Решение № 254 от 09.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Ловеч, 07.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500642 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Петрол“АД, ЕИК: 831496285, чрез пълномощника адв.А. К. от САК, против решение № 260002/17.07.2024 г. по гр.д. № 1533/2020 г. на РС – Ловеч, с което „Петрол“ АД, ЕИК : 831496285, е осъдено да заплати на „ЕврокапиталБългария“ ЕАД, ЕИК: 130487974, в открито производство по несъстоятелност по т.д.№ 354/2018 год. по описа на ОС-гр.Бургас, представлявано от Изпълнителния директор Д.П.Д. и адв.Н. Г. – постоянен синдик на дружеството, сумата в размер на 10 560.00 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползване на наемния имот, поради неизпълнение на задължението за връщане на наетата вещ, считано от датата на преустановяване на наемния договор - 25.07.2019 год. до 22.05.2020 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска в съда – 29.05.2020 год. до окончателното заплащане на сумата, а на РС-гр.Ловеч сумата в размер на 422.40 лв. ДТ на основание чл.1 от ТДТССГПК.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззивникът твърди, че по делото не е установено предаването на процесния 1 имот от наемодателя на наемателя и установяването на фактическа власт от него за периода от 25.07.2019 год. до 23.05.2020 год., поради което няма основание за плащане на обезщетение за ползване след прекратяване на договора за наем. Изтъква, че районният съд не е съобразил представените от него доказателства, че още през 2000 г. „БПИ“АД е установило владение върху имота с намерение да го придобие по давностно владение, поради което оспорва направените от ЛРС изводи.

В заключение моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и постанови друго, с което отхвърли предявения от „Еврокапитал-България“ЕАД иск като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Еврокапитал - България“ ЕАД, ЕИК: 130487974, представлявано от назначения за постоянен синдик адв.Н. Г.. В него изразява становище, че обжалваното решение на ЛРС е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и анализ на всички събрани доказателства.

Оспорва наведените във въззивната жалба твърдения, че „БПИ“АД е владяло процесния имот, като се позовава на поставеното решение по гр.д. № 1651/2020 г. по описа на СГС, потвърдено от САС.

Молят съда да постанови решение, с което остави въззивната жалба без уважение и потвърди обжалваното решение на ЛРС.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Р.К., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи, като отмени решението на ЛРС. Подробни съображения излага в представените писмени бележки.

Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на ЛРС е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните доказателства по гр.д. № 1533/2020 год. на РС-Ловеч при така очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр.д. № 1533/2020 г. по описа на РС Ловеч е образувано по предявена искова молба от „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК: 130487974, в открито производство по несъстоятелност по т.д.№ 2

354/2018 год. по описа на ОС-гр.Бургас против „Петрол“ АД, ЕИК : 831496285 с цена на иска 10 560.00 лв.

В нея твърди, че по силата на договор за наем на недвижим имот, сключен на 19.06.2005 г. и сключени към него 5 бр. анекси, е отдал за временно и възмездно ползване на ответника недвижим имот, представляващ:

ПАРКИНГ в УПИ VIII, находящ се в гр. С, ***, целият с площ от 1500 кв.м.

Посочва, че на 25.07.2019 г. договорът за наем е изтекъл, поради което, считано от 26.07.2019 г. между страните вече не е налице валидно наемно правоотношение, като последната уговорената между страните наемна цена е 800.00 лв. без ДДС. Изтъква, че „Петрол" АД не е заплащало задължението си за наем и не освобождавал имота, поради което по съдебен ред е отстранено от имота и на 16.06.2021 г. ищецът е въведен във владение на процесния имот.

Счита, че за периода - 25.07.2019 г. до 22.05.2020 г. ответникът неправомерно е упражнявал фактическа власт върху имота, поради което дължи обезщетение, независимо дали е ползвал имота лично или чрез другиго (напр. пренаемател), общо в размер на сумата от 10 560.00 лева, определена съгласно размера на последния уговорен наем, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумата.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от „Петрол"АД, ЕИК 831496285, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че в процесния период не е държал за себе си или за другиго процесния недвижимия имот и въпреки подписания договор, „Еврокапитал- България" ЕАД никога не му е предавало държането върху същия. Изтъква, че трето лице - „БПИ" АД владее имота и същото е предявило иск за собственост срещу ищеца, по повод на който е образувано гр.д. № 1651/2020 г. по описа на СГС.

От представените по гр.д. 1533/2020 г. по описа на РС – Ловеч писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба от 19.05.2005 г., обективиран в н.а. № 119, т.I, рег. № 6071, дело № 115/2005 г. на Нотариус М.Е., рег. № 140 на НК, ищецът е закупил от „Евробанк“АД за сумата от 200 000.00 лв. следния недвижим имот: УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр. С., район Лозенец, м. „***" ,*** по плана на гр.

С., целият с площ от 1500 кв.м., при граници: ***

На 19.06.2005 г. в гр.С., между „Еврокапитал България" ЕАД като наемодател и „Петрол" АД в качеството на наемател, е сключен договор за наем на описания в н.а. № 119, т.I, рег. № 6071, дело № 115/2005 г. недвижим имот за срок от 1 година при месечен наем в размер на 200.00 лв. Съгласно чл.3/1/ наемодателят се е задължил да предаде наетия имот, като за предаването се подписва двустранен приемателно-предавателен протокол.

С Анекси от 03.01.2007 г., 05.01.2009 г. и 05.01.2010 г. между страните по делото е постигната договореност относно промяната на отделни клаузи от договора, касаещи неговия срок и дължимата наемна цена.

В чл.2 от последния Анекс от 25.07.2014 г. към Договора за наем от 19.06.2005 г., страните са постигнали съгласие, че месечната наемна цена, 3 дължима от наемателя на наемодателя е в размер на 800.00 лв. без ДДС, като същата е дължима от 20-то до 30-то число на текущия месец. Съгласно чл.5 срокът на договора за наем е 5 години, считано от подписване на анекса и за периода на действието му се прилага разпоредбата на чл.3. Страните са уговорили, че в случай на предсрочно прекратяване на договора за наем от страна на наемодателя преди изтичане на срока по чл.5, независимо от основанието за прекратяването му, наемодателят дължи на наемателя неустойка в размер на 50 000 лв.

По делото е приложен приемо-предавателен протокол от 01.07.2005 г., от който се установява, че „Еврокапитал България" ЕАД чрез пълномощника си Д.И. е предало на „Петрол“АД чрез О.С. описаните в него материални активи.

По повод писмо на „Еврокапитал България" ЕАД с вх. № 01-28‐ 2/27.03.2015 г, до „Петрол"АД за доброволно предаване на процесния имот, поради прекратяване на договора за наем, ответното дружество е изразило становище, че поканата противоречи на сключения между тях договор за наем на задължението да им осигури необезпокоявано ползване на имота, съгласно предназначението му като паркинг, за още пет години. В същото е направено и изявление за прихващане на насрещни вземания с настъпила изискуемост.

Представена е покана вх. № 012627/22.10.2019 г. на ЧСИ И.Л. до „Петрол“АД относно изплащане на дължими наемни вноски по Договор за наем от 19.06.2005 г. С нея синдикът на ищцовото дружество кани ответника да заплати задълженията си по сключения договор за наем на недвижим имот от 19.06.2005 г. в размер на 38 400.00 лв. в 7-дневен срок от получаването й по особената сметка на синдика в „Алианц Банк България“АД. Видно от приложената разписка, същата е връчена на представител на ответника чрез ЧСИ И.Л., с рег № 903 на КЧСИ на 05.11.2019 г.

В отговор на получената покана, „Петрол“АД с писмо изх. № 47-002263/26.11.2019 г. е уведомило „Еврокапитал България" ЕАД/н/, че не дължи плащане на претендираните суми, тъй като ищецът не е собственик на процесния недвижим имот и е уредило отношенията си във връзка с ползването на имота с неговия легитимен собственик „БПИ“АД, което го е придобило по давност.

С влязло в сила решение № 18/ 13.08.2021 година по т.д. № 5/2021 г. по описа на ОС – Ловеч, „Петрол“ АД е осъдено да заплати на „ЕврокапиталБългария" ЕАД на основание чл.232, ал.2„ пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, сумата от 36 472.00 лв., представляваща неплатени от ответника наемни вноски за периода м.юни 2016 г. до 25.07.2019 г. по договор за наем от 19.06.2005 г. и 5 бр. анекси към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 3130.51 лв., представляващ обезщетение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за претърпените от ищеца вреди за времето на забавата в размер на законната лихва.

4

По повод спор за предаване на имота с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, е образувано гр.д. № 2206/2019 г. по описа на РС - Ловеч. С решение № 269/29.07.2020 г., РС – Ловеч е осъдил „Петрол“АД да предаде на „Еврокапитал България" ЕАД/н/ процесния недвижими имот, находящ се в гр.С., представляващ УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр. С., район Лозенец, м. „***", *** по плана на гр. С., целият с площ от 1500 кв.м., при граници: *** Същото е обжалвано и с решение от 03.12.2020 г., постановено в.гр.д. № 547/2020 г., ОС - Ловеч е потвърдил решение № 269/29.07.2020 г. по гр.д. № 2206/2019 г. на РС – Ловеч.

На основание решение № 269/29.07.2020 г. по гр.д. № 2206/2019 г. по описа на ЛРС в полза на „Еврокапитал България" ЕАД е издаден изпълнителен лист от 11.01.2021г., въз основа на който е образувано изп.дело № 24/2020 г. по описа на ЧСИ Мария Цачева с рег. № 840 на КЧСИ. По същото са предприети изпълнителни действия и видно от приложения протокол за предаване на недвижими имот от 16.06.2021 г., на което са присъствали представители на взискателя „Еврокапитал България" ЕАД /н/ и длъжника „Петрол“АД, процесният имот е предаден във владение на взискателя „Еврокапитал България" ЕАД чрез синдика Н. Г..

По повод постъпила искова молба от „БПИ“АД против „Еврокапитал България" ЕАД /н/ с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗС, в която е направено искане да се признае за установено по отношение на ответника, че „БПИ“АД на основание придобивна давност е придобило правото на собственост върху УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр. С., **** по плана на гр. С., целият с площ от 1500 кв.м., при граници: ***, е образуваното гр.д. № 1651/2020 г. по описа на СГС.

С решение № 264924/ 21.07.2021 год., постановено по гр.д. № 1651/ 2020 год., СГС е отвърлил иска за собственост, предявен от „БПИ" АД против „Еврокапитал-България" ЕАД. Същото е потвърдено с решение № 1591/21.12.2022 г. по в.гр.д. № 268/ 2022 год. на АС – С., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 4097/ 14.12.2023г. по гр.д. № 2243/ 2023 г. на I ГО на ВКС.