Решение № 727 от 23.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Стара Загора, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530100628 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

26, ал. 1 и осъдителни искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Ищецът С. К. С. твърди в исковата си молба, че между него, в качеството му на кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитодател, били сключени следните договори потребителски кредит:

1. Договор за потребителски кредит № *** от ***., по силата на който кредитодателят следвало да предостави заемни средства на кредитополучателя в размер на BGN 1100лева.

Съгласно чл. 3, т.7 от договора - годишният лихвен процент на заема бил 40.05 %, а годишният процент на разходите - 49.81%. Уговорени били срок и начин на плащане в 23 седмични вноски, посочени в погасителен план към договора.

2. Договор за потребителски кредит № *** от ***., по силата на който кредитодателят следвало да предостави заемни средства на кредитополучателя в размер на BGN 2000лева.

Съгласно чл. 3, т.7 от договора - годишният лихвен процент на заема бил 40.05%, а годишният процент на разходите -49.85%. Уговорени били срок и начин на плащане в 29 седмични вноски, посочени в погасителен план към договора;

3. Договор за потребителски кредит № *** от ***., по силата на който кредитодателят следвало да предостави заемни средства на кредитополучателя в размер на BGN 1200лева.

Съгласно чл. 3, т.7 от договора - годишният лихвен процент на заема бил 50%, а годишният процент на разходите - 63.79%. Уговорени били срок и начин на плащане в 23 седмични вноски, посочени в погасителен план към договора;

4. Договор за потребителски кредит № *** от ***., по силата на който кредитодателят 1 следвало да предостави заемни средства на кредитополучателя в размер на BGN 1000лева.

Съгласно чл. 3, т.7 от Договора - годишният лихвен процент на заема бил 50%, а годишният процент на разходите-65.59%. Уговорени били срок и начин на плащане в 11 седмични вноски, посочени в погасителен план към договора.

Твърди се, че действително приложеният в кредитните правоотношения годишен процент на разходите бил различен от този, който е посочен във всеки от договорите за кредит. Това било така, защото съгласно процесните договори, се дължала “неустойка” по смисъла на чл.11 от всеки от тях, в случай, че кредитополучателят не предостави уговореното в чл. 5 от тях обезпечение в тридневен срок от сключване на всеки договор или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията, поставени в него.

Кредитодателят, залагайки като клауза на чл.11 в договорите за потребителски кредит, всъщност целял заблуда на потребителя и постигане на свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност, която благоприятствала кредитодателя и увреждала кредитополучателя. С такава клауза в договорите си „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целите договори, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до недействителност на последния. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 5, ал. 2 от четирите процесни договора за потребителски кредит, кредитополучателят следвало да предостави в срок от 3 дни обезпечение, което съгласно ал. 1 на същия чл. 5 от договорите, следвало да бъде банкова гаранция или поръчителство на едно, или две физически лица, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да приеме банковата гаранция, или да сключи договор за поръчителство във връзка с процесните договори за заем, или в противен случай и на основание чл. 11, се дължала неустойка. По Договор за потребителски кредит № *** от ***. било уговорено неустойката да бъде в размер на 626,28лв. По Договор за потребителски кредит № *** от ***. било уговорено последната да бъде в размер на 1419,24лв, по Договор за потребителски кредит № *** от ***. претендираната неустойка от кредитора била в размер на 685,79лв, а по Договор за потребителски кредит № *** от ***. 295,34лв. Неустойките се дължали пропорционално към всяка вноска по всеки от кредитите, отразени били в погасителните планове и представлявали неразделна част от договорите.

Поставените в чл. 5 условия, които задължително С. трябвало да изпълни, за да не дължи неустойка били следните: 1/ да предостави като поръчител по кредита едно или две физически лица. Ако осигуреният поръчител е един, осигурителният му доход следвало да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а 2 ако поръчителите са двама, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следвало да е в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната.

Да не са поръчители по други договори за кредит с кредитора, да не са кредитополучатели, по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити от банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят може да представи като обезпечение банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размера на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва. Счита се, че уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ е разход по кредитите, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочените от потребителските договори размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения. Посочването в договорите на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че и четирите договора за кредит са нищожни на основание чл.

22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Цитира съдебна практика в посочения смисъл. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл.

68г от ЗЗП, която давала легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласял, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат, или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в чл. 5 от всеки от процесните договори било уговорено съответният заем да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на конкретни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на критериите, визирани в чл. 5 от договорите, същият дължи на кредитора „неустойка“, съгласно договорите за кредит. Неустойките се начислявали пропорционално към всяка вноска по кредитите. Тоест се кумулира в месечната вноска и „неустойката“, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредитите и създавало предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Следвало да се посочи, че „неизпълнението“ на задължението от страна на 3 кредитополучателя да представи банкова гаранция или да посочи поръчител, отговарящ на конкретни условия вдига лихвеният процент на кредитите на месец неколкократно, тъй като тези „неустойки“ представлявали прикрит разход по кредитите. Това се потвърждавало и от факта, че „неустойките“ били уговорени и в погасителните планове по всеки от договорите.

Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорите били недействителни, като съгласно чл. 23 ЗПК се счита, че се дължи само чистите стойности на кредитите, без лихва или други разходи по кредитите. За пълна изчерпателност, следвало да посочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Целта била, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Посочените годишни проценти на разходите в процесните договори за кредит не отговаряли на действително приложените такива по тях, тъй като уговорените „неустойки“ представлявали възнаграждения /разход/, които не били калкулирани в ГПР като разходи по кредитите, въпреки че несъмнено били такива. Поради обстоятелството, че освен лихвен процент имало и други дължими комисионни /такси/ по кредитите, нараствала и стойността на годишния процент на разходите. Счита също, че уговорените договорни лихви противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договорите, страните уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40.05% по Договор за потребителски кредит № *** от ***. и Договор за потребителски кредит № *** от ***., а по Договор за потребителски кредит № *** от ***. и Договор за потребителски кредит № *** от ***., възнаградителните лихви били в размер на 50%.

Съгласно чл.10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябвало да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определяли максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговорените лихвени проценти на възнаградителните лихви следвало да компенсират заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не водят до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явявала уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай 4 задълженията по договорите за кредит били необезпечени, а и четирите уговорени лихви надхвърляли значително трикратния размер на законната лихва за претендираните периоди, с което клаузите, уговарящи размера й – били нищожни. Моли се да се вземе предвид съотношението между уговорения размер на възнаградителна лихва наред с останалите условия и характеристики на договорите. Счита уговорените неустойки в чл. 11 от всеки от договорите за нищожни. С така уговорените неустойки се целяло единствено да се постигне неоснователно обогатяване, били и неравноправни по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите.