Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 30 от 26.01.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 82/2024
Вид
Протокол № 30
Подписан
26.01.2026
В сила
26.01.2026
Състав
Христина Захариева Марева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 30 гр. С., 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100082 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът И. М. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Л. А. от АК С., упълномощена от по-рано.

Ответницата К. В. М., редовно призована, се явява лично и с адв. Д. О. от АК С., упълномощен от по-рано.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. О.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото и докладва, че същото е отложено за събиране на доказателства във връзка с представено в предходно съдебно заседание като новооткрито доказателство за новонастъпил след подаване на исковата молба факт, Акт за прихващане или възстановяване от 03.04.25г. на НАП ТД Бургас.

Във връзка с това адв. А. е представила подробно становище относно значението на така представения Акт. В същата молба посочва, че в днешното ще представи посочени в същата молба писмени доказателства. Освен това, е подадена молба, в която от името на ищеца се настоява, че вещото лице не е изготвило заключението по въпросите, които са му поставени, всестранно и изчерпателно, фактически липсвало отговор, поради което се твърди, че сумата от 800 лв. е неоснователно внесена.

В молба от 19.01.2026 г. ответницата чрез пълномощника си желае 1 допускането на свидетел, който да отговори на въпросите дали при съставянето на Акт за прихващане е приложена законовата презумпция по Семейния кодекс на съпружеска имуществена общност, на какво основание е приложена, дали е приложена служебно, въз основа на какви твърдения и документи, и какви документи и фактически данни са послужили за формиране на изводите в акта. Иска да бъде допуснат съставителя на Акта Р.

Й. - инспектор по приходите при режим на довеждане. Изразено е становище във връзка с представения Акт.

АДВ. А.: Поддържаме исканията за представяне на доказателствата.

Позоваваме се на представения с исковата молба договор за наем от 01.06.2011г. за имот: самостоятелна сграда в гр. С., на ул. „П.“ бл.*, етаж *, обект **. Позоваваме се на нотариален акт от 2011г. за закупуване на същия имот.

Във връзка твърденията, че е преобразувано дружеството, позоваваме се на вписванията в Търговския регистър, за ООД „К ЕНД И ТРАНСЛЕЙШЪНС“ ООД, като твърдим, че са извършвани промените от 25.05. до 01.06.22г. – учредителен акт, протокол, договор. Водим и свидетеля, който посочихме, че искаме. Водим свидетеля, за да изясни причината за връчване на ответницата К. В. М. Акт за прихващане и конкретно смисъла и съдържанието на пасаж първи, на който се позова ответната страна, когато представи Акта по делото на стр.2, както и счетоводните записвания на договора за наем, на който се позовахме, и служебното приложение на законовата презумпция по Семейния кодекс. Свидетелят се казва адв. П. П.. Тя е консултант на фирма „ТЕХНИКА ПРЕДЕЛ“ ЕООД. По молбата на ответната страна искаме да изразим становище. На първо място, чисто формално, искането за допускане на свидетел е недопустимо, доколкото в съдебно заседание, когато беше представен акта, не е изразено такова становище, а три дена преди заседанието. Т.е., има ли са време и възможност да поискат такъв свидетел. На второ място, поискания свидетел - актосъставителя, не би могъл да установи нищо по-различно от това, което е изложено в акта. Считаме исканията за разпит на свидетел за недопустими, неотносими и съвсем не са необходими.

АДВ. О.: Поддържаме си искането. То е направено във връзка с искането за ангажиране на гласни доказателствени средства от страна на ищеца. Ако не беше поискан този разпит на свидетел, ние нямаше да направим това искане.

Правим го с цел, тъй като административния орган, в лицето на Р. Й., той най добре знае защо и какво е проверяван. Не върви друг свидетел да каже органа какво е искал да каже. Противоречи. След като има противоречие на единия и на другия свидетел, на акта, който е официален документ, считам, че за да се изясни обективната истина, трябва да се разпита този, който го е съставил.

Тъй като няма как консултанта да може да каже защо органа и по каква 2 причина е направил това. Като се има предвид, че този договор, който се сочи, той е в обратен смисъл, че ответницата е наемател. В настоящия случай „ТЕХНИКА ПРЕДЕЛ“ ЕООД на първата страница плаща наем на ответницата К. М.. Този договор е със съвсем други права и задължения между страните.

Съдът намира исканията и на двете страни за разпит на свидетели за посочените от тях обстоятелства за недопустими. Съдържанието на акта и неговото тълкуване е недопустимо да бъде изяснявано със свидетелски показания, нито със свидетелски показания да бъде установявано съдържанието на преписката, въз основа на която е съставен акта, в това число документите, въз основа на които е издаден самия акт. В случай, че същите са имали значение, страната е могла да поиска изискването на писмени доказателства от трето лице, което не е сторено до този момент и подобно искане е преклудирано. Същото се отнася и за искането за разпит на свидетелката адв. П. П., като не е допустимо свидетел да разяснява на съда какъв е смисъла и съдържанието на представени по делото писмени доказателства. Съдът във финализиращия съдебен акт, съгласно закона е длъжен да обсъди всеки от тях и сам да изведе смисъла и значението на представените писмени доказателства, какви факти установяват и съответно, въз основа на установените факти, да изложи и своите правни изводи във връзка с предмета на спора. Що се отнася до искането свидетелката адв.

Петкова, в това й качество да разяснява причините за връчване на акта на ответницата, този факт съдът намира за неотносим, съответно за неотносими и поради това недопустими и свидетелските показания в тази връзка.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до разпит като свидетел да бъде разпитана адв. П. П..

НЕ ДОПУСКА до разпит като свидетел да бъде разпитан актосъставителя на Акт за прихващане или възстановяване от 03.04.2025г. на НАП ТД - Бургас, приет като доказателство в предходното съдебно заседание.

Що се отнася до основателността на искането, доколкото такова може да бъде изведено и от молбата на ищеца, депозирана от адв. А., за недължимо платени и съответно внесени от ищеца разноски за вещо лице в размер на 800 лв., съдът ще се произнесе с финализиращия съдебен акт и във връзка с анализа на заключението на вещото лице.

АДВ. А.: Нямам други искания.

АДВ. О.: Нямам искания.

3

Съдът намира, че са налице условията за преустановяване на съдебното дирене и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на

У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:

АДВ. А.: Уважаема г-жо Съдия, молим Ви да постановите решение, с което да уважите предявените положителни установителни искове по чл. 23 от СК, а именно, че лични са вещните права, т.е. придобита е лично стойността върху двата подробно описани имота в исковата молба, придобити по време на брака, съответно през 2011г. и 2015 г., по приложените договори описани в съответните нотариални актове, изцяло с лично имущество на ищеца И. М., със средства от паричните му влогове, които са изцяло лично имущество. Т.е., имотите са придобити изцяло с лично имущество. Това е и съдържанието на правната норма на чл. 23 от СК, но тъй като Тълкувателно решение № 2/25г. по Тълкувателно дело № 2/22г. на Върховен съд изложи тезата, която считам, че е при липса на правна логика, че паричните влогове са лично имущество, но не и това, което е придобито с тях, което противоречи на чл.23 ал.1 от СК. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства във връзка с изследване на произхода на средствата, анализ на тези доказателства бихме искали да ни дадете възможност да направим в писмена защита. Моля да ни присъдите направените по делото разноски по списък, инкорпориран в исковата молба, като към този списък следва да се добавят и разноските за експертиза, които сме направили по делото и за които има доказателства по делото.

АДВ. О.: Уважаема г-жо Председател, в противовес на твърденията на ищеца, нашето становище е, че той не изпълни тежестта на доказване, за да обори презумпцията за съвместен принос и да установи наличие на пълна трансформация на лични средства или имущество. По делото се установи категорично от заключението на експерта, че преди придобиването на двата имота, ответницата е превеждала и парични средства на ищеца, което изключва твърдението, че вложените средства са изцяло личен характер. Тук вещо лице е категорично, по първоначалната експертиза по въпрос 2.5, той отговаря: На 09.02.15г. има извършен превод от К. М. към И. М.. Без този превод салдото по сметката на И. М. не е била достатъчна за закупуването на имота. Наред с това, отново в експертизата се доказва, че през първите две години от съвместната дейност на тяхната фирма, която е обща фирма, 4 единствено ответницата е упражнявала трудова дейност и е реализирала доходи, с които е издържала семейството, което представлява пряк принос по смисъла на чл.21 от СК. Допълнително от това, ответницата е полагала непосредствени грижи за трите деца, забележете, три деца е гледала, които законът изрично признава като форма на съвместен принос и евентуално той е дал възможност на ищеца, ако е работил, да реализира приходи за закупуването на процесните имоти. И. М. е започнал да се осигурява като съдружник на „К ЕНД И ТРАНСЛЕЙШЪНС“ ООД от 01.11.2011г., т.е. преди закупуването на първия имот на ул. „П.“ в гр. С.. Т.е., той изобщо не е изкарвал средства за издържане на семейството, камо ли за закупуване на имот. На следващо място, декларирането пред НАП на наемните правоотношения: Това според нас има извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 от ГПК, признание направено извън съдебното производство към държавен орган, това е НАП. Така, че съдът може да прецени как да кредитира това извън съдебно признание при постановяване на съдебния си акт. При тези обстоятелства, считаме, че не е налице принос от страна ищеца изцяло и в хода на процеса успешно успяхме да оборим тази презумпция за пълен принос. Така, че иска за пълна трансформация считам, че е неоснователен и моля да постановите решение, с което да го отхвърлите. Ще моля да ми се даде възможност, тъй като делото е с фактическа правна сложност да представя писмени бележки в подходящ от съда срок.

Претендираме за сторените разноски в настоящото дело, като представяме списък на разноските, ведно с доказателства за това, което е направено.

РЕПЛИКА НА АДВ. А.: Г-жо Съдия, на първо място, искам да отбележа, че нито с усилията на ответната страна, нито с усилията на вещото лице, беше опровергана тезата на ищеца, тъй като вещото лице говори за сумата 73 000 лв. превод за 2015 г., за 2011 г. не успя да го каже. Това, че само ищцата е работила е извод на вещото лице, който не се подкрепя от представените по делото доказателства, но следва да се вземе предвид, че двете дейности на ищеца и на ответницата са различни. Нито един от двамата не работи дейността на другия, и че двамата имат отделни сметки по дейността си, което е много важно във връзка с издръжката на семейството, което беше споменато. Разбира се, че ищеца основно е издържал семейството.

Това, че двамата родители са гледали три деца, следва да се отбележи, че те са родени 2013г. 2011г. е закупен първия имот и признае пред НАП, под каквато и да било форма, в качеството на управител или в качеството на физическо лице, ищецът не е правил. Отношенията на ответницата с НАП са неотносими към спора за собственост. Правим възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който считам, че е дори за двама адвокати. Моля да ми дадете възможност да изложа писмено становище и съответно да превалутирам 5 възнаграждението.

На основание чл. 149 ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на пълномощните на страните двуседмичен срок за представяне на писмени бележки и на основание чл. 149 ал.2 от ГПК ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.