Протокол № 1294 от 28.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1716/2025
- Вид
- Протокол № 1294
- Подписан
- 28.11.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Светла Василева Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Наказателен кодекс
- чл.304б · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.270, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.69 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1294 гр. Варна, 28.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател: Светла В. Даскалова
Съдебни
Албена Кр. Димова заседатели: М.на В. Николова при участието на секретаря Елвира М. Ботева и прокурора А. Хюсм. К. и Г. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно дело от общ характер № 20253100201716 по описа за 2025 годИ..
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Б. Р. К., редовно призован, явява се лично, като се води от РД „Охрана“ – Варна с адв. И. Л. и адв. Н. В. , редовно упълномощен от досъдебното производство.
ПРОКУРОР И.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Не са налице процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. К.: Да се гледа делото.
Искания за отвод не постъпиха.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото по реда на чл.270, ал.1 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. Л.: Поддържам молбата. На първо място представям 20 стр. преписка от НОХД № 7482/2025 г., по която е подадена молба, аналогична на 1 подадената по настоящото дело, когато то беше образувано от СГС, във връзка с данни за незаконно разпореждане от страна на прокуратурата за вземане на ограничителни мерки, които не се предвиждат в закона по отношение на нашия подзащитен, тъй като СГС е казал, че ще се произнесе по молбата на гн К., ако делото се върне, но то не се е върнало. Другият състав, пред който е подадена напълно аналогична молба, е изискал цялата преписка от затвора, която касае г-н К. и разпореждания на прокурора Г. И., каквито не се съдържат в затвора. Тя е известна на прокуратурата, защото е от затвора и съдържа прокурорски постановления, които ги няма в делото.
Представям и 24 стр. медицинска документация, ведно с копие от удостоверение за раждане на С. Б. К., която установява освен наличието на бебето, за по-малкото дете има данни по делото, така и връзката между нашия подзащитен и К. И., с която са в фактическо съжителство. Документация съдържа медицинска информация, която не може да бъде коментирана в детайли публично. От нея се установяват факти значими към ангажиментите на нашия подзащитен за в бъдеще.
ПРОКУРОР К.: По отношение на медицинските документи няма пречка всички да бъдат приети. По отношение на Разпореждането по НОХД № 7482/2025 г. по описа на СГС, считам, че същото е неотносимо към настоящото дело, доколкото се отнася за друг подсъдим и друг обвинителен акт.
ПРОКУРОР И.: Поддържам заявеното от колегата.
АДВ. Л.: Представената преписка от затвора касае точно Б. К.. Тя е изискана по друго дело, тъй като по документите се вижда, че с Постановление на прокурора Г. И. от 30.09. е забранено Б. К. да бъде събиран с Н. Б.. Обвинителният акт по делото е внесен на 13.11., а Б. К. е преместен в затвора на 14.11. Видно от документите на 15.11 дежурният надзирател разговаря с прокуратура Г. И. и го уведомява, с въпрос дали разпореждането да не се събират двамата, важи и за затвора, като е получил указания от Г. И., които са написани в докладна, че Г. И. разпорежда двете лица дори да не се засичат. Това е и така изпълнявано. Понеже липсва такова законово основание, да се забраняват контакти между хора, които не са подсъдими по едно дело администрацията на затвора и във връзка с молба от защитата, е поискала отново, изрично изявление от прокуратурата на 17.11 да дадат конкретни указания, ако поддържат тези ограничения, като на 20.11 са получили отговор от Г. И., че те не могат да вземат отношение в съдебната фаза. Съдебната фаза обаче е била налице и на 15.11, защото както казах делото е внесено на 13.11, когато прокурорът Г. И. е забранил г-н К. да бъде срещан с други лица. Така че те не касаят друг човек, просто са изискани по друго дело.
2
ПРОКУРОР К.: Нямам искания по доказателствата.
ПРОКУРОР И.: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените писмени материали следва да бъдат приложени по делото, като същите ще бъдат ценени при произнасянето на съда след като се запознае с тях.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото – Разпореждане № 3809/19.11.2025 г., ведно с 2 бр. писма с рег. № 12662/21.11.2025 г. на Затвора – София, докладна записка с вх. № 27806/17.11.2025 г. до Началника на Затвора – София, Постановление за привеждане на задържано лице по ДП №220/2024 г. от 12.11.2025 г., писмо от СГП до ГДИН, ОСИН – София с № пр. пр. № 22243/2024 г. от 30.09.2025 г., писмо от Затвора – София до СГП с рег.
№ 12462, протокол № 94 на Затвора – София, писмо от СГП до ГДИН с № 22243/2024 г. от 19.11.2025 г. писмо по ел. поща с вх. № 28287/20.11.2025 г., докладна записка от инсп. ДГН Затвора – София с рег. № 28377/20.11.2025 г., писмо от СГС до Директора на Затвора – София с изх. № 63266/20.11.2025 г.;
Решение на обща клинична онкологична комисия по хематология № ******; удостоверение за раждане на С. К.а, ведно с рентген на дясното око; 15 броя медицински документи от „******“ ООД по отношение на К. И.а, ведно с 8 снимки на око.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от юридическа и фактическа страна и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. В.: Като начало искам да обърна внимание на обстоятелството, че възможността да се възползваме от законовото право, а явно и от привилегията производството касаещо мярката за неотклонение „Задържане под стража“, най-после да се разгледа пред компетентния съд, а именно Варненски окръжен съд. Отне повече от близо 5 месеца, през които един гражданин на Република България, един гражданин на Европейския съюз беше и продължава да бъде лишен неоснователно от едно от основните си конституционни права, а същевременно третият по големИ. град в страната бе оставен без законно избрания си кмет.
Именно преди 4 месеца и половИ. на 08.07.2025 г. Б. К., чието основно престъпление установено до момента е че, е, неподаващ се на влияние кмет и 3 неудобен, започна своето незаконно пребиваване в условията на ареста, а към момента в условията на затвора. Това пребиваване, както разбрахме е постановено от некомпетентен съд, повдига редица и много въпроси, като имали спрямо него, към настоящия момент наложена мярка за неотклонение по правилата на НПК. Има или няма? Въпроси, които касаят формално определената такава мярка за неотклонение и най-важно и основно въпроси касаещи продължаването и към момента задържане под стража. От този ден започна една неравностойна битка, между Б. К., чрез нас, неговата защита, от една страна и прокуратурата и съда от друга. Като залогът на тази битка беше само и единствено дали г-н К. да пребивава в условията на арестите до приключване на ДП, или да му бъде определена мярка съответстваща на целите визирани в чл.57 от НПК.
Във всяко едно заседание прокуратура и съд, в пълен синхрон, мотивираха продължаващото искане за задържане на г-н К., с аргументите, че същият предвид длъжността си на кмет може да повлияе на разследването.
Както и че по това разследване предстоят множество процесуални действия, събиране на доказателства и други, което е най-малкото необосновано, доколкото самото ДП е почнато месеци преди неочакваното задържане на г-н К. и бидейки кмет през този период същият очевидно не е попречил на така нареченото разследване. Тоест, мантрата, която беше поддържана и бранена с всички сили от прокуратурата, че Б. К. е действащ кмет и това му качество било помогнало да извърши евентуално някакво хипотетично престъпление или някакво каквото и да е неправомерно въздействие, не само не са установява от намиращите се в ДП материали, но напротив то се опровергава и то дори от действията на самата прокуратура, или по скоро от нейното бездействие, която до настоящия момент не се възползва от предоставената и възможност в НПК, визирана в чл.69 от НПК да отстрани същият от длъжност.
Тоест, задържането на г-н К. беше извършено заради самото задържане, а не да обезпечи разследването на ДП.
В последното поред съдебно заседание по реда на чл.65 от НПК, проведено на 21.10.2025 г. се случи нещо неочаквано за прокуратура, но очаквано за нас, защитата. Съдия А. А. от Софийски апелативен съд се възпротиви срещу продължаващото задържане на г-н К. и изрази особеното си мнение, в което съвсем ясно, на разбираме език, с пълна конкретика, установи, че, след като се е запознал с всички събрани материали, е установил злоупотреба от страна на прокуратурата, както и че най-адекватната мярка за неотклонение към него момент се явява „Подписка“. Това неговото особено мнение бе в пълен унисон с тълкуването на приложимите законови разпоредби. Но след това изразено особено мнение, касаещо процесната мярка, изведнъж наблюдаващите прокурори решиха, че са събрани всички възможни доказателства и експресно бе изготвен и внесен обвинителен акт в съда, съответно процесуалното качество на нашия подзащитен се промени от обвиняем в подсъдим. Всичко това, на фона на аргументите, че е наложително г-н К. да продължава да бъде задържан и то до максимално предвидения в 4 закона срок от 8 месеца, тъй като предстояло събирането на още и още доказателства, предстоели разпитите на много и още свидетели.
Към настоящия момент в това производството са настъпили следните нови и съществени обстоятелства, налагащи и дори изискващи изменението на мярката за неотклонение, в по-лека такава.
На първо място ДП е приключило. Делото е в съдебна фаза, дори имаме насрочено разпоредително заседание. Тоест, прокуратурата каквото е могла и каквото е счела за необходимо като доказателства го е събрала и обезпечила и всякакви доводи, че г-н К. би възпрепятствал попълването на доказателствен материал са отпаднали от само себе си. Всички основания, които дори и да се приеме, че са били налични в един предходен момент, към настоящия момент са отпаднали. Едно твърдение, едни доводи в днешното съдебно заседание от страна на обвинението, че дори и в съдебна фаза съществува опасност същият по някакъв начин да повлияе на каквото и да било, би било крайно цинично или поне аз не вярвам такива аргументи да бъдат изнесени от страна на самото обвинение. Всички разпитани свидетели по това производството са изключително и крайно враждебно настроени срещу г-н К.. Има и такива, които публично призовават в социалните мрежи, едва ли не за неговото линчуване. Събрани са всички относими според Държавното обвинение доказателства. Няма да коментирам реалната опасност г-н К. да се укрие, доколкото нито в едни момент подобна опасност не е била реална, а между впрочем такава опасност не е твърдяна от самото обвинение. Една обществена, публична личност, семеен, с постоянен адрес, чисто съдебно минало и т.н.
Много и съществено обстоятелство се явява и прецизирането на обвиненията по отношение на г-н К., който от обвиняем за деяние, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, бе обвинен за деяния, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до 6 години, дори без долна граница. Дори за едно от обвиненията е предвидено и алтернативно наказание „Глоба“. Същите са на границата от 5 години, която прави разделението между леки и тежки престъпления по смисъла на НК.
Общоизвестно е, че практиката на съда за такъв вид деяния е да се налагат наказания при условията на чл.66 от НК, тоест, условно осъждане. Към настоящия момент нашият подзащитен търпи близо 5 месечна присада „Лишаване от свобода“ и то без да е осъден, макар и тя да е облечена под формата на предварително задържане.
Търпяната към момента мярка за неотклонение следва да се измени, тъй като вече липсват законовите предпоставки за нейното поддържане. Твърдим, че адекватната мярка за неотклонение, ако изобщо прецените, че следва да има такава, се явява „Подписка“. Втората по тежест мярка „Домашен арест“ също би била прекомерна и не би отговорила на целите на закона, както и на конкретния казус.
Представихме медицинска документация касаеща здравословното 5 състояние на К. И., това е жената, с която той живее на съпружески начала, майка на децата. Умишлено няма да навлизаме в конкретика каква е диагнозата. Същата съвсем наскоро е диагностицирана и с цел да не спекулираме излишно по този въпрос, документацията е пред Вас и Вие ще се запознаете с нея. Ще спомена само, че видът и характера на заболяването, е такова, че то предполага в най-кракът срок да бъде предприето лечение в Германия, и то не поради някакви желания по нейна страна, а поради простата причИ., че такова лечение не се провежда на територията на България.
Разпечатката съдържа 46 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f467e5e-7a5c-49a3-b518-20d7cedd904c