Определение № 180 от 21.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300502915 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. Т. А. против Определение №260093/06.08.2025г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIII гр.състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №260154/24.10.2023г., постановено по гр.д.№3323/2007г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIII гр.състав, в частта за разноските, която молба е инкорпорирана във въззивна жалба, депозирана от А. Т. А. с вх.№266063/21.11.2023г. по регистъра на Районен съд- Пловдив, респ. с вх.

№16891/15.05.2024г. по регистъра на Окръжен съд- Пловдив.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят твърди, че претенцията по сметки на Я. Т. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване не била заявена от пълномощника – адв. Х. М., като процесуалният представител не бил участвал и в производството по разглеждането на претенцията пред първоинстанционния съд, респ. не бил заявявал дали поддържа тази претенция. С представения от адв. М. пред Районния съд списък с разноски бил приложен и Договор за правна помощ, в който било записано, че била заплатена сума от 2000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№3323/2007г. по описа на Районен съд- Пловдив, но не било записано, че се заплаща хонорар по претенцията по сметки. Неправилно съдът преценил, че жалбоподателят дължи разноски. Вън от това, размерът на същите бил прекомерен, били присъдени разноски по всички назначени експертизи, вместо само по тези, касаещи претенцията по сметки. Неправилно било прието, че претенцията на Т. била уважена изцяло. Искането е за отмЯ. обжалваното определение, вместо което да се отхвърли изцяло искането на насрещната страна за присъждане на разноски, дължащи се по претенцията по сметки, евентуално да се присъдят такива, но само за допуснатата експертиза, касаеща обезщетението за лишаване от ползване.

В срок е постъпил и отговор от Я. Д. Т., чрез проц.представител адв. Х. М., с 1 който се взема становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалваното определение, Районен съд- Пловдив е констатирал, че с постановеното по делото съдебно решение А. А. бил осъден да заплати на съделителя Я. Т. парична сума в размер от 7809.40 лв., представляваща обезщетение за лишаване на последната от ползването на ½ ид.ч. от делбения недвижим имот за периода от 17.09.2008г. до 17.09.2013г. Прието е от решаващата инстанция, че в делбеното производство режимът за отговорността за разноските е специален и приложение намира нормата на чл. 355 ГПК. В производството по съединените искове във фазата по извършването на делбата обаче, този режим не се прилагал, а отговорността за разноски се уреждала от общите правила на чл. 78 ГПК, тоест разноските се понасяли от загубилата страна. В конкретния случай претенцията на Я.

Т. против А. А. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот била уважена изцяло, като с оглед чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по този иск следвало да се присъдят в полза на Т.. Волята на съда била ясна, доколкото било посочено, че по иска за делба разноските оставали, както били сторени, като в тази част изменение не се искало. Искането за изменение касаело единствено осъдителния диспозитив за сумата от 2329.21 лв. Ирелевантно било обстоятелството, че искането не било заявено от страната, а от процесуалния представител, както и кога последният стартирал участието си в процеса.

Настоящата инстанция, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Действително практиката по приложението на чл. 355 ГПК приема, че предвид характера на производството по съдебна делба (особено исково) и на регламентиращите го процесуални норми (специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес), то отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на 78 ГПК. Това е така, тъй като причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове (например по сметки, какъвто е настоящия случай), тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Това правило се отнася за производството пред първата инстанция, а когато се развие производство по въззивно или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството /в този смисъл Определение № 46 от 23.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4824/2016 г., II г. о., ГК/.

Тези постановки са възприети и в Определение №103 от 06.07.2020г. на ВКС по ч.гр.д.№1464/2020 г., I г.о.,ГК, където е прието, че в делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг, като поради тази причина законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатско възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили. Когато обаче в делбеното производство са предявени други искове например по сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК 2 предвижда присъждане на разноски по общите правила на 78 ГПК. Тези правила намират приложение и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения.

В настоящия случай производството пред първата инстанция е завършило с постановяването на Решение №260154/24.10.2023г., с което спорният недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, е изнесен на публична продан на основание чл. 348, ал.1 ГПК. Със същото решение жалбоподателят А. А. е осъден да заплати на Я. Т. и сумата от 7809.40 лв., представляваща обезщетение за лишаването на последната от ползването на ½ ид.ч. от жилището на конкретен период. Видно от приложените материали по гр.д.

№3323/2007г., спорен в производството по делбата, в нейната втора фаза, е бил въпросът за способа на извършването , като решаващата инстанция е решила, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан, тоест делото е било решено в полза на ищцата. Процесуалните усилия на ответника са били насочени към това да установи поделяемостта на имота, като съдът е приел, че по делото не били представени доказателства за разделяне на допуснатия до делба имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което е прието, че имотът е неподеляем, поради това следва да бъде изнесен на публична продан. По тази причина, като се имат предвид и постановките, възприети от върховната инстанция в посочените по-горе определения, които настоящият състав възприема, следва да бъде прието, че в настоящия случай приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, т.е. ответникът следва да понесе сторените разноски, включително претендираните такива за адвокатско възнаграждение, доколкото изходът от спора не е благоприятен за него, което води до извод за неоснователност на релевираните в жалбата възражения, че не дължи такива.

С решението си съдът е осъдил ответника А. да заплати на Я. Т. сумата от 2329.21 лв., представляваща сторени от ищцата разноски. Настоящият състав съобрази, че претенцията по сметки е уважена до сумата от 7809.40 лв., при заявен размер от 10 725 лв. След извършено изчисление съобразно уважената част от иска, съдът намира така определения от първата инстанция размер на дължими разноски за правилен.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че не дължи заплащането на адвокатско възнаграждение, тъй като претенцията за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване не била заявена от настоящия пълномощник на ищцата – адв. Х. М.. В тази връзка ще се отбележи, че е напълно ирелевантно кой процесуален представител е заявил претенцията, тъй като самата страна по делото – А.а е сторила съответните разноски в конкретния размер /заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита/, като с оглед изхода на спора ищцата е тази, която претендира възстановяване на така платената сума. Тази сума се дължи не на процесуалния представител за осъществено от него конкретно процесуално поведение, а на конкретната страна по делото, която е понесла съответния разход.

Поради изложените аргументи обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260093/06.08.2025г., по описа на Районен съдПловдив, XIII гр.състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4