Определение № 2319 от 18.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2319 гр. София, 18.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002902782 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М.П.П., действащ като ЕТ „Форестгруп- Мариян Петров, с. Балабанско, чрез адв. Р.И. срещу решение №3145 от 27.05.2024г., постановено по в.гр.д. №10444/2021г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №20071843 от 19.03.2021г., постановено по гр.д. №2372/2019г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.439 ГПК, предявени от касатора за установяване спрямо „Юробанк България“ АД /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, че не дължи сумата 18 251.87 лева- главница по договор за кредит №1640/2007г. и сумата 1 434.31 лева- законна лихва върху главницата към 18.01.2018г., предмет на изпълнителен лист от 16.08.2010г. по гр.д.

№902/2010г. по описа на РС-Троян, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1078/2014г., присъединено към изпълнително дело №1079/2014г. по описа на ЧСИ Велислав Павлов, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявените искове.

Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всичките му доводи и възражения. Счита, че изводът на решаващия състав, че процесните вземания не са погасени по давност е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено, че част от действията на ЧСИ 1 са процесуално и материално незаконосъобразни и не са довели до прекъсване на давността и перемпцията. Поддържа, че всички изпълнителни действия, предприети след прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, са недопустими и незаконосъобразни и нямат за последица прекъсване на давностния срок. В случая последното валидно изпълнително действие по събиране на вземанията е било на 05.12.2011г., изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона поради непредприемане на валидни изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, като вземанията- предмет на принудителното изпълнение са се погасили по давност.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя правни въпроси, за които счита, че са значими за изхода на спора: първите три процесуалноправи въпроса, обобщени се свеждат до въпроса - за задълженията на въззивния съд в мотивите да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, да се произнесе по доводите и възраженията на страните; четвъртият въпрос е относно началния момент на давностния срок за вземане, предмет на образувано и прекратено по право /перемирано/ изпълнително дело преди 26.06.2015г., когато е обявено ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС; петият и шестият материалноправни въпроси се свеждат до въпроса – дали изпълнително действие след настъпила перемпция прекъсва погасителната давност и дали при настъпване на перемпция изпълнителните действия се обезсилват с обратна сила, респ. дали се счита, че не са произвели действие по прекъсване на давността; седмият и осмият правни въпроси са свързани с възможността за присъединяване на едно изпълнително дело към друго, както и какъв е ефектът за давността по присъединеното делоизпълнителните действия по приемащото дело ползват ли присъединеното дело и самото присъединяване представлява ли действие по прекъсване на давността; деветият и десетият въпрос са относно ефектът за давността и перемпцията на изпълнителни действия, извършени служебно от съдебния изпълнител, без молба от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи и без възлагане по смисъла на чл.18 ЗЧСИ. По отношение на първите осем въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС.

По отношение на осми, девети и десети въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- същите са от значение за правилното приложение на закона и за развитието на правото. Касаторът намира, че въззивното решение е очевидно неправилно поради явна необоснованост и очевидно нарушение на материалния закон.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното решение, а ако бъде допуснато- следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени отрицателните установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, въззивният съд намира, че не е изтекъл 5-годишният погасителен давностен срок по отношение на процесните вземания. Решаващият съдебен състав приема, че между страните са налице две правоотношение по договори за банков кредит /по договор за предоставяне на потребителски кредит №1098/28.03.2007г. банката е предоставила на ищеца- кредитополучател сумата 20 000 лева, а по договор за целеви кредит №1640/12.12.2007г. сумата 25 000 лева/, като по ч.гр.д. №833/2010г. по описа на PC-Троян е издадена е заповед за незабавно изпълнение №551 от 22.07.2010г. и изпълнителен лист за паричните вземания, произтичащи от първия договор /за сумата от 19 962.03 лева, представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2010г. до изплащане на вземането; лихва в размер на 1 280.23 лева, считано от 04.11.2009г. до 15.07.2010г.; наказателна лихва в размер на 42.70 лева, както и направените съдебно - деловодни разноски в размер на 425.70 лева и 200 лева юриск. възнаграждение/, а по ч.гр.д. №902/2010г. по описа на РС-Троян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.08.2017г. за дължими суми по втория договор /21 251.87 лв.- главница; 913.33 лева- просрочена лихва за периода 15.03.2010г.-15.07.2010г.; 345.40 лева - наказателна лихва за периода 15.07.2010г.-09.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.08.2010г. до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство- 450.21 лева разноски по делото за държавна такса и 900.21 лева за юриск. възнаграждение/. Съдът приема за установено, че на 14.10.2011г. на основание издадените два изпълнителни листа по искане на банката са образувани при ДСИ с район на действие PС-Троян две изпълнителни делаизп.дело №621/2011г. /въз основа на изпълнителния лист от 22.07.2010г. по ч.гр.д. №833/2010г./ и изпълнително дело №620/2011г. /въз основа на изпълнителния лист от 16.08.2010г. по ч.гр.д. №902/2010г./. Като приема, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 12.08.2010г. е влязла в сила на 08.11.2011г. в хода на изп.д. №620/2011г., въззивният съд счита, че за посочените в нея вземания се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД. Излага доводи, че както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така не може да оспорва и вземането, 3 установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК. Позовавайки се на цитираната съдебна практика на ВКС, съдът стига до извод, че от влизане в сила на заповедта започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен за всички вземания.

Решаващият състав намира, че вземанията - предмет на изпълнителния лист по ч.гр.д. №902/2010г. на PC-Троян, въз основа на който е образувано изп.дело №620/2011г. /грешно посочено като №621/2010г./, не са погасени по давност, тъй като такава не е текла за периода от 14.10.2011г. /когато е образувано делото/ до 26.06.2015г. /когато вече е било прехвърлено при друг съдебен изпълнител под първоначален №1078/2014г., впоследствие присъединено към изп.д. №1079/2014г./. Съдът излага мотиви, че съгласно ППВС

№3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното дело прекъсва погасителната давност, а докато трае производството давност не тече.

Сочи, че с т.10 от ТР №2/ 26.06.2015г., постановено по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Позовава се на ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС и приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г.

Акцентира, че това разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. С оглед изложеното, въззивният състав приема, че по отношение на процесните вземания погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г., като до датата на подаване на исковата молба /вх. №499/18.01.2018г. по входящия регистър на Окръжен съдЛовеч/ не е изтекла.

Съдът излага и допълнителни мотиви, като сочи, че за периода от образуване на изпълнителното дело до датата на подаване на исковата молба са извършвани множество изпълнителни действия по смисъла на чл.116, б.„в“ ГПК, прекъсващи давността /на 11.11.2011г.- молба на взискателя за предприемане на действия по налагане на възбрана върху имот; на 05.12.2011г.- вписване на възбрана върху недвижимия имот; на 13.06.2013г.молба на взискателя за насрочване и извършване на опис и оценка на възбранения имот; на 30.10.2014г.- налагането на запори върху вземания на длъжника по банкови сметки; на 11.07.2016г.- молба на взискателя за налагане на запор на дружествени дялове; на 29.06.2017г.- налагане на запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в посоченото дружество; на 19.07.2016г. - налагането на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки на длъжника, на 11.10.2017г.- молба на взискателя за налагане на запор 4 върху вземания на длъжника по конкретно посочени банкови сметки/. Съдът приема, че с постановление на ЧСИ от 16.02.2018г. производството по изпълнителното дело е спряно и погасителната давност е спряла да тече.

Решаващият състав намира за неоснователни възраженията на ищеца, изложени във въззивната жалба, че давността не се прекъсва с искането за налагане на изпълнителен способ, а с прилагането му, както и че след като делото е перемирано, всички изпълнителни действия се обезсилват по право и не следва да бъдат зачитани.

Излага доводи, че прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция е без правно значение за давността.

Като споделя разрешенията, дадени с решение №37/24.02.2021г. по гр.д.

№1747/2020г. на ВКС, IV г.о., приложими спрямо института на давността, въззивният съд счита, че на още по-силно основание те важат и за перемпцията, а именно че „ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла“.