Решение № 1295 от 26.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1295/26.6.2019г. гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав, в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав: председател съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1996 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба от О. П. Д. в качеството му на управител на Д.С.Т. ЕООД против Наказателно постановление № 03-009856/23.05.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Д.С.Т.

ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата си въззивникът моли да бъде преразгледан размера на наложената имуществена санкция, съдът да приложи чл.28 от ЗАНН, а в условията на евентуалност да намали размера на санкцията.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата стана, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, процесуалният представител юрисконсулт Б. Н. моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

02.05.2018 г. служителите на Дирекция Инспекция по труда-Варна – Д.Н.Д. и Л.Б. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на Д.С.Т. ЕООД в строителен обект /хотел/, намиращ се в к.к.Свети Свети

Константин и Елена, УПИ II-140, кв.23. Установили, че на обекта работи лицето С.С.А. с ЕГН **********.

Изготвен е Констативен протокол от 02.05.2018 г. в 11:15 часа, съставен при проверка на строителен обект, намиращ се в к.к.Свети Свети Константин и Елена УПИ II- 140, кв.23 на фирма Д.С.Т. ЕООД, посочен е като работник С.С.А. ЕГН ********** на длъжност общ работник, дата на наемане – от 1 седмица, работно време 08:00 – 17:00 часа, работна седмица неделя, трудово възнаграждение 40 лева на ден, посочено е, че има трудов договор и има подпис на лицето.

В попълнената на 02.05.2018 г. в 11:30 часа собственоръчно декларация С.А. декларира, че работи към Д.С.Т. ЕООД на строителен обект в курортен комплекс Свети Константин и Елена, с работно време от 08:00 до 03:00 часа, че има сключен трудов договор, с почивен ден неделя и дневна почивка от 1 час, че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, има договорено трудово възнаграждение 40 лева на ден и декларацията е подписана от Ахмед.

В хода на проверката бил представен индивидуален трудов договор № 4 от 01.05.2018 г. между работодателя Д.С.Т. ЕООД и работника С.С.А. за длъжността общ работник с място множество места, работно време 8 часа, с начална дата на встъпване в длъжност 01.05.2018 г., с договорено месечно трудово възнаграждение 510 лева, платен годишен отпуск. В договора е посочено, че е връчен на работника екземпляр от него, длъжностна характеристика и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ на дата 02.05.2018 г.

От представеното от въззиваемата страна заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда е видно, че уведомлението за сключения трудов договор между Д.С.Т. ЕООД и С.С.А. е получено в ТД на НАП Варна на 02.05.2018 г. в 21:47 часа /след часа на извършената проверка/.

На 10.05.2018 г. срещу въззивното дружество бил съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-009856, в който е посочено, че Д.С.Т. ЕООД като работодател е нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, тъй като на 02.05.2018 г. е допуснало до работа С.С.А. на длъжността общ работник преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП Варна.

Актът бил надлежно предявен и връчен лично на управителя на дружеството О. П. Д., който при връчването направил следните възражения: „Не съм съгласен с акт и обвиненията.

01.05.2018 г. е почивен ден официален празник, не възможно да се издаде удостоверение от НАП“.

В срока по чл.44 от ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу АУАН.

Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал Наказателно постановление № 03-009856 от 23.05.2018 г., като е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от:

1.

Известие за доставяне от 11.07.2018 г.

2.

Заповед № 0280 от

04.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.

3.

Констативен протокол от 02.05.2018 г. 11:15 часа.

4.

Трудов договор №

4 от 01.05.2018 г.

5.

Справка от информационната система на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с входящ № 22388183190284 от 02.05.2018 г.

6.

Декларация от С.С.А. от 02.05.2018 г.

7.

Призовка №

783/02.05.2018 г.

8.

Идентификационна карта от 10.05.2018 г.

9.

Протокол за извършена проверка на Д.С.Т. ЕООД № ПР 1815037 от

10.05.2018 г.

10. Договор за подизпълнител от 26.03.2018 г. между Сити Билдинг Добрич и Д.С.Т. ЕООД за хотел, намиращ се в УПИ II – 140, кв.23 к.к.Свети Свети Константин и Елена.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по административно-наказателната преписка писмени доказателствени средства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

При проверка на приложените към преписката АУАН и наказателно постановление съдът констатира, че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът счита от правна страна следното:

С наказателното постановление на въззивното дружество е наложена санкция на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда за това, че на 02.05.2018 г. е допуснало до работа С.С.А. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП Варна.

От обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.

В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1 т.1 от

Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Д.С.Т. ЕООД представлява работодател по смисъла на Кодекса на труда, поради което правилно е посочено като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.

В хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към момента на проверката на място въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо С.С.А., който към този момент е осъществявал трудови функции като общ работник на обект на въззивника. В тази насока са приложените писмени доказателства.

От цитираните по-горе доказателства по категоричен начин се установява, че на 02.05.2018 г. С.С.А. е бил на работа на обект на въззивника и е изпълнявала трудовите си функции като общ работник. По време на проверката той е декларирала пред проверяващите, че работи за въззивника, че има договорено възнаграждение и че има подписан трудов договор.

На следващо място съдът прие за безспорно установено и това, че към момента на проверката С.С.А. не е бил получил копие от уведомление за регистрацията на трудовия договор, заверено в ТД на НАП Варна, като в тази насока е и справката за подадени уведомления.

Видно от последната трудовия договор на С.С.А. е бил регистриран в ТД на НАП Варна в 21:47:22 часа на 02.05.2018 г. - след извършената проверка в обекта.

Разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ предвижда връчването на двата документа (трудов договор и уведомление от НАП), невръчването на който и да е от тях влече съставомерност, в случая с АУАН на въззивника е било повдигнато обвинение за невръчване на уведомлението от ТД на НАП, което обвинение по безспорен начин бе доказано в съдебното производство.