, емоциите са съответни на преминаването през траурната реакция. Споделените от тях емоционални преживявания са отрицателни, но са напълно естествени и очаквани за реакцията на скръб, през която преминават.

При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е изяснил, че майката и бащата са сред най-близките на починалия (по смисъла на ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.), 5 които се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Счел е, че съгласно установената практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД. Пояснил е, че в понятието справедливост винаги се включват конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - при причиняване на смърт това са възрастта на увредения, общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и пр. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.