Присъда № 26 от 15.06.2022, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 26/15.06.2022 г. по НОХД № 480/2022 г. по описа на БОС.

Съдебното производство по делото е образувано по внесен в съда обвинителен акт на БОП против Х. А. М., ЕГН **********, с обвинение за това, че на 16.09.2021 г. за времето от 21:00 ч. до 21:30 ч. в гр. Б, ж.к. ****, бл. ***, ***етаж, при условията на опасен рецидив извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – ****** Р. С. С. с ЕГН **********, като я принудил да пипа половия му член с ръка и я опипвал по цялото тяло, като деянието е извършено чрез заплашване – насочил към нея нож и й казал, че ако иска да живее трябва да прави това, което той и казва, както и че ще дойде в дома и и ща изнасили майка й.

На основание чл. 76 от НПК съдът конституира Р. С. С. с ЕГН **********, чрез нейните родители С. Т. С. и Е. Д. Д. в качеството й на частен обвинител по делото.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано по категоричен начин, като случаят е оказал сериозни последици върху психиката на пострадалата. Тя е изпаднала в остра стресова реакция, а в последствие и в кратковременна дезадаптация. Според прокурора единственото смекчаващо обстоятелство е изразеното от подсъдимия съжаление. Прокурорът и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание към средния размер – дванадесет години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим.

Процесуалните представители на частния обвинител се присъединяват към становището на прокурора, че фактическата обстановка е установена по безспорен начин, но не са съгласни с предлаганото от прокурора наказание лишаване от свобода към средния размер. Пледира се за налагане на наказания към максималния размер предвиден в закона.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия М. сочи, че подсъдимият страда от психично заболяване – психично разстройство в следствие на продължителна употреба на психоактивни вещества, която употреба на практика замъглява вземането на правилни решения от негова страна.

Изтъква, че подсъдимият е семеен и следва да полага грижи за съпругата си, както и че той е изразил съжаление за стореното от него. В тази връзка пледира за наказание в законовия минимум от пет години лишаване от свобода, което след законовата редукция да бъде определено в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият Х.М. признава вината си и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за стореното от него, като в последната си дума моли за по-малка присъда, за да има свои деца.

Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от 1 събраните в досъдебното производство доказателства и допусна предварително изслушване, одобри изразеното съгласие на подсъдимия и служебният му защитник да не се изслушват свидетелите и вещите лица и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва изцяло доказателствата събрани на досъдебното производство и самопризнанието на подсъдимия.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебно заседание, намира и приема за установено следното:

Подсъдимият Х. А. М. е роден на ****** г. в гр. Б., ***, ***гражданин, *** образование, ***, ***, *** ЕГН **********.

На 16.09.2021 г. към 21:00 ч. ****** Р.С. на ***години разхождала кучето си на паркинга пред бл. ***в ж.к. *****, където живеела. В един момент до нея се приближил подс. М., когото тя не познавала. Той се представил като полицай и й показал значка в кожен калъф, който бързо затворил и поставил в чантичката си, която носил на рамо. Подсъдимият обяснил на С., че е получено оплакване от жена за силен шум на паркинга пред блока. М. попитал пострадалата къде живее и виждала ли е някой да продава наркотици около блока, след което поискал да я претърси.

Пострадалата му казала, че живее бл. *** и двамата се отправили към тунела под блока. Пострадалата вървяла първа, а М. след нея. На входа на тунела на блока М. бръкнал с дясната си ръка в десния джоб на анорака на С. и когато извадил ръката си пострадалата видяла М. да държи в ръката си чифт обеци от жълт метал, представляващи различни по големина топчета, закачени на малко бяло картонче. Подсъдимият заявил на С., че тя ги е откраднала и поискал да говори с майка й. Двамата продължили да вървят към входа на блока и когато стигнали пред него С. отключила входната врата и двамата влезли във входа. Седнали на стълбите и подсъдимият М. поискал от С. да му пусне клипове с порнографско съдържание. С. не могла да намери и тогава подсъдимият взел телефонът й и опитал да направи същото, но неуспял. След това М. дръпнал пострадалата до нулевия етаж на блока, където нямало апартаменти и пространството било неосветено. В този момент по стълбите слизала свидетелката Ц. Н.. Подсъдимият бутнал С. към стената, за да не се вижда. След като свидетелката Н. излязла от входа на блока, подсъдимият извадил от чантата си сгъваем нож с кафява дръжка и го държал с дясната си ръка, която била отпусната до тялото му. След това заплашил пострадалата, че ако иска да живее, трябва да прави това което той и каже. Пострадалата се изплашила и след като М. и наредил да му даде бельото си, тя съблякла първо долнището на анцуга си, а после и бикините си, черни на цвят и му ги дала.

Той ги поставил в чантата си, след което свалил панталона си и наредил на С. да пипа с ръка половия му член, и тя се подчинила, като междувременно той насочил ножа към врата на пострадалата и й казал, че ако не пипа с ръката си половия му член ще отиде в дома й и ще изнасили майка и. Докато С. опипвала с ръка половия член на М., той я опипвал по цялото тяло. След това М. наредил на С. да се обади на нейна приятелка и й предложил пари, за да я доведе в дома му. Пострадалата се опитала да се обади по телефона, но не успяла, разплакала се и казала, че иска да отиде при майка си. Подсъдимият извадил от чантата си метална кутия с кока-кола и казал на С. да си измие 2 ръцете, като започнал да полива от течността, но изтървал кутията на земята.

Течността се разляла. М. взел празната кутия от кока-кола и я поставил в чантата си. Наредил на пострадалата да си тръгне две минути след него и излязъл.

На 17.09.2021 г. бил извършен оглед на местопроизшествието, като е изготвен и фотоалбум към протокола.

На същата дата е извършено и разпознаване на лице, като е изготвен и фотоалбум към него, на което разпознаване пострадалата С. е разпознала подсъдимия М., като извършител на деянието.

По отношение на Х.М. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от Окръжен съд Бургас.

С протокол за доброволно предаване пострадалата С. е предала мобилният си телефон Самсунг, ползван от нея по време на деянието, по който е открит ДНК материал както от нея, така също и от подс. М.. Със същия протокол за доброволно предаване С. е предала и чифт обеци от жълт метал.

На 16.09.2021 г. е извършено претърсване в дома на подс. Х.М., при което действие е открит и иззет сгъваем нож с кафява дръжка с острие с дължина 20 см. /одобрено с определение № 904/19.09.2021 г. на РС – Бургас/.

Според заключението на комплексната психиатрична експертиза пострадалата Р.С. не страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, причинено от психична болест или умствено недоразвитие, което не би и позволило да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си при условията на ****** и възраст. Тя може правилно да възприема фактите от обективната действителност и да дава достоверни показания по тях. Пострадалата е споделила с вещите лица, че понякога вечер сънува подсъдимия и има кошмари, разплакала се, докато разказвала за случилото се.

Според заключението на комплексната психиатрична психологична експертиза подсъдимият Х.М. по време на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи действията си. Според експертите при подс. М. е налице симулиране на психични симптоми, налични в минало време.

Описаната по-горе фактическа обстановка е изложена в обвинителния акт, а съдът въз основа на комплексната преценка на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени, и присъединени по реда на чл. 283 от НПК в хода на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Р.С., С.С. и Ц.Н., протоколите за извършени процесуалноследствени действия – КСПРЕ на пострадалата и подсъдимия, акт за раждане на пострадалата, справка за съдимост на подсъдимия – намира, че те еднопосочно и безпротиворечиво я подкрепят.

Факта на извършените блудствени действия от подсъдимия по отношение на пострадалата Р.С. с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление се установява при съвкупната преценка на данните 3 от свидетелските показания, КСППЕ на детето, относно това, че може да възприема и възпроизвежда факти от значение за делото, от КСППЕ на подсъдимия – установената от експертизата способност на инкриминираната дата правилно да възприема обективната действителност и събития, и да взема правилни решения – всичко това потвърдено и от самопризнанията на подсъдимия в съдебното производство.

Съдът кредитира заключенията на КСППЕ на детето и подсъдимия, както и ДНК експертизите, като извършени от вещи лица с необходимите специални знания и опит, изготвени добросъвестно и обективно, съобразно обектите на изследване.

Въз основа на изложеното, Съдът намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че подсъдимият Х. А. М. е извършил престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като на 16.09.2021 г. за времето от 21:00 ч до 21:30 ч. в гр. Б., ж.к. ********, бл. ***, ***етаж, при условията на опасен рецидив извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – ****** Р. С. С. ЕГН **********, като я принудил да пипа половия му член с ръка и я опипвал по цялото тяло, като деянието е извършено чрез заплашване – насочил към нея нож и й казал, че ако иска да живее трябва да прави това, което той и казва, както й, че ще дойде в дома и и ще изнасили майка и.

От обективна страна това се установява от коментираните по-горе доказателства.

От субективна страна от същите доказателства се установява, че това деяние е осъществено с пряк умисъл. От КСППЕ се установява, че подсъдимият е могъл правилно да възприема обективната действителност и събития, и е могъл да взема правилни решения. В състояние е бил да разбира и ръководи постъпките си. Тезата на защита за действие на подсъдимия при замъглено вземане на решение е несъстоятелна, тъй като от същата експертиза е видно, че заболяването вече е отминало и, че подсъдимият има склонност да симулира минали психични явления. Подготовката за извършване на престъплението /носи в себе си сгъваем нож и кутийката с кока-кола/ с която е накарал пострадалата да си измие ръцете, говорят за добре обмислени и предварително подготвени действия по извършването и прикриването на следите от престъплението.

Деянието е осъществено от подсъдимия М. в условията на опасен рецидив, при хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като на 01.03.2019 г. е изтърпял наказание ЛОС за срок от четири години и осем месеца за тежко умишлено престъпление – чл. 150, ал. 1 от НК, по НОХД № 1170/2014 г. по описа на ОС – Бургас.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. М., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление, а като отегчаващи данните за съдебното му минало, извън тези които са елемент от състава на квалификацията на деянието, крехката възраст на пострадалата С. едва ** годишна, която споделила на вещите лица, че вечер сънува 4 подсъдимия и има кошмари. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че при извършване на престъплението подсъдимият се е представил като полицай и по този начин руши доверието на пострадалата **** в органите на полицията от които би следвало да търси защита и сигурност.

Преценявайки тези обстоятелства, съдът наложи на подс. М. наказание лишаване от свобода в размер малко под максимално определения за конкретния престъпен състав, а именно ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Предвид характера на производството при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът редуцира така определеното наказание при предпоставките на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, и определи същото в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.