Решение № 194 от 18.03.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.ева като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101574 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Е. А. С., ЕГН **********, А. Л. С., ЕГН ********** и С. Л. С., ЕГН **********, всички ищци със съдебен адрес: гр. ***** чрез пълномощника адв. М. Г. срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: ****, представлявана от кмета ****.

Предявени са при условията на обективно и активно субективно съединяване искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение, установено през 1984г. от техния наследодател ******, починал на *****. и продължено след смъртта му, и понастоящем от ищците при следните квоти (4/6 ид.ч. за ищцата Е. А. С. и по 1/6 ид.ч. за ищците А. Л. С. и С. Л. С.) на недвижим имот с идентификатор проектен № ***, който имот е реална част от имот с идентификатор № ***, индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове за неоснователни.

Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно владение на процесния недвижим имот. Твърдят, че този недвижим имот е бил завладян и ползван приживе от наследодателя на ищците ******, бивш жител на гр. Благоевград, починал на *****., като същият бил син на ****, починал на **** Излагат, че **** през 1951г. чрез съдебна делба бил придобил процесния имот, който сега бил реална част от имот с идентификатор № ***. Поддържат, че са установили фактическа власт върху имота през 1984г., като след смъртта на наследодателя им ****** на *****. са продължили неговото владението. Сочат, че имотът не бил внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или други сродни организации. Навеждат, че в имота били изградили жилищна сграда и стопански постройки, като продължавали да стопанисвали и владеели имота – отглеждали овошки и грозде, лози /асми/, зеленчукова градина. В тази връзка заявяват, че през 2024г. решили да предприемат действия, за да се били снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се били снабдили със скица на имота и подали молба-декларация до ответната община, с която да им бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил 1 общинска собственост. Навеждат, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 4899 от 08.04.2015г. Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижимия имот при следните квоти: 4/6 ид.ч. за Е. С. и по 1/6 ид.ч. за ищците А. С. и С. С..

Ответникът оспорва предявения иск с подробни доводи, че: ищците не са били установили владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот.

Предявените установителни искове са допустими.

Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение, установено от 1984г. и упражнявано от наследодателя им ******, починал на *****., както и че след смъртта на наследодателя им са продължили упражняването на фактическата власт върху процесния имот. В тази връзка трябва да установят, че праводателите им, съответно ищците след тяхната смърт са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците. В тази връзка следва да докаже твърденията си, че е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на сочените от него придобивни основания, а именно или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5, и т. 7 ЗОС.

От приетото по делото удостоверение за наследници на ******, с изх. № ****., издадено от Община Благоевград, се установява, че ищците са наследниците на ******, починал на *****. Това е така, защото ищцата Е. С. е негова съпруга, а ищците **** са негови деца.

От своя страна наследодателят на ищците ****** е наследник на лицето ****, починал на **** Това е видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници на ****, с изх. № 17/08.05.2025г., издадено от Община Благоевград. Това е така, защото ****** е син на ****.

Видно е от това удостоверение, че другите наследници на **** са и неговите дъщери *****.

Следователно **** е дядо по бащина линия на ищците ****

От приетия по делото протокол за съдебна делба от 12.12.1951г. е видно, че на **** е бил предоставен в дял имот, находящ се в с. ***, с площ от 3 декара. Процесният недвижим имот с идентификатор проектен № *** е част от този имот, който е бил даден в дял на ****.

Впоследствие с договор за доброволна делба от 23.08.2021г. наследниците на **** си разделили имотите на наследодателя им, като процесният недвижим имот бил даден в дял на ******.

За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. Д. Х., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 19.02.2026г. се установява, че процесният имот с проектен идентификатор 2

*** попада в землището на с. ***, на границата със землището на с. ***. Става ясно, че имотът е извън границите на регулационния план и извън границите на строителните граници на с. ***. Имотът е с голяма денивелация, между 3 и 5 метра.

Изградени са него подпорни стени, сгради и навеси. Установява се, че процесният недвижим имот, описан като реално обособена част с площ от 1939 кв.м., показана с маркирани с оранжеви граници, на скицата от оглед на място, която е и комбинирана скица /Приложение № 1 към експертното заключение/, с цялата си площ попада в границите на Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по КККР на с. ***. ПИ с идентификатор;.

*** /предходен № 000863 и № 000153/ попада в територия за възстановяване на земеделски земи в стари реални граници, съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. Вещото лице поясни, че статутът на процесния имот винаги е бил земеделска земя. Вещото лице е категорично, че няма данни процесният имот да е бил част от масивите на ТКЗС, ДЗС, АПК. Става ясно, че няма данни процесният имот да е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК, а също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и на други частни лица.

Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило комбинирана скица, снимков материал и извадки от МЗХ от цифрова ортофотокарта (ЦОФК) от 2006 г., 2011 г., 2013 г., 2017 г., 2021 г. и 2024г. /съответно Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че процесният имот е с площ от 1939 кв.м. и представлява застроено дворно място. В имота са констатирани следните постройки: 1. едноетажна жилищна сграда в състояние, годно за обитаване; 2. външна тоалетна; 3. масивна стопанска сграда в състояние, годно за използване; 4. масивна стопанска сграда (склад) в състояние, годно за използване и две развалини - бивши масивни стопански сгради. Изградени в процесната реална част постройки са доста стари, поне 30 годишни. Вещото лице е категорично, че процесният имот е сравнително поддържан, като има зеленчукова градина и 9 (девет) броя овощни дръвчета. Голяма част от останалия имот е окосена. Установена е вътрешна ограда около зеленчукова градина, находяща се пред масивната жилищна сграда - точки с №№ 1-2-3-4-56-7, онагледено на Приложение № 1 към експертизата. Тази вътрешна ограда е от телена мрежа с бетонови колове, като същата си личи, че стара. След изършеното геодезическо заснемане и на база изготвения цифров модел е установено от експерта, че изградените на място сгради и подпорни стени, овощните дървета и зеленчуковата градина попадат изцяло в проектия контур на ПИ ***. Според вещото лице процесният имот е дворно място, с голяма денивелация и неясно различими граници.

С цел да докажат, че праводателят им ****** и след неговата смърт и самите ищци, са придобили спорната реална част от имота в резултат на давностно владение ищците са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите *******, от които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищците за придобиване на имота по давност.

От разпита на първия от доведените от ищците свидетели – **** става ясно, че била племенница на съпруга на ищцата Е. С., който се казвал ****. Процесният имот се намирал в село ***, местността се казвала „Чекуро“. Ходих често на този имот с ищците кака й А. С. и батко й С. С.. Имотът бил ограден с ограда. В него имало цветя, имало лозница. От едната страна оградата представлявала зид с камъни, от едно време. А от другата страна, около градинката, била дървена или желязна оградата. По-ниска била тази ограда. Била с мрежа, тъй като тя била от едно време. От едната страна оградата била правена от дядо й и била с камъни, а от другата страна мрежата била преправяна – мрежа, която била закрепена на бетонови колци. Вуйчо й *** имал този имот от дядо й С. С.. Имала спомен от баща й, че дядо й С. бил живял в село *** в къщата в тази местност „Чекуро“. В този имот имало стара сграда. Сградата представлявала стара жилищна къща, която едно време била правена с камъни. И отделно имало пристройка, в която били се гледали животни. Пристройката била 3 до къщата. Представлявала обор, който бил до къщата, и там дядо й бил гледал животни. От баща й знаела, че дядо й С. бил построил къщата и пристройката, която вече се била разрушила. Пристройката била самостоятелна, не била залепена за къщата. Представлявала обор, не била до къщата, а била отделно от нея. Баща й бил е разказвал, че този имот бил дарен на вуйчо й ***, тъй като той и неговата съпруга се били грижили за дядо С.. Тази свидетелка поддържа, че от времето, от както познавала имота и имала възприятия за имота, не било имало период от време, през който *** и неговото семейство да са били изоставяли имота и да не се били грижили за него. В старата къща постоянно са били живели дядо й и баба й. След тяхната смърт в този имот постоянно си живеели вуйчо й *** и вуйна й Е..

Имотът бил голям около два или три декара. В този имот имало дръвчета – череши и праскови. Не били много на брой. Били около десет на брой и се намирали в горната част на имота. Предполага, че тези дръвчета били садени от дядо й С.. Имотът бил частично ограден, от долу, където била външната тоалетна било дере и отдолу нямало ограда. В дъното на имота било дере, всички други страни на имота били оградени. В горната част имотът бил ограден с бетон. Имотът бил с денивелация, като на нива бил. Като долната част била дерето. Вуйна й Е. и вуйчо й *** били гледали градинка в този имот. Садили си домати, чушки. Имаше едно пространство от имота, което не било заета с нищо. Не всичко било засадено. Към момента, вуйна й Е., нейната дъщеря – А., заедно с нейния мъж, както и батко й С. ходили на имота. Вуйна й Е. била тази, която оставала по-дълго време на този имот, оставала да спяла.